На прага сме на ново десетилетие. За 10 години могат да променят много неща, или – не. Ако се върнем назад във времето към 2009 и запитаме някой български политик – коя е най-евтината електроенергия, той ще ни отговори: тази от въглища или ядрената. Същият отговор получаваме и сега. През последните 10 години няма промяна във визията за българската енергетика. Което от една страна може да се разбира като „стабилност“, а от друга – като тъпчене на едно място. Само че с една екстра – плащаме по-високи сметки…
Но ако се потърсим отговора на въпроса през данните на Международната агенция по енергетика (МАЕ), ще се изненадаме. Всъщност най-евтината енергия у нас към края на 2019, идва от природния газ. Преди 4 години, действително е била произведената от ТЕЦ.
Поскъпването се дължи на въглеродните емисии, които страната ни плаща. Но това не е единственият поет ангажимент. Рано или късно въглищните централи в ЕС ще бъдат затворени, включително – у нас. И редица страни от общността вървят в тази посока. В края на миналата година Германия спря добива на въглища, а до 2022 – планира да приключи и с ядрената си енергетика.
В София управляващите и синдикатите упорстват, но няма да могат да удържат положението още дълго. Най-малкото поради факта, че българската енергетика и в частност държавата централа „Марица Изток-2“ работи на загуба. А и атомната енергия, политически рекламирана като евтина, всъщност излиза доста солено. Премълчават се както цената на строителството на Хранилището за обработка на радиоактивни отпадъци (около 70 млн. евро), така и разходите за самата обработка. Преди 10 години строяхме АЕЦ Белене (спряна през 2012 от първия кабинет на Борисов), строим я и сега. Проектът вероятно ще бъде пренесен в новото десетилетие, макар да няма сериозна перспектива за завършването му. До тук са похарчени около 4,5 млрд. лв. публични средства, а нямаме нищо. Или както беше казал премиерът – разполагаме само един „гьол“.
У нас през последните 10 години, освен политическа воля липсваше и стратегия за развитие на модерна, щадяща околната среда енергетика. Искрата на ВЕИ припламна в края на 2008 и угасна някъде през 2012. Привлечени от европейските субсидии, редица близки до властта бизнесмени, за нула време построиха зелени енергийни предприятия. Цените на оборудването бяха високи, също и лихвите по кредитите. Така се получи „зелен балон“ – иначе казано цената на енергията от природни източници се вдигна значително. Редица други държави обаче бяха по-сдържани и „големите пари“ в сектора се изсипаха през последните 2-3 години. Изминалите 10 „зелени“ години
За времето 2009-2019 производството на зелена енергия в световен мащаб е нараснало четири пъти, а на тази от слънцето – 26 пъти. България се хвали, че е сред „отличниците“ в ЕС, с 19,3 % дял на зелената енергия в общото потребление, при положение че в програмата на общността до 2020 са заложени мунимум 16%. Но ако направим сравнение с останалите страни от топ-листата, ще видим, че сме някъде на опашката. Германия, водещата икономика в ЕС, оглавява класацията и по този показател – с над 40% дял на щадящите технологии в енергетиката си.
Наскоро публикуваният доклад на ООН „Глобални тенденции в инвестициите във възобновяема енергия – 2019“, показва че възобновяемите енергийни източници представляват 12,9 процента от глобалното производство на електроенергия през 2019 – спрямо 11,6 процента през 2018. (Докладът изключва водноелектрическите мощности, които са най-старата зелена технология и водещата засега. Ако те бъдат включени, делът на възобновяемата енергия се качва до 26,3 процента от световната енергетика.)
През посленото десетилетие, в ВЕИ се инвестирани грубо около 2,6 трилиона долара, като над половината от тази сума (1,85 трилиона долара) – през 2018. Добавени са над 1,2 теравата нови капацитети, което се равнява на повече от целия електроенергиен парк на САЩ днес.
Водещите 5 страни, по инвестиции в щадящи природата енергийни технологии, за времето 2009-2019 са Китай (758 млрд. долара), САЩ (356 млрд. долара), Япония (202 млрд. долара), Германия (179 млрд. долара), Великобритания (122 млрд. долара) . За този период в ЕС са инвестирани около 698 млрд, долара, сочи още докладът на ООН. Освен споменатите „отличници“ в трансформацията на енергетиката си към щадящи технологии – Германия и Великобритания (които общо имат около 43% от европейските инвестиции в сектора), значителни средстава за нови зелени енергийни технологии са вложени в Италия (82 млрд. долара), Франция (45 млрд. долара); Испания (35 млрд. долара); Холандия (25 млрд. долара); Белгия (22 млрд.), Швеция (20 млрд. долара), Дания (14 млрд. долара). Световният опит с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) разруши митовете, че не са жизнеспособни и не могат да посрещнат глобалните енергийни нужди. Технологиите за възобновяема енергия са доказано надеждни и сега са една от най-евтините възможности за производство на енергия в редица страни. ВЕИ също могат да бъдат успешно интегрирани в електроразпределителните мрежи: през последната година поне девет държави покриват повече от 20% от потреблението си променлива възобновяема енергия (вятърна енергия и слънчева фотоволтаична енергия).
Какво става с отоплението, охлаждането и транспорта?
Понастоящем ВЕИ имат много малка роля извън енергетиката. Това е голям проблем, защото на отоплението и транспорта дължим над 80% от глобалното търсене на енергия. Днес възобновяемите енергийни източници осигуряват достатъчно енергия, за да посрещнат 25% от общото потребление, но едва между 10% и 3% от енергията, необходима за отопление и транспорт.Използването на възобновяема енергия за отопление и транспорт е от решаващо значение за декарбонизацията, но неминуемо ще бъдат засегнати итересите на топлинните счетоводителите, топлофикационните дружества и транспортния сектор.
Какво задържа възобновяемата енергия?
Възобновяемата енергия не се конкурира на равни условия с останалите източници. Субсидиите за изкопаеми горива съществуват в 112 държави, а най-малко 73 страни предоставят субсидии над 100 милиона евро всяка. Нашата страна, освен „отличник“ по усвояване на европари за зелена енергия, е част и от тази незавидна група, тъй като под формата на студен резерв, субсидира няколко въглищни централи, а загубите на държавната „Марица Изток 2“ я превръщат във воденичен камък на шията на българската енергетика. По последни данни за 2019, загубите на централата са около 173 млн. лв., но с натрупване от предишни години – над 1.4 млрд. лв. Такъв е „приносът“ ни в общо около 300 млрд долара, с които световната икономика да субсидира използването на изкопаеми горива.
Очакванията към новото десетилетие
Бяла книга, публикувана миналия месец от Световния икономически форум, със заглавие „Скоростта на прехода в енергетиката – постепенна или бърза промяна“ прогнозира, че дългосрочно нещата могат да тръгнат в две посоки. Първият сценарий е за постепенен преход към нови технологии. Това е добрата новина за страните, чиито енергиен сектор се развива, а не се променя драстично. Много важен ще бъде и човешкият аспект на въпроса, и според авторите на доклада, нефтените и газовите специалности имат шанса да се адаптират… Вторият тип промяна включва много по-революционно стечение на обстоятелствата, при което натрупаните активи и излишните бизнес модели бързо ще претърпят крах. Документът поставя пет „важни етапа“, които., които ще сигнализират дали „постепенният“ или „бързият“ сценарий печелят. Първият зависи от спада на цената на слънчевата електроенергия. Вторият – от темпа на инсталиране на слънчеви мощности. Третият отчита пазарния дял на зарядните станции, а четвъртият – цената на въглеродните емисии. Петият етап измерва ръста в търсенето на нови автомобили.
