Камен Колев е роден през 1954 г. Завършил е Техническия университет в София със специалност „Системотехника” и има защитена дисертация „Доктор по системен анализ”. 

Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция в областта на индустриалните анализи, публично-частните партньорства, обществените поръчки, оценката и финансирането на инвестиционни проекти и др. Лицензиран оценител на Американската асоциация на бизнес оценителите.

Председател на Комитета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в 41-ото, 42-ото и 43-ото Народно събрание.

Автор е на книгите „Технологичните иновации” и „Обществените поръчки – процедури и практики”, както и на Наръчник по енергиен мениджмънт. 

В БСК работи от 33 години, като последователно е заемал длъжностите главен експерт, директор, главен директор, а понастоящем (от 2005 г.) – зам.-председател. Като такъв, наблюдава ресори “Индустриално развитие”, “Инвестиции” и “Икономически анализи”. 

ДЕБАТИ.бг потърси Камен Колев във връзка с публикувания от Българската стопанска камара доклад за ръста на БВП и нивата на чуждестранните инвестиции у нас.

 

 

 

Г-н Колев, според публикувания от Българската стопанска камара доклад ръстът на БВП у нас остава стабилен, макар и да имаме намаление на чуждестранните инвестиции. Кой е основният фактор за растежа на БВП и кои сектори генерират най-много растеж у нас?

Малко парадоксално е, че имаме един толкова добър икономически растеж от 4%, който през 2018 г. може дори да ги надхвърли. Такива са очакванията на членовете на Българската стопанска камара. Вижда се, че този растеж и тези очаквания не са свързани с някакъв приток на допълнителни преки чуждестранни инвестиции. Напротив – през 2017 г. според данните те са под 1 млрд. евро. Сравнено с 2007 г. това е над 10 пъти намаление на ПЧИ. Все пак този икономически растеж се дължи на засиленото потребление, на положителното салдо на търговския баланс (вноса спрямо износа).

Не трябва да забравяме и преводите, които нашите сънародници са извършили през 2017 г. Те надхвърлят 1 млрд. евро. По последни данни сумата е 1,150 млрд. евро, т.е. те надхвърлят размера на преките чуждестранни инвестиции. В голяма степен растежът, отбелязан през 2017 г., се дължи и на тези средства. Не трябва да забравяме, че това са средства, които следи БНБ. Не всичко, което влиза в страната под формата на кеш пари, на активи, закупени стоки в чужбина се следи. Освен това БНБ следи и преводи над 2500 евро. Така че тази цифра от 1,150 млрд. евро е значително по-висока и това също има принос към този икономически растеж.

Хубавото е това, че по-голямата част от чуждестранните инвестиции се ориентират вече към преработващата промишленост. Ако разгледаме тяхната структура обаче ще видим, че тя не е благоприятна. Тя на гарантира устойчивост на икономическия растеж. Повече от 50% от тези приблизително 900 млн. евро са под формата на дългови инструменти. Това са дългове, които са отпуснати от фирмите майки на дружествата в България, което означава, че в един момент те ще излязат, ще се върнат. Има теоретична възможност, както се е случвало и преди, преките чуждестранни инвестиции даже да са с отрицателен знак. Такава е методологията за отчитането им, но все пак е ясно, че България става едно привлекателно място преди всичко за производство на части, за детайли за автомобилната промишленост, в някои сектори и на преработващата промишленост. Това си личи и от структурата на износа.

Вече определящо място в износа заемат сектори като машиностроене, като електротехническа промишленост. Това са сектори с по-висока добавена стойност. Променя се структурата на износа в благоприятния смисъл и оттам идва и този принос на износа в икономическия растеж.

 На какво се дължи това намаляване на ПЧИ у нас през последните 10 години?

Първо трябва да кажем, че това е проблем не само за България, а и за целия ЕС. Това беше и причината да се лансира т.нар. „План Юнкер” в размер на 320 млрд. евро, които да задвижат инвестициите в ЕС.

Проблемът е не само български, но все пак ако трябва да кажем кои са основните пречки за инвестиране в България може би трябва да акцентираме върху бизнес средата. Става въпрос за проблеми, свързани със Закона за устройство на територията. Всички тези регулации, свързани с нови инвестиционни обекти, разрешения за строителство, издаване на визи за проектиране, промяна на предназначението на земя с цел строителство и т.н. при нас са доста усложнени и доста бавни и много бюрократизирани.

Липсва електронно представяне на публичните услуги въобще. Това отблъсква инвеститорите, бави инвеститорите. Нерядко тази бюрокрация е свързана и с корупция. Имаме проблеми в съдебната система, в бавното решаване на търговски спорове. Затова ние съветваме нашите членове и техните партньори от чужбина, които искат и инвестират в страната, да решават своите търговски спорове чрез арбитражни клаузи. По-бързо и по-евтино става.

Имаме и проблеми с бавните процедури по несъстоятелност, със защитата на собствеността въобще. Така че регулацията е много важна. Липсва унификация на регулациите, когато един инвеститор инвестира в различни райони на страната, т.е. различните общини имат различни процедури. Липсва единен подход за регулиране на дейността в индустриалните зони. Там не е съвсем ясна собствеността, т.е. трябва да се изчистят проблеми, свързани с индустриалните зони и преди всичко със ЗУТ, така че те да станат още по-атрактивни.

Разбира се има и добри примери като зоната в Божурище и тази в Пловдив. Все пак има афиширани още 6 индустриални зони, където няма този успех. Те не са притегателен център за чуждестранни инвестиции.

Липсата на кадри с необходимите компетенции и умения е друг важен елемент, който спира интереса на чуждестранните инвеститори. Когато дойдат в БСК инвеститори, те питат преди всичко за наличието на кадри с подходящата квалификация, с регионалното дислоциране. Все повече както българските, така и чуждестранните инвеститори срещат проблеми в намирането на тези кадри. Затова бяха и нашите стъпки в посока на привличане отвън на подходящата работна сила.

Освен липсата на кадри бих подчертал и все още недобре изградената инфраструктура. България е на едно от последните места във всякакъв вид класации на Световната банка по време, средства, разходи за свързаване към мрежовите структури – ток, вода, газ и т.н. Изискват се много време, средства, усилия за свързаване към тези жизненоважни за всяка една инвестиция мрежови услуги. Има работна група към Министерството на икономиката, в която се разглеждат възможностите именно за съкращаване на сроковете, поевтиняването на тези услуги, така че в момента ние сме след 100-тно място при 130 държави, трябва да минем поне към средата. Това ще направи страната по-привлекателна.

Споменахте, че се променя структурата на износа. За кои държави изнася най-много България в момента?

Традиционно над 60% от износа е за страни от ЕС. По време на кризата след 2007 г. ние направихме значителен износ към трети държави, които облекчиха състоянието на икономиката. За Турция и Китай износът надхвърли 1 млрд. Все пак основната част от износа остава за страни от ЕС.

Традиционните партньори в това отношение са Германия, Италия. Разбира се със съседите също. Разширява се износът за САЩ като трета страна. Най-важното е обаче, че се променила структурата. Нови продукти има с по-висока добавена стойност и това е определящо за износа.

Наблюдава се спад не само при чуждестранните инвестиции, но и при местните. През 2007 г.  инвестициите бяха около 33% от БВП, сега те са на около 18%. Инвестиционната активност не е единственият инструмент за генериране на растеж, виждате, че имаме растеж и при спад на инвестициите, но все пак той е много важен с оглед на осигуряване на дългосрочност на този икономически растеж, защото тези дългове в един момент излизат от страната и изведнъж се оказва, че ПЧИ са с отрицателен знак, т.е. повече излиза отколкото влиза.

Тук да не забравяме, че растат инвестициите на български фирми зад граница. Този ръст е от около 160 млн. евро на близо 250-300 млн. Това означава, че местните инвеститори намериха една по-добра среда извън страната. Даже при положение, че суровината е тук в България и би следвало по икономическа логика тази суровина да се преработва, но има случаи, когато се търси място за дислокация на тази инвестиция в съседна държава, което е и индикатор за проблеми в бизнес средата.

Засилва ли се значението на регионалния пазар, т.е. на търговията на България със съседните й страни и каква е причината?

Традиционно със страните около нас поддържаме добри търговски връзки. Знаете, че по отношение на плодове и зеленчуци България внася над 75% от консумацията, което говори лошо за неизползваните възможности на българското земеделие. Страните, от които внасяме, са Гърция, Турция, Македония. Така че това регионално сътрудничество разбира се че се засилва.

Над 30 хил. гръцки фирми са се установили в България. За тях ниското данъчно облагане, по-ниската стойност на някои комунални услуги, включително и наеми и такси прави привлекателно позиционирането им в страната. Много българи инвестират в Гърция най-вече във ваканционни имоти, така че определено се разширява сътрудничеството.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!