На Конференцията по сигурността в Мюнхен, за пореден път и вероятно окончателно, британският премиер Тереза Мей отхвърли вероятността Великобритания да преразгледа решението за напускане на ЕС. Тя се обоснова с аргумента, че гражданите на Великобритания са взели това решение и не може да им бъде заявено, че са сгрешили.

Тази нейна реплика беше отговор на журналистически въпрос. С други думи, Мей не беше поставила такъв акцент в изказването си, смятайки темата за затворена. Като приоритет в нейното изявление обаче прозвуча темата за сигурността и британският ангажимент по този въпрос.

„Ще противодействаме на идеологията на групировката ИДИЛ, ще разработим нов глобален подход към въпроса за имиграцията, ще гарантираме прилагането на иранското ядрено споразумение и ще се противопоставим на враждебните действия на Русия, било то в Украйна, на Западните Балкани или в киберпространството“.

Няма да е много преувеличено да се каже, че Великобритания беше и остава европейски стълб на общата отбрана от гледна точка на своя опит, ядрен и конвенционален военен потенциал. В този смисъл Мей явно държи да подчертае, че напускането на общността не се отнася до тази област от европейското сътрудничество, за да не каже направо, че Лондон не отстъпва от лидерската си роля в сферата на колективната отбрана. Добра новина за Европа, но лоша за нейните противници, сред които тя спомена и Русия.

Констатациите на руския външен министър Сергей Лавров, направени също в Мюнхен, че очакванията на Москва за подобряване на отношенията с Вашингтон при управлението на президента Доналд Тръмп не са се оправдали и дори двустранните отношения са се влошили, важат напълно и по отношение на провалените надежди на Кремъл Брекзит да извади стария британски противник от ролята му на ключов фактор на европейската солидаронст в областта на сигурността. Ако има европейска държава, която при всичките метамофорфози на властта в Русия – от царско време през епохата на СССР до наши дни, който да е противостоял твърдо на руските опити за хегемония на континента ( а и другаде), това е именно Великобритания.

Кремъл се надяваше този факт да се промени, но е искрено разочарован. Лондон не само не дава признаци за „омекване“,  но напротив, втвърди тона срещу руската политика на агресия и незачитане на установените след Втората световна война правила и ангажименти ( да споменем само измамата, чрез която Москва се представи за гарант на украинската сигурност след разпадането на СССР,  слагайки ръка над разположения в Украйна ядрен арсенал, но вместо това наруши споразумението от Будапеща, скрепено и с подписа на Великобритания като гарант на сделката).

Сигналите от Лондон за още по-голяма неостъпчивост пред руските домогвания до статута на безнаказана „велика сила“ в разправата с по-малки и по-слабо въоръжени съседи явно бяха възприети от Москва с не по-малко разочарование от покрусата на привържениците на европейското единство от самия Брекзит.  Лавров нарече тези сигнали „русофибия“ , а прибягването до този термин, измислен от самите руснаци, винаги звучи като акт на отчаяние в опитите да бъде защитена незащитимата руска позиция,  довела Руската Федерация днес до невиждана в историята на империята международна изолация.

Паралелно с новините от Мюнхен в София се състоя неофициално събитие, на което на 16 февруари бяха поканени дипломати, политолози и журналисти ( вкл. и един блогър, както се подразбира от този текст).  В рамките на работна закуска Председателят на комисията по външните работи в Европейския парламент Дейвид Макалистър сподели с аудиторията актуална информация за състоянието на европейската сигурност, за която, по думите му,  ЕС е направил през последните 18 месеца повече, отколкото през последните 15 години. Той даде да се разбере, че това никак не се харесва на „враговете на Европа“.

Изкушавах се да го помоля да се конкретизира кои са тези врагове ( той само веднъж спомена Русия в този контекст), но се въздържах в името на запазването на дипломатичната атмосфера- макар да не беше излишно да видя реакцията на седящата до него министър Лиляна Павлова…

За разлика от Тереза Мей, председателят на външната комисия в Европарламента Макалистър определи Брекзита категорично като „най-голямата историческа грешка“ в историята на ЕС. Така смятат също всичките живи бивши премиери на Великобритания,  добави той, но изрази песимизъм относно вероятността Лондон да се откаже. Както видяхме,  ден по-късно в Мюнхен Тереза Мей потвърди основанията за неговия песимизъм.

Общото между нейното изказване и акцентът в брифинга на Макалистър в София обаче наистина беше в необходимостта от задълбочавне на европейското сътрудничество в областта на общата сигурност – област, в която Великобритания по нищо няма да се отличава в своята политика след напускането на съюза, подчерта в Мюнхен Тереза Мей.

И знаете ли кое е най-интересното? Това е фактът, че изобщо не става дума за…пари. Парите ги има в ЕС, който разполага с бюджет за отбрана два пъти по-голям от този на Русия и Китай взети заедно, отбеляза Макалистър ( но въпреки това призова Германия от тази софийска трибуна да засили ангажимента си към общата отбрана ). Проблемът е как се харчат средствата на европейците, а в това отношение резултатите са явно незадоволителни, ако се съди по резултата ( имайки предвид широко разпространето мнение за недостатъчния принос на ЕС в колективната евроатлантическата отбрана пред лицето на нарасналата руска заплаха – заплаха от страна на икономическо джудже, като Русия, с по – малка икономика от една Италия, но въоръжена с агресивна милитаристична доктрина, стряскаща близки и далечни на Русия столици в Европа).

Ще има ли Европейска армия, за каквато все по-усилено се говори в ЕС?

Ще има армия на европейците, афористично заключи Макалистър, което вероятно трябва да се разбира по-скоро като увеличаване на европейския отбранителен потенциал на национално ниво. Или?…Май никой не знае с точност, но ясно декларираният  в Мюнхен от Тереза Мей приоритет на  Великобртания на практика да остане в „европейския отбор“ по въпросите на отбраната, както и констатацията на Макалистър в София, че ЕС вече е направил за 18 месеца в това отношение повече, отклокото през послединте 15 години ( той наблегна два пъти в речта си на тази „аритметика“), е послание, на което разочарованите врагове на Европа нистина могат да противопоставят само безсилния си яд срещу измислената от самите тях „русофобия“.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!