Дачич
на снимката: Ивица Дачич - вицепремиер и министър на външните работи на Сърбия.

Казаното от сръбският вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич в ефира на сръбската Национална телевизия по адрес на България и българското национално малцинство е поредният опит да обиди българите и разсее клишето за „никога по-добрите българо-сръбски отношения“.

КОЙ Е ИВИЦА ДАЧИЧ?

Преди всичко кариерист, бивш говорител на Социалистическата партия на Сърбия и неин сегашен лидер, коалиционен партньор на всички досегашни правителства от 2000 година насам, отявлен русофил и твърдолинеен националист. Известен е с това, че на чужди държавници пее на ухо по време на дадените в тяхна чест официални вечери в Белград. На Кетрин Ештън на времето пееше „Прости ми Катрин“, на Ердоган „Осман ага“, на Путин „Под московские вечера“, на руските делегации „Калинка“. Май само на Бойко Борисов още нищо не е изпял на ухо, припомняйки му обаче „за ордена който сме ти дали“.

В момента упорито се самопредлага на Вучич за обща листа на предстоящите парламентарни избори. Интервюто му в ефира на сръбската държавна телевизия /РТС/ от 5 януари т.г., някои наблюдатели смятат за „подмазваческо“ пред Вучич, други за поръчано от самия Вучич който контролира държавната телевизия.

Дачич е удобен за правителството на Вучич защото е избраният да казва в недипломатичен тон неща които Вучич не може да каже. Той високомерно обижда Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора, отправя обидни квалификации по адрес на ЕС и САЩ а от време на време обвинява за някои неща и България включително с българското национално малцинство в Сърбия.

НЕ ЗА ПРЪВ ПЪТ

Дачич публично отправя нападки към България. През юли м.г. излезе с оcтъp коментар по повод изявлението на Бойко Борисов, че „бъдещия шеф на дипломацията на ЕС, Жозеп Борел, тpябва да изpазява позицията на целия ЕС, независимо че неговата страна Испания не признава Косово“. След острата реакция на София властите в Белград заявиха, че е “имало проблем в превода” а Борисов поиска Дачич публично да се извини и каза: “Какво точно иска Ивица Дачич? Аз мога да съм доста неприемлив, мога да съм и недипломатичен, но от това най-малко Сърбия ще има полза, и още по-малко сръбският и българският народ“.

Да не забравим и какво каза Дачич на 18 февруари 2014 година по време на откриването Паметника на Васил Левски в Цариброд: „Тук, в Димитровтрад все още никой не може да установи на какъв език се говори – сръбски, български или шопски“. И докато Пламен Орешарски сконфузено си мълчеше, Дачич ехидно се усмихваше от сцената край паметника на Апостола.

ПОСЛЕДНАТА ПРОВОКАЦИЯ

от 5 януари т.г. по адрес на България, беше неочаквана, защото разговорът който се водеше в студиото на сръбската Национална телевизия беше свързан с приетия Закон за вероизповеданията в Скупщината на Черна гора подписан по бърза процедура от президента Мило Джуканович. С този закон се урежда въпроса с църковното имущество на територията на Черна гора след 1918 година, което ще рече след преврата извършен от страна на Белград в Черна гора през 1918 г., когато Чернта гора е била окупирана а заедно с нея и църквите, манастирите и църковното й имущество. Законът вбеси властите в Белград, които бяха заподозряни от Мило Джуканович, че организирали просръбското лоби и клира на СПЦ в Черна гора да предизвикват безредици. Вучич се закани, че на Бъднип вечер ще отиде в Подгорица а Мило Джуканович го предупреди че ще поиска подкрепата от НАТО за да защити черногорската независимост. После Вучич се отказа от намерението си. И пусна Дачич да истеризира в студиото на държавната телевизия.

Междувременно съвсем неочаквано Путин покани Вучич на среща в Москва а заместник председателят на руската Дума Сергей Бабурин призова властите в Москва „да защитят онова което Русия е подарила на сръбските църкви в Черна гора“ и предупреди, че „Русия трябва да прекъсне с политиката на ненамеса в процеса на историята“, изтъквайки, че „руските царе/държавата/ и руските добродетели/руското общество/ са правели парични дарения на Сръбската православна църква а не на антируските власти в Черна гора“.

Изнервен от случващото се, Ивица Дачич изля омразата си в ефира на държавната телевизия срещу властите в Черна гора, заплашвайки черногорците в Сърбия, че може да им бъде отнето сръбското гражданство ако не защитават „сръбсите светини“ в Черна гора. И тогава из невиделица в същия тон размаха антибългарската карта намесвайки и ЕС и Българското национално малцинство с думите: “За какви вътрешни работи днес се говори в Европейския съюз? Там имате едни българи, които в Сърбия са само 0.26 на сто от населението ни. Толкова са българите в Сърбия. Но, България на всяка среща на Европейския съвет поставя въпроса с правата на българското национално малцинство?”

Изпусна обаче да каже, че българското малцинство, когато е дадено по силата на Ньойския договор през 1919г. на Сърбо Хърватско Словенското Кралство е наброявало 120 000 души. Къде изчезнаха през тези 100 години 100 000 българи!? Въпрос на който явно България търси отговор макар и със закъснение, а Сърбия не иска да го дава, защото се чувства гузна. И за пореден път показва, какви всъщност са българо-сръбските отношения.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!