Заговори ли се избори, започваме да се броим отново и отново. Според едни твърдения българите сме под 6 милиона.

Според Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) има издадени 8 393 553 български паспорта. Според данните на НСИ броят на българите е 7 050 342.

Колко сме все пак, според статистиката/статистиките у нас и в чужбина, какви са демографските прогнози?

НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ  Е  7 364 570 ДУШИ (последно преброяване, 2011 г.)

 Според националното преброяване в България,извършено преди 8 години, февруари, 2011-а от Националния статистически институт (НСИ) населението на страната е 7 364 570 души. Жените са 3 777 999 (51.3%), мъжете – 3 586 571 или (48.7%).

По данни на електронния калкулатор на ООН от средата на миналата година населението ни е вече е под 7 милиона, 6 999 999 души.

Следващото класическо преброяване тук и едновременно във всички европейски страни ще бъде направено, съответно на общите правила,през 2021 г. Данните влизат в Евростат и са предназначени да служат за основа за изработването на политики, които засягат всички граждани на общността. Именно Евростат е съвременният меродавен източник за броя на населението на континента.

Каква е картината в Европа (общо население 512 647 966)  според актуалния мониторинг на Евростат показва следната таблица.

(Изчисленията се базират на модели, които отчитат механичното и естественото движение на населението и представляват приблизителни числа за конкретния период на наблюдение).

Място Държава Население Година Относителен дял на
населението – %
Източник
1  Германия 82 850 000 1 януари 2018 16.2% Евростат
2  Франция 67 221 943 1 януари 2018 13.1% Евростат
3  Великобритания 66 238 007 1 януари 2018 12.9% Евростат
4  Италия 60 483 973 1 януари 2018 11.8% Евростат
5  Испания 46 659 302 1 януари 2018 9.1% Евростат
6  Полша 37 976 687 1 януари 2018 7.4% Евростат
7  Румъния 19 523 621 1 януари 2018 3.8% Евростат
8  Нидерландия 17 118 084 1 януари 2018 3.3% Евростат
9  Белгия 11 413 058 1 януари 2018 2.2% Евростат
10  Гърция 10 738 868 1 януари 2018 2.1% Евростат
11  Чехия 10 610 055 1 януари 2018 2.1% Евростат
12  Португалия 10 291 027 1 януари 2018 2.0% Евростат
13  Швеция 10 120 242 1 януари 2018 2.0% Евростат
14  Унгария 9 778 371 1 януари 2018 1.9% Евростат
15  Австрия 8 822 267 1 януари 2018 1.7% Евростат
16  България 7 050 034 1 януари 2018 1.4% Национален статистически институт
17  Дания 5 781 190 1 януари 2018 1.1% Евростат
18  Финландия 5 513 130 1 януари 2018 1.1% Евростат
19  Словакия 5 443 120 1 януари 2018 1.1% Евростат
20  Ирландия 4 838 259 1 януари 2018 0.9% Евростат
21  Хърватия 4 105 493 1 януари 2018 0.8% Евростат
22  Литва 2 808 901 1 януари 2018 0.5% Евростат
23  Словения 2 066 880 1 януари 2018 0.4% Евростат
24  Латвия 1 934 379 1 януари 2018 0.4% Евростат
25  Естония 1 319 133 1 януари 2018 0.3% Евростат
26  Кипър 864 236 1 януари 2018 0.2% Евростат
27  Люксембург 602 005 1 януари 2018 0.1% Евростат
28  Малта 475 701 1 януари 2018 0.1% Евростат

 

Данните от официалните преброявания на НСИ на населението на България показват, че ако през 2011 г., както вече бе посочено,статистиката регистрира 7 364 570 души, през 2001 г. имаме 7 932 984 души, през 1992-а – 8 487 317, а през 1985 г.– 8 948 649.

КОЛКО СА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА?

Колко са българите днес в чужбина е често задаван въпрос, който получава много различни отговори. Очаква се общоевропейското преброяване през 2021-а, което ще бъде направено по единните правила на Евростат, да даде възможно най-верния. Тъй като според единната еврокарта за преброяването, питането за националността на всеки преброен е задължително, което е възможност да се разбере най-точно колко българи живеят в чужбина сега.

Според основно европейски статистики, в последните 30 години постоянно пребиваващите в чужбина българи са около 1,1 милиона. Става дума само за хората, които са българи по националност. Потомците на българите, заселили се в чужбина сега, едва ли ще имат отметка “българин” в личните си документи, както не се водят българи и потомците на хора, емигрирали преди десетилетия.

По данни на Българския статистически институт, за три десетилетия – между 1985 и 2017 г., България са напуснали 1,85 млн. български граждани.

По чужди официални регистри, както на статистиката, така и на данъчни и социални служби, както и според общински адресни регистрации българите в чужбина са приблизително 1 300 000. Концентрирани са основно в седем страни – Турция, Германия, Испания, Великобритания, Гърция, САЩ и Италия. Най-много са в Турция – над 366 000, на второ място е Германия с 310 хиляди българи, следвана от Испания със 125 хиляди български граждани.

Специално ползван изчислителен модел показва, че 52% от намалението на населението на България за последните 30 години се дължи на отрицателния естествен прираст, а другите 48%  са от нетна емиграция.        ( Нетна емиграция е броят на хората, който се получава, като от напускащите страната се изваждат тези, които се завръщат в нея). Според последния годишник на НСИ, който е за 2017 г., броят на напусналите България през въпросните 12 месеца е бил 35 хил. души, а броят на завръщащите се – 25 хиляди. Т.е. нетната емиграция е била само 10 хил. души.

През последните години тя постоянно намалява и дори има прогнози, че не е далеч времето, когато ще приближи нулата.

“Въпрос на хипотези е, но ако говоря като експерт, а не като председател на НСИ, очаквам в близките години този баланс да стане и положителен. Т.е. колкото човека напускат България, толкова и да се връщат. Може би това ще стане в рамките на около 5 години”, отговори наскоро на конкретен журналистически въпрос  председателят на НСИ Сергей Цветарски. Той свързва тези очаквания с по-нататъшното развитие на България като страна, член на ЕС с предвидимо икономическо и политическо развитие.

Много по-трудно, според Цветарски, е да се управлява раждаемостта, която в голяма степен зависи от личното решение на българине, а липсват и добри ефективни политики за повлияване, проблем не само за нашата държава.

Според експерта, що се отнася конкретно до раждаемостта, по-ниска от сегашната раждаемост в България според статистическите данни е имало през 1997 г.Тогава, обръща внимание Сергей Цветански в свое интервю, е достигнато дъното на кризата и българите по всяка вероятност са реагирали с временното отлагане на личните планове за деца.

След 2000 г. раждаемостта започва да се повишава и от 1,2 промила през 1997 г. вече стига 1,6 промила. Естественият прираст продължава да е отрицателен, тъй като смъртността е по-висока.

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ

 Следващите две десетилетия, според последната прогноза за демографското развитие на страната, изготвена от БАН, населението на България ще продължи да се понижава, като очакваният процент на спад е 20%. През 2040 г. то ще бъде около 5.7 млн. души. За сравнение, най-негативната прогноза на Националния статистически институт (НСИ) е за спад от 1.1 млн. до 6.06 млн души за същия период.  ( Докладът за демографското развитие на България е изготвен от Института за изследване на населението и човека при БАН на база данни от Евростат и ООН по поръчка на Министерския съвет).

Основните изводи, които документът прави е, че негативните демографски тенденции почти сигурно ще се запазят. Дори прогнозите за по-ниска смъртност да се осъществят, дори да се раждат повече деца, абсолютният брой на населението ще продължи да се свива. БАН залага на темпове между 20 и 25% в зависимост от различните оптимистични или негативни хипотези.

Освен спад на абсолютния брой на населението експертите от БАН очакват и промени в структурата му. Делът на младите хора до 20 години ще се запази, но този на възрастните над 65 г. „ще нарасне значително“. България и сега е една от страните с най-висок дял на възрастното население, а задълбочаването на този проблем ще доведе до множество рискове. Един от тях е свързан с пазара на труда, тъй като работната сила ще намалява. Успоредно с това по-малкият брой работещи ще трябва да осигури социална подкрепа за все по-голям брой възрастни, което поставя публичните финанси под риск.

Според БАН нетната миграция (разликата между изселващи се и заселващи се тук чужденци) ще остане отрицателна за целия период. В същото време изследването прогнозира, че много българи, които работят и живеят зад граница сега, когато приближат пенсионна възраст, ще предпочетат да се върнат в България.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!