Мая Манолова е родена на 4 май 1965 г. в гр. Кюстендил. Завършва магистратура по Икономика в Москва, а след това и магистратура в УНСС по право. Професионалната си кариера започва като адвокат в Адвокатска колегия в Кюстендил. 2003 – 2005 г. е секретар на Адвокатския съвет в града. В 40-то и 41-то Народно събрание, Манолова беше депутат от листата на БСП. На 30 юли 2015 г. Мая Манолова е избрана за национален омбудсман на България със 129 гласа в 43 Народно събрание, в т.ч. и с гласовете на ГЕРБ, въпреки политическата позиция на Манолова.
Г-жо Манолова, в понеделник свикахте форум „Европа на два стандарта при храните – защитени ли са правата на българските потребители“, посветена на разликите в качеството на храните в държавите от Западна и Източна Европа. На него присъстваха министъра на земеделието и храните Румен Порожанов, здравният министър проф. Николай Петров, както и български евродепутати. Обявихте, че предприемате спешни действия и че ще изпратите декларация до европейските институции с призив за уеднаквяване на стандарта. Според Вас защо има двоен стандарт при храните?
Въпросът има или не двоен стандарт на храните в Европа е много лесен, особено за българите. Всеки от нас знае от личния си опит, че една и съща марка продукти – независимо дали шоколади, газирани напитки, сокове или детски храни – са с различни съставки в България и другите европейски държави.
Категорична съм, че това е неприемливо, това е обидно и унижава достойнството на българските граждани.
Има случаи, при които се предлага сок на един и същи бранд, на един и същ производител, но с различни съставки в София и в Берлин, и Виена, например. Така че би следвало България да прояви достатъчно активност и натиск към европейските институции, по отношение на прекратяването на тези нечестни търговски практики.
Откъде идва тази порочна практика? Защо в България ядем и пием по-некачествени продукти?
Това не е от вчера. Вероятно така е по-изгодно на интернационалните производители и търговци. Проблемът не се отнася само за България. Той много рязко беше повдигнат от страните от Вишеградската четворка (геополитическо обединение, в което влизат Полша, Унгария, Чехия и Словакия – бел.ред.), към които се присъединиха Румъния, Гърция и Хърватия, а сега и България. Така че държавите, които са активни по темата стават 8.
Целта на форума беше да покажем на българските граждани, че когато става дума за защита на техните права, институциите могат да се обединят и да заявят единна позиция пред европейските органи. Срещата в понеделник, се проведе в навечерието на едно изслушване в Европейския парламент, което ще се състои в края на месеца. Идеята беше българските евродепутати, независимо от коя партия са избрани, да излязат с единна позиция, която да защити българските граждани.
Смятате ли, че ще има някаква чуваемост на исканията Ви?
Да! Аз съм категорична, че трябва да има промени в европейското законодателство, защото сега има директива, която третира безопасността на храните, има директива, която се отнася до етикетирането, до рекламирането на стоките, но към производството и предлагането на стоките няма ясни законодателни изисквания. Според мен, трябват такива текстове, които категорично да забранят предлагането на стоки от една и съща марка, от един и същ производител, с различни съставки, тоест – с различно качество, в различни точки на ЕС.
Трябва да има и механизъм за контрол на тези неща, както и санкции за тези, които нарушават правилата.
Говорите за единен европейски орган?
Трябва да има един премислен механизъм, тъй като националните органи не могат да изпълняват мултинационални функции, предвид факта, че тук трябва да се правят сравнения, да се проследяват търговските практики в различни европейски страни.
Така че, или мрежата на националните органи трябва да се развие много, което би могло да бъде едното решение, или да се създаде един общ европейски орган.
Наистина ли продуктите у нас са по-скъпи от тези в Европа?
Не става въпрос за всички стоки. Ние направихме едно потребителско проучване, в което се включиха майки от Виена и Берлин.
Майките са най-активните българи – те са много чувствителни, когато става дума за детски храни и стоки.
Те откриха продукти, за които са се убедили, че са по-скъпи в България. Всъщност тях представихме на форума, тъй като имаше колебания в европейските институции дали наистина има двойни стандарти. Мисля, че всеки българин знае, че има двойни стандарти. Ние искахме да онагледим нашите наблюдения.
След като е установено, че има разлика в стандартите на храните у нас и в Европа, това означава ли, че по-некачествени? И оказват ли тези разлики в използвани продукти някакво влияние на здравето на българите?
Със сигурност, това не са опасни храни. Разпоредбите на европейско и национално ниво за качеството на храните, са много категорични. Например, в един от шоколадовите десерти, който се предлага в София, има 1% по-малко шоколад и 3% по-малко мляко, в сравнение с тези във Виена и Берлин. В едно от детските пюрето установихме, че в България има повече рапично олио.
Аз не мога да претендирам за изчерпателност на изследването, защото нямам ресурса да платя скъпо изследване, а не са ми това функциите. Просто, с помощта на българи, които живеят в Европа, сме извадили някои храни, за да ги покажем. На форума в понеделник показахме още храни, така например в един студен чай установихме, че има повече оцветители, в друг продукт пък имаше повече глутен.
Преди малко повече от месец Българската агенция по безопасност на храните изследва 30 продукта, опитвайки се да разберат дали има двоен стандарт при храните. Тогава, като че ли, се опитаха да тушират напрежението, като казаха, че разлика в качеството почти няма, по-скоро в цените и то заради транспортните разходи. Вие как си обяснявате това, на базата на вашите данни?
На форума министърът на земеделието Румен Порожанов също беше активен участник. В крайна сметка, имаше колебание и в мнението на европейските институции – ако до скоро твърдяха, че няма такъв проблем, или че е минимален, следователно няма нужда да се пипа законодателството, сега са на обратно мнение. Това се дължи на активността на всички тези 8 държави, които споменах преди. Аз като омбудсман сезирах и всички национални омбудсмани, както и европейския, комисарят за защита на потребителите, разговарях и с българския еврокомисар.Тоест, когато темата се повдига, когато се оказва натиск върху европейските институции, резултат ще има.
България трябва да е достатъчно активна.
Вие оптимист ли сте, че ще има положителен резултат?
Аз съм сигурна, че всичко това ще се случи, просто трябва да имаме достойна българска позиция. Аз възнамерявам, като следваща стъпка, да внеса петиция в Европейския парламент, в качеството ми на гражданин, заедно с други граждани, която още веднъж да повдигне темата в ЕП.
Ако тези стъпки не са успешни, имам план и за по-нататъшни действия. Имам план!
За още интервюта, анализи и коментари харесайте страницата ни във Фейсбук.
