Мика Зайкова е завършила ВИИ “Карл Маркс”, специалност “Народностопанско планиране”.
Следдипломна квалификация по организация на управлението.
Работи като икономически съветник в КТ “Подкрепа”. Работила е като началник на управление в Министерство на промишлеността. Ползва руски, английски и немски език.

Вече позаглъхна битката за бюджета, доколкото изобщо имаше такава. По-ефективно ли ще бъдат похарчени парите на българските данъкоплатци, отколкото през 2019г?

Виждате, че партньорите работят по една много широка програма от 40 точки, която обхваща не само доходите, но и много широк параметър от социални отношения и важни позиции за развитие и на бизнеса, и на социалната сфера. Вероятно сте чули, че президентите на двата синдиката работят по 40 позиции, но естествено доходите са изключително важни.

Първо трябва да сложим край на административното налагане на каквото и да е. Държавата не е добър стопанин и това вече е доказано.

Второ – нашата държава е корумпирана. И поправките в законите, и решенията, които взимат, имат лобистки характер, по простата причина, че най-малката поправка в закон (още по-страшно е, когато става дума за Кодекса на труда) става не на базата на анализи, на базата на обсъждане, на чуване на мненията на експертите, а на базата на политически решения, които имат лобистки характер.

Аз дълго време работя в синдикат и виждам, че везните натежават към бизнеса. Той има повече възможности, но и той не е в добра кондиция. Една част от тези 40 позиции касае цената на електроенергията за бизнеса. Не може от години да се използват едни и същи въглища. Качеството на въглищата в Маришкия басейн е много ниско и когато се горят се отделят много сериозни въглеродни емисии. Това е изключителен проблем. Така че, не може да се горят едни и същи въглища, независимо от техниката, която се използва в Американските централи, а разликата в цената да е 4-5 пъти.

Трябва да се сложи ред, тъй като цари безпорядък. Да не забравяме, че токът за битовите потребители засега не е променен, но предстои да не бъде субсидиран, а да се ползват борсовите цени. За разлика от Лондонската борса и всички останали борси, нашата борса формира цените си на спекулативна основа, защото задържа количества, за да качва цена. На борсата се получават някакви страшни фантасмагории, които страшно пречат на бизнеса. От една страна, защото са високи, защото са непредвидими. За да се построи бизнес план, трябва да се предвиди цената на електроенергията. Дори петролът, при такива особени ситуации като сега, е предвидим.

Има много проблеми в държавата. Един от тях е минималната работна заплата. Тя трябва да почива на реални икономически критерии и да бъде в рамките на сериозни преговори на тристранна основа, защото държавата е един голям работодател и тя отговаря за своите кадри. Работата е там, че непрекъснато се говори (и това е основна грешка), че производителността зависи само от старанието на работника и неговата квалификация. Това категорично не е вярно, защото в 21 век 80% от производителността зависи от техниката и технологията, само 17-20% – от квалификацията на работника.

България на технологично равнище се намира някъде в 50-60-те години на миналия век и оттогава нищо не се прави. Не се прави, защото няма сериозни инвестиции, а няма сериозни инвестиции, защото България е най-корумпираната държава и е с най-висока степен на сива икономика. Не може в една държава, в която корупцията върви до най-високите етажи, да има ред в обществените поръчки, например. Когато един инвеститор влага парите си, той иска те да са подсигурени. Тази сигурност до голяма степен идва от съдебната система. А ние нямаме нито една завършена реформа, да не говорим за съдебната.

Нашият брутен вътрешен продукт се гради изцяло на потребление. Само че потребление, освен колективно (на домакинствата), трябва да бъде и инвестиционно. Само че, когато не влагаш инвестиции в собствената си страна, не можеш да очакваш производителност.

Ето и няколко цифри: средно в Европа един човек произвежда брутен вътрешен продукт от 22,8 евро, в България – 1,8 евро, а в развитите страни – над 40 евро. А колко добавена стойност се произвежда? За 22,8 евро(колкото струва на час ставката в Европа) се произвеждат 35,7 евро добавена стойност (тоест печалбата), а в България- – 5,4 евро, а в Люксембург – 74,6 евро. Виждате какви са разликите. Най-интересното е, че разликите не са само с най-развитите държави, а и в Чехия, Естония. Те вече са съпоставими на западноевропейските държави. Всички тръгнахме наравно, но ние останахме на опашката.

Ще кажете – има ръст на БВП и напредваме. Ние напредвайки изоставаме, защото за конвергенция не може да стане и дума. Ние просто не се приближаваме.

Ние нямаме инвестиции, а разчитаме само на потребление. Второ – ние не произвеждаме стоки с висока добавена стойност. Ние изнасяме суровини, материали и малко резервни части. А идва рецесия. Аз ви питам – нашите резервни части са главно свързани с автомобилната промишленост на Германия. Германия вече е в рецесия и е свила автомобилния си сектор. Какво правим?! Нищо! Ние си изклахме животните, защото никой не взе мерки за чума. Правят се какви ли не неща да се търсят виновници за водния проблем на Перник, но никой не мисли как той да се реши. Ето това е цялата работа. Това е безхаберие в парламента, в правителството и никой не слуша експертите.

Ако се върнем на минималната работна заплата – аз не съм съгласна тя да бъде само на договорена основа. Държавата трябва да участва. Трябва да има една минимална ставка, която трябва да отговаря, като нетна стойност (защото не освободихме минималната заплата от данъци) на минималната издръжка. Издръжката за София е 814 лв., за страната е 624. Минималната работна заплата, като нетна стойност, трябва да бъде равна именно на тази издръжка, за да не се получава така, че България пак да води негативна класация. 34% от хората не могат да се отопляват. В Естония, която не е била държава 200-300 години, има само 2% хора, които не могат да се отопляват. 2% имат само най-добре развитите европейски страни.

От началото на годината минималната работна заплата се повиши до 610 лева или с близо 10%…

Не ми говорете за 10% ръст при наличие на спекула в цените. Това не е ръст, защото нетната стойност на минималната работна заплата е под 500 лева. Аз ви питам как един човек, чиято издръжка е 624 лв. в провинцията и 814 лв.  в София, ще може да се издържа с 500 лева. Второ – има спекула в цените на едро. Скоро излязоха данните на НСИ за ръста на цените – да, имаме проблем с чумата, но свинското е по-скъпо от агнешкото.

Друг е въпросът какво е качеството на хранителните продукти, които купуваме. Какво ядат нашите деца?

Минималната работна заплата трябва да бъде равна на издръжката. Да не говорим за пенсиите, където нещата са трагични. Все още минималната пенсия е 219 лв. Какво може да си купи един пенсионер, който на всичкото отгоре трябва да си купува лекарства, с 219 лв.? Или с 386 лв., колкото е средната пенсия, при положение, че 363 лв. е прагът на бедност?  Разликата между средната пенсия и прагът на бедност са жълти стотинки. Аз не обичам средни числа, защото те са средно свинско със зеле – един яде пържоли, друг яде постно зеле. 1,6 млн. ядат само постно зеле. Това не са само пенсионери, но и работещи бедни – всички, които получават пари под издръжката, за която говорим. Те не могат да си покрият разходите.

Ако погледнете спестяванията в банките, ще си кажете „Брей, колко е богата тази България – 55 млрд. стоят в банките”. Това са на 7-8% от хората. Това са парите на инвеститорите, които чакат да намерят инвестиция навън. Ще ви кажа, че освен, че не идват чужди инвеститори, и нашите бягат. През 2016г. износът на инвестиции в България е бил 2,7 млрд. евро. През 2018г. е 5,4 млрд. евро. Тоест, нашите инвеститори предпочитат да изнесат навън, макар и с по-малка, но сигурна, печалба.

Възможно ли беше в условията на нашата икономика и у нас минималната заплата да се покачи с повече от 10%? Може ли бюджетът на държавата да понесе такова увеличение?

Нашият бюджет касае доходите само на тези в обществената сфера и то главно на администрацията. Все пак хората в здравеопазването имат НЗОК. Там са нашите вноски. Да, държавата доплаща, но там все пак има едни 5 млрд., които здравната система да харчи. Що се касае до останалите, те не взимат малки заплати. Аз тях не ги жаля.

Вие знаете, че всяко тримесечие най-тъпата част от българската политическа класа, наречена депутати, си увеличават заплатите. В обществения сектор заплатата расте. Възнаграждението на депутатите зависи от ръста на заплатите в обществения сектор и техните заплати се вдигат. Това тримесечие се вдигнаха с 10-11%. Основната заплата на един депутат е 2 840 лева. Само че това са им парите за семки, защото освен тези пари – официално – те взимат допълнително за участие в работни групи, за участие в комисии, да плащат на експерти, които да им помагат да пишат становища. Тези пари те си ги слагат в джоба. Ако някой експерт им помага, те не му плащат. Депутатите се возят безплатно, летят в първа класа до екзотични дестинации. Така че им се събират около 10 000 лв. на месец.

Именно поради тази причина бюджетът има затруднения. Депутатите имат право по закон да не се увеличават заплатите. Такъв въпрос зададох на една дама, която е в опозицията. Те не предложиха да не си увеличават заплатите. Тя не можа да ми отговори. А всичко им е платено. Питам ви аз: има ли съвест, нещо, което да работи в техните мозъци? Не! Това е възмутително.

Обикновените хора събираме капачки за кувьози, за болни деца. Да сте чули от депутатите да се е отказал от заплатата си или от пенсията си? И нямат срам и спирка на алчността. Как искате тази страна да просперира? Иначе в бюджета има пари. Ако те се разпределят правилно и се изразходват ефективно, пари има за много по-високи заплати.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!