На 1 август 2019г., по време на еднодневното си посещение в Северна Македония във връзка с отбелязване втората годишнина от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, Бойко Борисов каза, че до октомври 2019г. Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси трябва да изчисти спорните исторически и образователни въпроси между двете страни. Даже предложи членовете й да не ползват лятна отпуска и да заседават всекидневно, например във Варна или Бургас, „но, да постигнат съгласие“. Договорът който беше подписан през 2017 година, даде тласък за засилване на сътрудничеството между България и Македония, но повечето въпроси свързани с общата ни история си останаха отворени, въпреки Договора и въпраки Комисията.
ОТ 2018 ГОДИНА ДО ДНЕС
Комисията проведе седем заседания, като последната среща, която се проведе на 12-13 октомври 2019г. в София, според един от съпредседателите от българска страна, проф. Ангел Димитров, била „най-безплодната“, но не и „най-спокойната“, откакто били започнали заседанията. Според него „резултатите са съвсем близо до нула“ и добави, че, „имаме много дълбоки разминавания в начина, по който искаме да решим спорните въпроси“. На срещата са били обсъждани исторически и образователни въпроси, които явно не са довели до никакви резултати.
Според другият съпредседател на Комисията от македонска страна, проф. Драги Георгиев, „не на всяка среща може да се има напредък, но целта на Македония е да бъде постигнат компромис“. И не само това, той призова и „да се почитат аргумунтите на двете страни и балансираното гледане на въпросите“, защото „ситуацията като днешната са част от работата на комисията“ и че „дебатът е показал накъде трябва да се насочи работата“.
Все по-видимо става, че македонската страна купува време, подобно на Белград по отношение споразумението с Косово, надявайки се че в промеждутъка на българо-македонските срещи, разговори и форуми ще получат датата за преговори с ЕС, така както получиха покана за членство в НАТО.
Първоначалните обещания на македонската страна за изглаждане на някои „недоразуменията от миналото“ не доведоха до видими резултати в отдалечаването на Скопие от фалшивата югocлaвcкaтa дoктринa за македонизма, изградена изцяло върху антибългарски основи. През 2018г. от македонските медии се разбра, че на първата среща на Комисията, македонската страна поискала Македония да бъде извадена от българските региони в учебниците на старата история у нас. Какво ще рече това България да се отрече от историческите извори в продължение на векове!? И тук бих цитирала проф.Пламен Павлов, който казва, че „Няма никакво основание да се иска цар Самуил да бъде признат за някакъв македонски цар, тъй като има Първо българско царство и той е поредният български цар, един от най-великите. Но къде от изворите, от документите от времето на Самуил изобщо се използва думата „македонци“? Използва се при Василий Втори, тъй като тогава провинцията е в Източна Тракия, откъдето е самата византийска династия. Просто няма нито един аргумент, който да е в полза на тези претенции, създадени от Стоян Новакович и после от руската пропаганда с антибългарска цел и просръбска ориентация. Такъв подход в уреждането на въпроса с историческата истина, едва ли някой български историк може да си позволи“/Радио „Фокус“, 9 октомври 2018/.
В НАЧАЛОТО
на работата на Комисията беше казано, че македонска страна нямало да променя нищо в своите учебници. Оттам и отговора на външния министър Екатерина Захариева на парламентарния контрол /9 ноември 2018г./, че „все още няма разбирателство между България и Македония за съдържанието на учебниците за общото историческо минало.“ Комисията, която работи по темата е констатирала редица проблеми в съдържанието на македонските учебници за 6 и 7 клас.
На този етап имало постигнати договорености само по отношение на съвместното отбелязване на празниците /което също не е много сигурно/ на Св. Св. Кирил и Методий, Св. Климент Охридски, Св. Наум и цар Самуил. Но, споровете около личността на Гоце Делчев си останали. Това е така, защото една част от македонистката академична общност е направила кариерата си тъкмо върху фалшификацията на българската история, българските исторически личности и антибългарска риторика. Политиците, също.
Вижте само медиите и реакцията на опозицията в Македония след интервюто на президента Стево Пендаревски /21 юни 2019г./ в предаването „360 степени“ по ТВ „АЛСАТ“ на албански език. В него той казва, че „Гоце Делчев се е обявявал за българин и в същото време се е борил за самостоятелна македонска държава“. Само заради това изречение като че ли все още не стихват обвиненията по негов адрес в македонските меди и сайтове повечето от които със сръбски, гръцки, руски и унгарски капитал. Лидерът на ВМРО, Християн Мицковски даже му отправи предупреждение, че „Ако иска среща с него, първо да се извини за Гоце Делчев“.
А на въпроса „Ще остане ли Гоце Делчев в македонските учебници като македонски революционер“, проф. Драги Георгиев, съпредседател на Комисията от македонска страна, отговаря: „Ако се настоява да се напише, че Гоце Делчев е български революционер, тогава няма да постигнем никакъв резултат по този въпрос“.
Какъв е Гоце Делчев и какъв е Даме Груев говорят множеството документи, съхранявани в Музея за национална история в Скопие. Там има документ, че Даме Груев е българин, кръстен от Българската екзархия. Това се премълчава от македонската страна и се търси начин българските революционери пак да си останат в техните учебници с подменена самоличност.
Интересна е и метафората на проф. Драги Георгиев с която определя личността на Гоце Делчев – „Мост, който да насърчи още повече добросъседството между двете страни“. Според проф. Ангел Димитров „За целта обаче мостовете трябва да имат здрави основи“. И тук опираме до клишето на Белград за „българското малцинство в Сърбия като мост на сътрудничество“, благодарение на който то намаля от 120 000 през 1919г. до 16 000 в 2019г. Така че на въдицата „мост“ София не трябва да се хваща.
ПРИЗИВЪТна македонската страна за изнамиране на „компромисно решение“ , „споделена история“ и „балансирано гледане на въпроса“ е опит за купуване на време с цел диалогът да се проточи и в крайна сметка да не се стигне до почти никакви резултати. Българското правителство обаче трябва да има категорична позиция по отношение работата на тази Комисия, защото очакването на дата за започване на преговори на Северна Македония с с ЕС е не в ръцете на Скопие а на София.
