През 91-а спечелихме изборите в Самоков. И за кмет, и за общински съвет и то в един червен град. Издигнахме добра кандидатура за кмет – на Николай Китов, син на уважавания от всички самоковци поп Китов, а и вълната беше такава. Както викаше моята главна редакторка в „Демокрация“ Невен Копанданова, чиято фраза Сашо Йорданов открадна – спечелихме с малко, но завинаги. Оказа се с много малко и за много малко.
Та тогава Николай Китов беше инженер, винтеше крушки в хотел „Рила“ в Боровец, но понеже имаше добър произход, съдбата пожела и стана кмет. И като стана, веднага се захвана с революционни дела.
С Боровец. Боровец е държавен ексклав на територията на Самоковска община. Единствен по рода си в цялата държава. Другите курорти са под административната власт на съответната община. Самоков няма никаква власт над Боровец.
Тогава бях относително влиятелна фигура в града, главен редактор на вестника, на практика единствената медия в общината и станах нещо като ментор на кмета. Викам му – Николай, може да направиш нещо като декларация, не че че ще има правен ефект, но поне да повдигнем въпроса.
Звучеше горе-долу така: Воден от историческата традиция и от обективните дадености, възстановявам суверенитета на Самоков върху Боровец и т.н.
И го стори, макар и в не толкова помпозен вариант.
По същото време кметът направи още нещо революционно – раздаде на десетки самоковци парцели в Боровец. Така се появиха сегашните къщички, ресторантчетата около големите хотели.
Тогава станаха и първите разногласия помежду ни. Убеждавах го да минем това решение през общинския съвет, където имахме мнозинство. Но се запъна. Дали е искал да спечели нещо или просто, както казваше – да знаят самоковци кому да са благодарни, но това му струваше поста.
Малко по-късно прокуратурата го отстрани от длъжност и беше обвинен в превишаване на правомощията. Получи и присъда, мисля тригодишна, но не знам дали лежа в затвора.
Във всеки случай не му пролича да се е напечелил от кметуването – по едно време продаваше тоалетна хартия на пазара за радост на самоковските комуняги.
Този, а и много други случаи, които съм виждал, са ме убедили. Всеки български кмет може да бъде хванат и вкаран в затвора. Най-малкото – отстранен от длъжност. Особено, ако е настъпил височайши интереси.
Както сега кметът на Септември Марин Рачев.
Знам, че срещу него има силно брожение в общината, вероятно част от това, което се говори, е истина.
Но съм видял. Кметовете, макар в българската действителност да са наистина вече феодали, козируват на властта в София. Олицетворявана най-често от местните депутати.
Депутатите имат имунитет. Кметовете нямат. Макар винаги да носят повече отговорности.
Марин Рачев може би е сгазил лука. Не го познавам, нямам никакви обвързаности. Но който и да е кмет не може да прави нещата, за които сега го обвиняват, ако София не му е гарантирала, че може.
Сега София се е отметнала и кметът на някакво градче гори. Дребните риби го отнасят.
Прокуратурата трупа точки.
София е доволна. Докладът пътува към Брюксел.
Да живей борбата с корупцията.
