Проф. д-р Костадин Грозев е роден на 24 април 1961 г. в Пловдив. Завършил специалност история, втора специалност английски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1985 г.)
Той е старши асистент в Катедрата по нова и съвременна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1990 г.).
На 22 септември отбелязваме Денят на независимостта на България. Във всички държави по света, Денят на Независимостта е националният празник. В България, националният празник е на 3 март, а 22 септември е официален. Според Вас, на какво се дължи това?
В различните държави, датата на националния празник се определя въз основа на историята. В някои държави празник е Денят на независимостта, свързван с датата, на която се е случило определено фактическо събитие – обявяване на независимостта, а в други е началото на война или въстание, довело до създаването на нова държава.
У нас, поради така стеклите се исторически обстоятелства, границата между между националния празник и другите официални празници, свързани с държавността е леко размита. На практика, нашият национален празник е 3 март, но през последните десетилетия се утвърди и практиката на отбелязване на 22 септември. Разбира се, обявяването на някое събитие за национален празник е въпрос на обществен консенсус. Става въпрос за национална психика, за национално съзнание, както и влиянието на различните културни и социални обстоятелства.
Конкретно в нашата история, обявяването на независимостта не е акт, от който следва възстановяването на държавността. Преди да дойде независимостта, този процес вече е бил започнал. Българската държавност е възстановена в резултат на руско-турската война от 1877-1878 г. и подписването на Санстефанския договор на 3 март по нов стил. Именно тази дата българите от години свързват със своето Освобождение и така отбелязват възстановяването на своята Трета българска държава, която обаче по волята на Великите сили остава във васални отношения с Османската империя.
През септември 1885 г. следва друг един много важен за България акт – Съединението между провинция Източна Румелия и Княжество България, за да се стигне до датата 22 септември 1908 г. с манифест на княз Фердинанд е обявена пълната независимост, а държавата става Царство България. Истината е, че страната, в която всички ние в момента живеем е модерна държава по разбиранията на ХХ в., постигала своята независимост на етапи, минала през сложни периоди с оглед сложната геополитическа ситуация и зависеща много от волята на Великите сили, за да възвърне пълния си държавен суверенитет.
Смятате ли, че е време българските политици да гласуват 22 септември да бъде националният празник на страната?
Това не става с гласуване. Това е въпрос на вътрешно разбиране, на вътрешно състояние на народния дух. Народната памет и националното съзнание са доста консервативни феномени и тези неща изискват вътрешна нагласа у нацията за тяхното възприемане и отбелязване на съответните празници по адекватен начин.
Тоест, ако бъде променена датата на националния празник, българите няма да го възприемат.
На българите толкова им писна от промените през последните 20-30 години – някои от които бяха толкова драматични и се отразиха на националното съзнание и памет по начин, който не благоприятства налагането от горе на решения за подобна промяна. Ако се тръгне в посока да се смени датата на националния празник от 3 март на 22 септември, това може да стане единствено след широка дискусия и осъзнато обществено настроение за подобна промяна.
Обществото трябва да осъзнае необходимостта това да се случи. Трябва да има консенсус. А политиците какво ще гласуват, е съвсем друг въпрос. В Народното събрание всичко може да гласува и едно решение става задължително за всички. Но дали и как българите ще празнуват на една такава дата е вече съвсем друг въпрос. Знаете българският навик хората, когато работят да говорят и планират празниците си, а когато празнуват, да говорят за работа. За да не стига до хубавия каламбур, взаимстван от мой приятел в социалните мрежи, според когото „по стара българска традиция, българите ще празнуват независимостта си в Гърция“.
109 години, след като княз Фердинанд прочита манифеста за независимост, Вие смятате ли, че живеем в независима държава?
Независимостта във всяка една страна е акт на индивидуално и колективно себеутвърждаване. Преди повече от сто години, независимостта е била изключително необходима на младата държава България, която уверено и със самочувствие поглежда напред. Държавите по света получават своята независимост, плащайки с много жертви. Ние даваме своите жертви през 1876, 1877-1878 и 1885 г. През 1908 г. България не дава жертви, но за нея датата се превръща в прелюдия към последвалите национални усилия, жертви и страдания около войните за национално обединение в периода 1912-1918 г.
109 години по-късно, светът вече е коренно различен. Днес живеем в един много динамичен свят, при бързопроменящи се обстоятелства – икономически, социални, климатични, та дори и демографски. Мисля, че в информационната ера, в тази глобална обстановка, човек трудно може да се чувства тотално независимост. Ние сме зависими от обстановката, от доходите си, от околната среда. Човек се чувства независим, когато е здрав, материално осигурен, спокоен за бъдещето и живеещ в едно спазващо законите и обществения ред общество. Най-вероятно, същото се отнася и за държавите.
Затова независимостта на един народ е по-скоро психологическо понятие. Гледайки напред като хора, трябва да кажем, че независимостта е състояние на духа. Дали държавата ни е независима, зависи от духа на всеки един от нас. Всички ние трябва да защитаваме държавния, обществения интерес. Единната общност прави държавата независима.
