В Сърбия освен горещото лято става все по-горещо и на политическата сцена. Сякаш започва да пари по ръцете и под краката на управляващите и най-вече на всемогъщият лидер и президент на страната, Александър Вучич. Малко изненадващо той заплаши с напускане на партията и политиката, като причината за това е Косово и натискът отвън да подпише споразумението за уреждане на отношенията с Косово. Срокът бил до края на годината като септември се очертавал според неговите думи „като особено труден месец“. И след като сръбската страна видя, че не може повече да отлага решаването на проблема с повтаряне на мантрата „Косово е Сърбия“, последваха предложения за подялбата на Косово или за размяна на територии. Албанската страна категорично отхвърли варианта за подялб, предлагайки „коригиране на границите“, което означава приобщаване на трите общини от Прешевската долина към Косово.

Колкото повече от Вашингтон и Брюксел настояват за уреждането на спора толкова повече и Русия се намесва в него. През септември Вучич щял да ходи при Путин да обсъждат проблема а Сергей Лавров щял да идва при президента на Република Сръбска Милорад Додик да обсъждат сръбският въпрос в Босна и Херцеговина. В политическото шоу се включи и  Мария Захарова като специален гост на 58 събор на сръбските духови оркестри в Гуча, където посланикът на Русия, Александър Чепурин изпя на сцената сръбска националистическа песен за Косово.

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

на президента на Косово, Хашим Тачи, предвижда трите общини в Южна Сърбия, в които живее преобладаващо албанско население – Буяновац, Прешево, Медведжа да се присъединят към Косово след като техни представители вече имали такова предложение и то трябвало да залегне в Брюкселското споразумение. Според Тачи,  „в случай че Косово и Сърбия се разберат по въпроса, никой нямало да се възпротиви“ защото „инициативата на албанските представители от тези три общини ще бъде представена в Брюксел и коригирането на границата със Сърбия е единственото решение“.

Тачи отхвърли възможността да има размяна на територии между Косово и Сърбия за което призоваха някои политически кръгове близки до правителството в Белград. Тези предложения предвиждаха към Сърбия да мине Северно Косово а към Косово трите общини в Прешевската долина. Останалите общини с преобладаващо сръбско населентие да бъдат обединени в рамките на Съюза на сръбските общини, което така или иначе не можа да се реализира поради намесата на Белград той да контролира политичиески и икономически нещата.

Пред агенция „Косовапрес“ косовският прездент подчерта, че „косовската страна тряба да положи големи усилия за да се стигне до дефиниране на мирното споразумение и че той се е посветил да реализира предложението на представителите на трите общини за коригиране на границата със Сърбия, което обаче не означава подялбата на Косово нито даване на автономия на сърбите. С постигане на договора със Сърбия, албанската страна може да реализира своята евроатлантическа перспектива“. Ден преди това изявление /8 август/, той обяви възможността за „коригиране на границата“ със Сърбия чрез референдум срещу който се обяви премиерът Рамуш Харадинай и почти цялата опозиция в косовския парламент.

С МНЕНИЕ

по темата излезоха и двамата дипломати отговарящи за Косово и Босна и Херцеговина по време на войните в бивша Югославия – Карл Билт и Волфганф Петрич.  Първият се обяви срещу подялбата на Косово, защото „това можело да доведе до геополитическа нестабилност в региона и риск за страните като Босна и Херцеговина и Македения“. Вторият се обяви за подялбата на Косово с „козметични корекции в няколко села в околностите на Буяновац и Косовска Митровица“. На 13 август, Ангела Меркел след срещата си с председателя на съвета на министирете на Босна и Херцеговина, Денис Звиздич, предупреди, че „няма да има промяна на границите на Западните Балкани“. Сръбската страна посрещна посланието на Меркел възмутено. Особено остър беше сръбският министър на външните работи Ивица Дачич, който казаното от Меркел определи като „подарък за Тачи“. Вучич впоследствие отвърна „Това вече го знаехме“.

Упорит в своята идея за „корогиране на границата“ Хашим Тачи на 14 август благодари по фейсбук на лидерите и гражданите от Прешевската долина, „за подкрепата в осъществяване на общите цели на албанците за обединението на Прешево, Буяновац и Медведжа с Косово в рамките на предложението да се  коригират границите между Косово и Сърибя“. Според него „това право трябва да ни обедини независимо от партийните ни и идеологически различия и мнението на институциите, неправителствените организации и опозицията“.

Какво направи Белград в този наистина труден за него момент? Поиска подкрепата от грешния човек, президента на босненските сърби, националиста русофил Милорад Додик, който пред скопското електронно издание A1 On зяви, че „четирите общини в северната част на Косово трябва да се реинтегрират в рамките на Сърбия, да се осигури най-висок международен стандарт в защита на сърбите в Косово и да се защитят църковните имоти, а за тях да се потърси някакъв вид екстериториалност“. Той подчерта, че в Сърбия тази поляризация около Косово винаги се свежда до това “дали да се отстъпи или не“ и че „сърбите могат да изградят концепция за свой план, който да предвижда краткосрочни и дългосрочни цели за сръбския народ“. За начало „това би било реинтегрирането на тези четири общини в северната част на Косово“.

НЕ ИЗОСТАНА

и намесата  на Москва пак по линия на Милорад Додик, който пред белградският вестник „Вечерне новости“ заяви, че „Русия е готова да постави въпроса за статута на Република Сръбска за правото й на самоопределение, което е свързано с решаването на косовският възел“. Тази тема щяла да бъде обсъждана по време на срещата между Додик и Сергей Лавров Баня Лука през средата на септември. Според него, за Москва Република Сръбска и Сърбия са „стратегически партньор“ на Балканите“. По време на посещението на Лавров в Баня Лука щяли да бъдат поставени основите на бъдещия Руско-сръбски православен център с православен храм. Някои в това заподозряха поредната руска база под воала на православието.

Случайно или не, някъде по същото време през месец септември и Александър Вучич щял да се срещне с Владимир Путин в Москва за 14 път подред. В решаването на косовския проблем руската страна не е печелившият коз на сръбския държавен връх. С отказа си да подпише споразумение за уреждане на отношенията си с Прищина, Белград ще изпадне в поредната политическа и икономическа изолация, от което единствено руската страна може да се възползва. Последният рунд в решаването на проблема е започнал. Кой как ще го изиграе остава да видим. Засега предомството е в полето на албанците за които евроатлатизма е  кауза с предимство.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!