СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Людмил Рангелов: Най-вероятно Северин няма да получи максимална присъда (ВИДЕО)

Людмил Рангелов е роден на 21 февруари 1947 г. в с. Конска – Пернишка област. Завършил е юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“.

Работил е цели 17 години като следовател, а след това става адвокат. 

Г-н Рангелов, Северин Красимиров се върна в България, призна отново, че е извършил престъпление, но все пак в общественото пространство има някои съмнения, свързани с изнесената от МВР информация – дали той е могъл сам да извърши престъплението под влиянието на алкохол и наркотици, както и как така в базата данни на МВР има негово ДНК от тогава, когато е бил 10-годишен?

Първо да уточним, че той не е признал и двете престъпления. Той е признал убийството, но не и изнасилването.

МВР не твърди, че има ДНК материал от регистрацията му, когато е бил 10-годишен за кражба на цветни метали. Всъщност такъв материал е взет по-късно, когато вече са достигнали до мястото, където е живеел, от негова кръв, от кръв на убитата, а и от ДНК материал, намерен на самото място. Така е направена съпоставката. Той не е включен в банката с ДНК профили, когато е бил 10-годишен.

А що се отнася до това дали може да го извърши сам – да, напълно достоверно е. Може би слава богу трябва да каже обществото, че той е 21-годишен. Защото ако той беше под 20 години към момента на деянието, нямаше да може да му бъде наложено и най-тежкото наказание. Просто такъв е законът.

Какво следва оттук нататък – какво наказание може да му бъде наложено? Знаем, че максималната присъда е доживотен затвор, но вече от няколко източника се твърди, че Северин Красимиров е имал психични отклонения, може ли това да смекчи присъдата?

Най-тежкото наказание, което всъщност той може да получи, е доживотен затвор без право на замяна. Ако приемем, че получи това наказание и ако приемем, че той признае фактите и обстоятелствата, съдът ще трябва, пак по закон, да замени наказанието „доживот” с наказание от 20 до 30 години.

Ако приемем, защото всичко това са хипотези, че съдът замени наказанието „доживот без право на замяна” или „доживот” с наказание от 30 години, той (Северин, бел. ред.) има право след като е живял 20 години да поиска от съда да преразгледа неговия статус, съответно неговото наказание.

Това са възможностите и както се вижда, едва ли на този етап обществото ще бъде удовлетворено от такова наказание за това изключително тежко и гнусно престъпление.

Във връзка с наказанията, чуха се преди няколко дни предложения от страна на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов за подобни престъпления да има наказания като химическа кастрация или пък връщане на смъртното наказание. Как гледате Вие на такива предложения?

Предложението за връщане на смъртното наказание само по себе си може да е рационално за определени престъпления, но то е изключено в ситуацията, в която се намира България като член на ЕС. За самото членство едно от условията е да нямаме смъртно наказание.

По въпроса за химическата кастрация наистина ми е трудно да взема отношение. Известно ми е, че в някои страни по отношение на педофили и лица, които извършват подобен род престъпления, съществува такова наказание.

У нас никога не се е обсъждал този вид наказание. Аз не виждам и възможност да влезе в графика на наказанията. Принципно е възможно, но това са сложни неща и са необичайни за нашата правна система.

Иначе исканията на вицепремиера г-н Каракачанов са такива, че биха получили подкрепа в общественото пространство, но не ми изглеждат рационални и практически възможни.

Знаем, че този случай предизвика огромен международен отзвук – веднага се подеха хипотезите, че Виктория Маринова е убита заради своята професия и заради работата си като журналист. Как ще го коментирате Вие, беше ли необходимо да се вдига толкова шум?

Първо начинът, по който е извършено убийството и изнасилването, сочеше по един категоричен начин, че това не е престъпление, което е свързано с нейната дейност като журналист.

На второ място, и за мен беше изключително голяма изненада този отзвук, защото са извършвани много по-тежки убийства на други лица и никога не се е стигало дотам, че дори служби или лица от ООН да взимат отношение по въпроса.

Разбира се, че това беше прекомерна и с нищо неоправдана реакция на тези международни институции или лица, които представляват такива институции. Голяма изненада беше. Надявам се, че това няма да се повтори при следващо подобно престъпление преди да са налице поне елементарна база от факти.

Това прилича на поведение на хора, които осъждат една книга подари някаква причина, да речем че е с фашистка идеология, или че е изключително цинична и мръсна, без да са я прочели. Случаят е същият – нямаш информация, нищо не знаеш, а осъждаш.

Интересно е, че хора, включително от ЕК взеха отношение без да имат информация.

Как пък оценявате работата на МВР, на следователите, на всички, които работиха по случая веднага след извършването на престъплението?

Работата на разследващите, особено на оперативните работници, няма как да бъде оценена по друг начин, освен като много добра. Правилно са тръгнали от самото местопрестъпление, от намерените на него улики в посоката, която е можела да ги доведе до евентуалния извършител на престъплението. Много логично, много концентрирано и много бързо са работили.

Що се отнася до следователите, очевидно и те са направили един и грижлив оглед на местопрестъплението, за да изземат следи и веществени доказателства, които са относими към престъплението и помагат на доказването на престъплението.

Трябва да се има предвид, че при огледа на такова местопроизшествие по принцип е ключов внимателният, грижливият оглед, който трябва да е майсторски направен с разум от опитни хора. Това е ключово доказателство, което отваря пътя нататък към разкриването на престъплението. Очевидно по този начин е направен огледът.