на снимката: Икономистът Любомир Дацов
Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС.
Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите.
Заместник-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски” и „Станишев”. Именно той е човекът, който е ръководил изработването на всички държавни бюджети от 2001 до 2009 г., а между 1992 и 2000 година е бил част от екипа, който подготвя бюджета.
В момента е член на Фискалния съв28ет на парламента, независим орган, който следи изпълнението на бюджета и е коректив на Министерството на финансите.

 

Г-н Дацов, какви са основните плюсове от приемането ни в еврозоната и има ли някакви опасности за страната ни?

Преди да говорим за плюсове и минуси, трябва да кажем първо, че все още не става въпрос за приемане в еврозоната. Говорим първо за влизането ни в ERMII. Това е т.нар. валутен механизъм, в който всяка една страна влиза, за да оцени ефекта от промяната на валутните курсове. Ако трябва да го преведем на разбираем език, тъй като въвеждането на еврото е почти автоматичен процес на базата на изпълнение на критерии, страните-членки са си оставили механизъм, който да случи като някаква „цедка” образно казано за това кой оже да стане член или да не стане. Все пак еврото е задължително да бъде въведено от всички членове на ЕС. Всъщност ние в момента имаме т.нар „дерогация”, която ни позволява известно време да не въвеждаме еврозоната до изпълнение на всички критерии.

Тук вече идва въпросът за плюсовете и минусите. Те са според мен безспорни. Най-малкото ние не поставяме въпроса трябва ли да сме член на ЕС, защото се убедихме, че членството в ЕС донесе редица ползи за страната ни. Еврото е просто една промяна на валутата. Общо взето ако искате може да го илюстрираме с това, че вече е правено в България. През 1997 г. след инфлацията и кризата ние деноминирахме лева с три нули. Всъщност въвеждането на еврото не е нещо повече или поне може да се нарече сходна операция. Още повече, че ние в момента се намираме във валутен борд и нашият лев е фиксиран към еврото.  От гледна точка на ефекти много неща вече са изконсумирани още през 1997 г. с фиксирането на лева първо към марката и в последствие към еврото.

Някакви особено негативи аз лично се чудя откъде могат да бъдат намерени. Има много хора, които спекулират със страховете на гражданите. Дори утре да бъде въведено еврото, аз лично не виждам сериозни недостатъци, които това би могло да предизвика. Заради валутния борд ние сме си платили тази „цена” образно казано, но нямаме всички защитни механизми, които съществуват като система, когато си пълноправен член на т.нар. еврозона.

Предимствата са многостранни. В четвъртък бяха изнесени оценки и само от това, че няма да обменяме лев-евро печалбата е близо 1 млрд. годишно. В момента българските граждани и фирми за обмяна на валута плащат между 500 млн. и 1 млрд. лева трансакционни разходи. Всичко това ще бъде спестено и ще остане в страната.

Най-големият ефект и за туризма, и за икономиката има, че дори да е фиксиран българският лев, т.нар. валутен риск съществува. Много хора продължават да не знаят, че България е в ЕС, а камо ли да знаят каква ни е валутата. От гледна точка на туризма въвеждането на еврото силно ще повиши желанието на европейците да идват у нас, защото те ще могат да плащат свободно. От друга страна се облекчават българските граждани, които където и да пътуват в Европа, ще бъдат с една и съща валута. Един от другите положителни аспекти е, че като цяло в следствие на въвеждането на еврото ще има по-добър регулаторен механизъм, ще спаднат лихвените проценти.

Кръгът на страните-членки от еврозоната е ядрото на ЕС. Не може да стоите отстрани, да не участвате в този кръг и да очаквате, че ще бъдете третирани равнопоставено. От политическа гледна точка, която съответно се пренася и в сферата на икономиката, е важно България да бъде част от еврозоната. Аз бих определил влизането в еврозоната като най-големия политически и икономически приоритет, който съществува в момента. Трябва да кажем, че нищо не се е променило. Влизането в еврозоната е такъв приоритет от 2007 г. Друг е въпросът, че чак сега имаме тази активност, която дай боже да ни позволи да влезем в ERMII и след 2-3 години при изпълнение на всички критерии да станем пълноправен член на еврозоната.

Казахте, че се разпространяват много спекулации около еврозоната и членството ни в нея, един от най-големите страхове на българите е, че ще се стигне до скок на цените и повишаване на инфлацията. Това само митове ли са в крайна сметка?

Няма доказателства за такова нещо. Това е като „една жена казала на пазара…”. Няма жив свидетел, както се казва, но все пак се намират хора, които ще дават за пример Гърция, Италия и т.н.

Между другото появила се е такава спекулация в началото и в тези страни, но в рамките на няколко месеца нещата са се нормализирали и веднага са се върнали на нормалните нива. На дискусията, която проведохме в четвъртък, за влизането ни в еврозоната много ясно се видя от изнесените доклади, че има между 0,2-0,5% добавка в инфлацията в периодите, когато е въведено еврото.

След спекулациите, които е имало в Гърция и Италия и то заради страховете на хората и недобрата подготовка по въвеждането на самото евро, са научени уроците и такова нещо изобщо не се е случвало в страните, които приличат на България – Естония, Литва и Латвия, където еврото беше въведено преди няколко години. Там такива ефекти изобщо не са се получили просто защото вече има научени уроци от страна на Европейската централна банка и от страна страните-членки.

Ако има още страхове и за да не се спекулира, може да бъде направено едно много лесно нещо, което просто ще отсее всякакви съмнения за възможни спекулации. Трябва да бъдат променени само два члена във валутния закон и да се позволи още от сега да бъдат извършвани разплащателни операции в евро и в лева едновременно. Т.е като отидете да си пазарувате в магазина, вие да можете да платите по ваш избор в евро освен в лева. До периода на въвеждането на еврото да има възможност за плащане и с двете валути. Другото нещо, което много бързо ще направи еврова икономиката ни, е да можете да си плащате данъците п избор в лева или в евро. С тези две прости неща просто се обезсмислят всички спекулации с цените. Защото просто три или четири години след като вече сте плащали с евро, как ще ви скочат цените?

Никъде не е имало висока инфлация. Имало е неравномерно покачване на цените специално в Гърция и в Италия. Това е нормално, тъй като първо икономическият растеж след 2000 до 2007 г. беше много силен във всички страни – доходите и заплатите са се покачвали навсякъде. Естествено е да има и ценово покачване. Въпреки това става въпрос за 1 до 3%, като са се покачили малко по-силно цените на услугите. За сметка на това цените на индустриалните продукти са спаднали.

От друга гледна точка, ако разгледате хората с по-високо образование и по-скъпоплатена работа, те също са пострадали повече от инфлацията, тъй като тя е неравномерна, отколкото това да е ударило пенсионерите и хората с ниските доходи. Така че и този мит, че еврото ще удари хората с по-ниските доходи, просто не е верен, а страх от такова нещо не би трябвало да съществува.

Другото нещо, което се сещам пак от митовете е за конкурентоспособността. Вижда се, че еврото не удря по-слабите икономики, защото някои хора се опитват да спекулират, че само богатите страни печелят от въвеждането на еврото. Няма никакви икономически доказателства и статистиката показва точно обратното – еврото осигурява среда за работа.

Още повече – в междинния период между ERMII и въвеждането на еврото, всички страни, които престояват в тази „чакалня”, трябва да извършват някакви определени структурни реформи. Това действа изключително позитивно на икономиката, защото увеличава икономическия растеж в тези страни, просто защото страните са принудени включително и популярни неща да направят с цел подобряване на икономиката. Много често, знаете, политиците избягват да правят реформи, защото избирателите, колкото и странно да звучи това, обикновено наказват хората, които се опитват да правят реформи.

Какво още й остава на България да свърши, за да влезе в ERMII и след това в еврозоната и как бихте коментирали наричаните от някои „измислени условия”, които ни се поставят от страните в еврозоната?

Вижте, това са преговори. Аз първо не мога да определя условията като измислени. Според мен е напълно нормално да има условия, тъй като процесът на преговорите всъщност таргетира слабостите, които има нашата икономика и проблемите, които виждат партньорите ни. В крайна сметка те носят тежестта равнопоставено с нас.

Много хора визират банковия съюз. Такава информация, макар и непотвърдена, витаеше във въздуха. Да му се невиди, какъв е проблемът ако някой иска България предварително да въведе банковия съюз, при положение че той гарантира по-прозрачен и по-качествен контрол върху банковата ни система? Аз не мога да проумея дори да има такова условие какъв е проблемът с него. Според мен то е изцяло положително и обслужва интересите на държавата ни. Така или иначе България е длъжна да стане част от банковия съюз в момента, в който въведе еврото.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук