Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София. Завършва Московският държавен Институт за международни отношения, а по-късно специализира в Университета „Джорджтаун” във Вашингтон.
Дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи и посланик на България в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения.
Г-н Кючуков, днес ЕС окончателно обяви, че е готов за Брекзит без сделка. Означава ли това, че Съюзът не иска повече да се занимава с терзанията на британците?
Със самото решение за отлагане на Брекзит, но с подусловие, ЕС промени тактиката – не просто отложи излизането на Великобритания от ЕС. Условието е това да се случи до 12 април. Реално, независимо че датите, които се споменават са две – 12 април и 22 май –датата е една и тя е първата.
До тогава или трябва да има споразумение, одобрено от британския парламент, или остават две опции: Великобритания да предложи нов вариант за действие оттук нататък, или Брекзит без договор – това, за което и Вие споменахте.
Продължават да бъдат такива анализите – че договорът много трудно ще мине за трети път предлаган в парламента, доколкото няма съществена промяна в нагласите на всички тези групи, които понякога от противоположни позиции са против договора. Самият натиск на ЕС с датата е много силен гръб за Тереза Мей.
В случай че очакванията се сбъднат и този договор отново не мине, на практика всичко се свежда до едно действие на самата Мей – ще подаде ли тя оставка, или не. Ако тя не го направи при провален договор в парламента, това ще означава Брекзит без договор.
Ако Тереза Мей подаде оставка, това ще означава удължаване на периода от страна на ЕС, при това най-вероятно за достатъчно дълго време. При оставка това ще се наложи формиране на ново правителство, евентуално дори нови избори.
Тогава на практика ще бъдат отворени абсолютно всички опции, включително и опцията за нов референдум. И обратно – отново ще бъде отворена опцията за Брекзит без договор, само че отложена много дълго във времето.
Според Вас Мей ще подаде ли оставка, ако за трети път бъде отхвърлена сделката?
Поне такива са повечето очаквания във Великобритания. Вече има и много силни сигнали за подобни настроения в самото правителство. Консервативната партия е дълбоко разделена вътрешно, тя не може да вземе единодушно решение. За правителството също вече има всички изгледи да се твърди, че е много дълбоко разделено.
По-скоро ако отново не мине договорът, очакванията са свързани с евентуална нейна (на Мей, бел. ред) оставка или насрочване на нови избори, което е на практика също вид оставка, но отложена във времето.
След днешното съобщение на ЕС, че са готови за Брекзит без сделка, какъв е най-подходящият ход за Тереза Мей?
Естествено тя ще направи всички възможни опити да прокара още едно гласуване в британския парламент, независимо че то освен с политически се сблъсква и с технически проблеми. Говорителят на парламента Джон Бъркоу обяви, че в рамките на същата сесия не може да влезе отново същият договор. Но сега той е малко по-различен, доколкото се променя датата, т.е. това ще даде евентуално основание да влезе още веднъж.
Няма основание да се смята, че договорът ще бъде гласуван, дори ако част от най-твърдите брекзитъри – тези, които евентуално биха настоявали за Брекзит без договор, гласуват за него.
Засега все още демократичната юнионистка партия, коалиционният партньор Северноирландската партия отказва да подкрепи споразумението, защото не я устройват именно условията за границата със Северна Ирландия.
Не може да се очаква да се съберат достатъчно количество лейбъристки депутати, които да компенсират недостатъка на коалиционните партньори.
Ако се стигне до по-дълго отлагане на Брекзит в случай, че Тереза Мей подаде оставка, ще участва ли Великобритания в европейските избори и няма ли да настане хаос, ако това се случи?
Ако има по-дълго отлагане, Великобритания ще трябва да излъчи евродепутати безспорно, независимо колко по-дълго е това отлагане. Ако наистина имаме оставка или промяна на условията в самата Великобритания, тогава очевидно датата 22 май не е реалистична за подготовка на каквото и да било, различно от досегашното – било то договор, било то нови избори, било то ново решение.
Разбира се, винаги съществува и една теоретична възможност при нейна оставка (на Мей, бел. ред.) този парламент да излъчи ново консервативно правителство.
Тогава ако се избере едната от двете крайности, които в момента се разглеждат – Майкъл Гоув (който е най-твърдият брекзитър) от една страна и от друга страна умереният Дейвид Лидингтън, който е заместник на Тереза Мей в момента.
При втората опция би могло да се мисли, че може да се променят червените линии на страната, т.е. Великобритания евентуално да преосмисли досегашната си позиция и да тръгне към евентуално оставане в Митническия съюз. Това е нещо, с което Тереза Мей е категорично несъгласна.
В такъв случай обаче изниква резонният въпрос защо беше цялото упражнение. Защото участието на страната в Митническия съюз означава първо заплащане на съответните суми, както това правят в момента страните, които са част от Европейското икономическо пространство като Норвегия, Швейцари и Лихтенщайн. Те са създали специални фондове заради достъпа си до този огромен пазар.
Второто нещо е още по-тежко – съобразяване с условията на общия европейски пазар без участие в тяхното изработване, защото страната няма да е в ЕС.
След Брекзит ще могат ли и ЕС, и Обединеното кралство да се развиват по-добре поотделно?
Вече повече от три години и ЕС, и Обединеното кралство изразходваха огромна политическа енергия и огромен ресурс, което безспорно се отрази и на двете страни. Това на практика рязко забави дебата за бъдещето на ЕС – Брекзит подмени дебата. Вместо това какъв да бъде ЕС, се говори за това как Великобритания да напусне.
Второ, да при напускане ще има modus Vivendi. ЕС ще се развива без Обединеното кралство, Обединеното кралство ще тръгне по самостоятелен път. На първоначалния етап това ще бъде съпроводено с трусове.
Ще има и един доста сериозен преходен период (не говоря за техническия преходен период, а за реален – как това ще се отрази на ежедневието), от който и двете страни няма да са особено щастливи.
Инициирана от граждани петиция за спиране на Брекзит вече събра над 5 млн. подписа. Възможен ли е според Вас втори референдум за Брекзит в следствие на това?
Втори референдум според мен е възможен само при оставка на това правителство и дори според мен при нови парламентарни избори с ново мнозинство. В рамките на този парламент трудно би могло да се очаква, че ще има нов референдум.
Всички тези условности, разбира се са свързани с това за какво ще бъде референдумът дотолкова, доколкото дори по това какъв да бъде въпросът няма единно мнение. Засега по-голямата част от британското общество настоява това да бъде референдум за одобряване на договора, с който Великобритания евентуално ще напусне ЕС, а не референдум за напускане или оставане – повторен на този, който вече имахме.
