Не местни избори, а повторен референдум „за“ или „против“ управлението на Ердоган.
Неслучайно именно така е определян новият вот за кмет на Истанбул в неделя, след като през март опозицията в лицето на Екрем Имамоглу, Републиканска народна партия (РНП), спечели битката срещу най-верния политически и бизнес съратник на президента Ердоган – кандидатът на президентската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Бинали Йълдъръм.
Зимните избори бяха анулирани под натиска на Реджеп Ердоган и апарата му и отново насрочени за 23 юни. Ердоган не можа да преглътне загубата на най-големия турски град и финансово сърце на Турция, където започва шеметната му политическа кариера на непоклатим властник от 25 години насам.
Ден преди новото гласуване в Истанбул социологическите сондажи дават отново предимство на социалдемократа Имамоглу срещу човека на властта Йълдъръм.
В някои изследвания предимството му е дори 6%, дори в най-проправителствените – резултатите са равни, близо 50:50.
На редовните местни избори през март Имамоглу взе победа, макар и с малко, над Йълдъръм, залагайки на прагматизма. На ясна, разбираема и реалистична програма за справяне с проблемите на истанбулци и за ликвидиране на корупцията в местната власт, на каналите и схемите за кражби, които я обезкървяват.
Силата на Екрем Имамоглу сега отново идва от категоричния ангажимент да разглоби всички системи на разхищение, шуробаджанащина и кражби, които съсипват условията за живот на хората в града и едновременно рекетьорски убиват бизнеса.
Лозунгът на Имамоглу е съвсем прост и разбираем: „ Хора, съграждани, гласувайте, всичко е във ваши ръце. Вие вече веднъж отстранихте Йълдъръм, изкрещяхте, че не желаете да сте жертви на корупцията и диктатурата, но, ако сега допуснете връщането на този човек, всичко, което преди съсипваше живота ви, ще продължи, както е било“.
За краткото време на своето пребиваване в кметския кабинет – само 18 дни, Екрем Имамоглу успя да извади на бял свят много доказателства, документи и факти за тежките злоупотреби на градските власти в Истанбул с парите на данъкоплатците. От огласените папки отвсякъде изплуваха милиони, харчени за оргии, служебни коли и всякакви подозрителни проекти и нелегални сделки и др.
Властта и Ердогановите служби се видяха принудени да действат като срещу бедствена опасност. По спешност анулираха изборите в Истанбул и наложиха повторен вот.
Бяха си дали сметка, че в условията на мъчително дългата, все по-убийствена за турските домакинства и бизнес икономическа криза в Турция, причинена от управлението на Ердоган, излизащото на показ безобразно харчене на пари дразнят като червено бик.
По ска́лата на дразнителите най-противни за гражданите на Истанбул се оказват инсценировките на обществени поръчки с предизвестен победител, неизменно приближен до властта.
Срещу това, показват социологически анкети и политически анализи, роптаят най-много и най-силно обикновените турци. Немалко от гражданите са склонни дори да затворят очи за личните облагоделствания на Ердоган (ТОЙ е толкова високо!), но категорично отказват да приемат наглите кражби съвсем под носа им – в кметството, от собствения им бит в ежедневието.
Последните местни избори, в които властимащите загубиха наедно с Истанбул и столицата, и много други от най-важните икономически градове, бяха много красноречив знак, че търпението на обществото вече е изчерпано.
Гневът (срещу все по-циничните игри и кражби на Ердоган, на партията и партийците му с позиции във всички власти, срещу управляващите, които непрекъснато богатеят и пречат на живота на другите – с печелене на обществени поръчки, от рекетиране на бизнеса на едни и привилегироване на фирмите на други) започна да се излива неудържимо.
Турците дадоха да се разбере, че вече отказват да приемат и пълненето на партийните властови каси на техен гръб.
Последните дни преди новия вот в Истанбул дни видяха бял свят и куп схеми за нелегално финансиране на религиозни фондации, за злоупотреби с общински пари, обявени за подкрепа на образование на младежи и за насърчаване на заетостта.
Чужди медии по-рано осветлиха, че, примерно, Фондацията за младежта (TÜGVA) е била директно хранена от градската хазна. Над 11,3 милиона евро са били източени, за да бъдат дадени на въпросната подставена структура, ръководена от по-малкия син на Ердоган – Билал.
Други 8 милиона евро обществени средства е получила Фондацията за образование и младеж (TÜRGEV), в чийто управителен съвет е Ердогановата щерка Есра Албайрак. А един от зетьовете на турския президент ръководи дейността на специална технологична фондация, измъкнала с лъжа, под чадър на властта, над 6 милиона евро.
Самият кандидат-кмет Йълдъръм персонално също бе уличен в участие и пряко облагодетелстване от схеми. Когато екип чужди журналисти бръкна в аферата „Парадайс пейпърс“, излезе, че синовете на Йълдъръм притежават дялове от редица офшорни фирми, регистрирани в Малта, зад което прозира нагло укриване на данъци.
Има защо републиканецът Екрем Имамоглу да залага на гнева на съгражданите си срещу цялата заварена порочна система. Той не спря да казва от всяка предизборна трибуна, при всяко здрависване с хората на улицата, че е решен, каквато и да е цената, да сложи край на всичко заварено в Истанбул.
„Край на практиката да се облагодетелстват избрани фондации, доверени лица и общини. Край на краденето от всички вас. Отсега нататък ползите ще бъдат за цял Истанбул“, обеща социалдемократът.
Сериозни, много сериозни са причините Ердоган и неговата партия да се борят със зъби и нокти в неделя да си върнат Истанбул.
В Истанбул играят наистина огромни пари и ако управляващата партия бъде отрязана от тази стара добра хранилка, много ще боли.
Но ще боли не само заради парите.
Бъде ли допуснат, стигне ли Имамоглу отново до старите документи, сметки и деяния в кметството в Истанбул, ще продължи ваденото на кирливи ризи. „Колкото повече се размирисва от оголването на истините за корупцията, кражбите, толкова повече кал ще пада по партията на властта на Ердоган и лично по неговия образ“, написа журналист от малкото останали живи свободни медии в Ердогановата държава.
За Ердоган опасният играч за кмет на Истанбул Екрем Имамоглу е заплаха и с друго. Много анализатори виждат в него силен потенциал един ден да се изправи и срещу самия Тайип и да го изтласка от властта, превръщайки се в истински лелеяния от много години назад нов голям обединител на Турция, на нацията.
Както политическата кариера на Ердоган, така и политическата кариера на Имамоглу тръгва от Истанбул. Бил е 5 години успешен и обичан кмет на истанбулския район Бейликдюзю. Убеден кемалист е, доказан прогресивен политик, либерал. Както информираха и показаха най-големите световни медии, веднага, щом влезе в кметския кабинет в Истанбул, макар и само за дни, той посмя да сложи над бюрото си портрет на Ататюрк.
Имамоглу има поразителен политически и човешки чар, не щади сили да е сред хората и да говори с тях, да се ангажира с решения и с реална помощ.
Избира да се концентрира върху проблемите на местната власт и гражданите. Национализмът, биенето на тъпана за нова велика Турция, плашенете на света са му чужди. Той е просто много различен от Ердоган (както е различен и от копието на Ердоган, изпратено сега срещу него в Истанбул – Йълдъръм).
Чужда му е всяка султанска игра. И именно затова, най-вече затова, диктаторът Реджеп Тайип Ердоган истински се страхува от него и това му личи.
Изборите в неделя в Турция – в Истанбул, без съмнение, ще са много нагорещени и повратни. Допусне ли Ердоган честна игра, този вот може да му струва много.
Повторната победа на Имамоглу срещу Ердогановата креатура Йълдъръм ще даде много кислород и нови сили на Турция да спаси самата себе си и да срине султаната, който все по-тежко я влече към дъното, категорични са анализите.
Екрем Имамоглу директно призова буквално преди часове :
„Тези избори не са обикновени избори. Искам да припомня на всички жители на Истанбул, че предишният вот беше легитимен. Уверен съм, че ако през март името на победителя беше Бинали Йълдъръм, а не Екрем Имамоглу, нямаше да се стигне до повторно гласуване. Вярвам, че повече няма да позволим някой еднолично да се разпорежда със съдбата на 16 млн. души тук, със съдбата на всички нас,турците“.
Организацията на опозицията за контрол на свободата на вота отново е перфектна. 200 000 нейни наблюдатели ще следят изборите в неделя, два координационни центъра, две паралелни преброявания. Допълнителна сигурност за избирателите, че вотът им има значение.
