сирийския конфликт
на снимката: Иво Инджев

Некрологът на либералната демокрация, който Путин разлепи чрез британския вестник “Файенешъл таймс” , мобилизира в духа на някогашния комунистически Коминтерн подкрепа за пропагандата на Кремъл в посочената от новия Сталин актуална теза в идеологическата борба. Като прочете надгробно слово на покойния вече, според него,  либерализъм, погребалният агент Владимир Владимирович всъщност демонстрира любимото на съветската доктрина военно правило в политиката, според което атаката е най-доброто средство за отбрана.

На този номер се захвана да отговаря устремилият се към премиерското кресло в Лондон Борис Джонсън. Консерваторът не само защити либерализма, но и на практика нарече Путин глупак – нещо, което малцина политици по света се осмеляват да направят в епохата на новичока.

Че Джонсън е смел, смел е. Вижда се дори и от снимката му, на която се спуска с въжета от небостъргач в британската столица, развявайки национални знаменца – илюстрация, чрез която го подиграват държавните медии в Русия и техните резоньори в българските медии. Подиграват го, разбира се и в самата Великобритания, но тъкмо това показва още повече разликата между свободния свят и “руския мир” на Путин, където подобно надсмиване над началниците е немислимо в контролираните от Кремъл медии, а в опозиционното виртуално пространство се преследва все повече от властите.

За съжаление Борис Джонсън, макар и прав да посочи разликите между царящата в Русия тирания на неравенството пред закона и Британия като неин антипод, задълбава в репликата си към Путин в консервативния в. “Дейли Телеграф” в рекламата на Брекзит като еманация на либералната демокрация. При това в момент, когато подкрепата за напускането на Евросъюза на острова е спаднала рекордно.

Ако има нещо наистина комично в масирания руски пропаганден отговор на отговора на Джонсън това е залпът с очернящи британската действителност катранени аргументи. Рециклираните наследници на този изтъркан комунистически номер натъпкаха с джепането на стари и нови негативи своя Цар пушка и гръмнаха залпово към “бедната” Британия. Извадиха от арсенала на студения си резерв от времето на студената война любимият упрек на идеолозите за колониалния произход на британското днешно благополучие . Това е доста неприлично нападение от позицията на последната оцеляла империя, която за разлика от Британската не само не се отказва от своето завоевателно колониално минало, но продължава да се разширява ненаситно за сметка на съседи, като Украйна и Грузия, държи на мушка чрез свои военизирани анклави бивши свои европейски колонии като Молдова и поглежда лакомо към потенциално богати на суровини хоризонти в Арктика.

Всеки, който е проследил размяната на изстрели от двете страни на този спор, би трябвало да си зададе въпроса защо Джонсън хвали постиженията на либерализма и изтъква връзката му с високия стандарт на живота в своята родина, докато мобилизираните по сигнал на властта в Русия коментатори бълват змии и гущери срещу британската действителност, но не казват с какво руската я превъзхожда. Май скриха в ръкава пропагандния коз за “руския свят” от близкото минало на Путин. Явно е, че Джонсън има с какво да (се) хвали, докато Путин  косвено признава, че няма какво да сложи на този тезгях и гледа да не ядоса още повече своите поданици, на които е опротивял.

Очевидно е, че този коз се оказа Черен петър в колодата на московската пропагандна и чрез очернянето на врага тя се връща към традицията от времето на СССР. Особено карикатурен в това отношение е опитът на руските защитници на своя батюшка да поучават британците що е това капитализъм и колко било зле за държавата им, че има толкова много външни инвестиции в тяхната страна. Нищо не било вече британско. Все чужденци владеели големите компании. А пък в Лондон “белите хора” били малцинство, загрижили са се расово чистите евразийци.

В Москва и в още няколко големи руски градове гъмжи от милиони пролетаризирани пришълци от мюсюлманската периферия на фалиралите бивши азиатски съветски колонии. Русия се е превърнала в най-голямата строителна площадка на джамии в света. Не се забелязва обаче наплив от европейци, желаещи по каквито и да било причини да се заселят в руските простори. Дори и най-бедната страна в ЕС, като България ( бедна, но не и спрямо баснословно богатата на природни ресурси Русия на глава от населението ), е магнит за стотици хиляди руски заселници, докато към Магнитогорск никой българин не се е затичал.

Когато процесът стане обратен, тогава  ще можем да повярваме на Путин за фалита на либералната демокрация, по чийто модел се разви и българската – при всички критики, които търпи тя за своите несъвършенства. Засега новият Сталин се проявява като по-голям клоун от Джонсън  в ботушите на диктатора, който обещаваше да обърне течението на руските реки в името на комунистическия просперитет. Беше голямо съветско пъчене, чийто летален край е факт ( за разлика от края на либерализма).

И да, също беше голяма глупост – такава, каквато изрече Путин, както напълно безспорно отбеляза иначе спорният в много други отношения Борис Джонсън.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!