чаира
На снимката: ПАВЕЦ "Чаира"

Това съоръжение на практика работи като батерия. Огромно количество вода се изпомпва нависоко, когато има ток в излишък. А когато няма – водата се пуска обратно надолу и така произвежда ток. Съоръжението обаче спря да работи, а от това печелят добре познати имена. Корупция, саботаж или нещо друго?

Гигантска система за съхранение на енергия, най-голямата в Югоизточна Европа. Това представлява помпено-акумулаторната водно-електрическа централа (ПАВЕЦ) „Чаира“. Тя е ключова за България, защото освен че произвежда ток, балансира електроенергийната система – тоест, поема излишния ток през нощта и произвежда ток, когато това е необходимо през деня.

Работи на принципа на външната батерия, която зареждаме през нощта, а през деня включваме, като ни свърши батерията на телефона.

„Чаира“ е скъп и сложен хидроенергиен комплекс, но от година и половина не работи и даже има съмнения, че е умишлено повреден.

Пропуснатите ползи от липсата на производство са близо 1 млрд. лв., а доскоро не бяха известни дори причините за повредата в държавния комплекс.

От бездействието на централата печелят други, които получават пари, за да балансират системата – топлоелектрическата централа (ТЕЦ) „Варна“ на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки централи. Заради това има съмнения, че и ремонтът на „Чаира“ се бави умишлено.

Какво е ПАВЕЦ „Чаира“

ПАВЕЦ „Чаира“ се намира в планината Рила. Тя е най-голямата подземна централа в Югоизточна Европа, има четири помпено-генераторни хидроагрегата (турбини), които изпомпват вода и произвеждат електричество, захранвайки се от водите на язовирите „Чаира“ и „Белмекен“.

Централата е построена на два етапа, като агрегатите 1 и 2 (направени от японската компания „Тошиба“) започват работа през 1995 г., а 3 и 4 (създадени по стандарт на „Тошиба“ от български предприятия) – през 1999 г.

В продължение на няколко години една по една и четирите турбини излязоха извън строя и от май 2022 г. ключовата за българската енергетика централа напълно спря да работи.

Това стана след повредата на последния работещ генератор. Само месец по-рано, при тестване, една от наскоро ремонтираните турбини аварира критично.

Третата турбина се повреди още през 2021 г., а четвъртата, която също беше ремонтирана, все още не е тествана заради страх да не аварира и тя.

Целият ремонт на съоръженията отнема три години и струва 13,8 млн. евро. След този ремонт идват авариите и крайният резултат е, че „Чаира“ не работи.

Централата е собственост на Националната електрическа компания (НЕК). Тя притежава и държавните вецове и е собственост на Българския енергиен холдинг (БЕХ), чийто принципал е министърът на енергетиката.

Защо е важна централата

Мощността на ПАВЕЦ „Чаира“ може да генерира 864 мВт електроенергия на час или почти колкото единия блок на АЕЦ „Козлодуй“. Капацитетът ѝ за изпомпване на вода е 798 мВт на час, пише в документ на енергийното министерство, който представя дейността на НЕК.

Освен да осигурява ток, централата се използва за балансиране на електроенергийната система на страната. При нужда от електроенергия се пуска в генериращ режим и бързо може да покрие недостига. Ако има излишък на ток, работи в помпен режим, за да разтовари системата.

По-просто казано, за производство на ток водата от яз. „Белмекен“, под който се намира централата, се излива през турбините ѝ в по-ниско разположения яз. „Чаира“. Нощем, когато енергийната система не е натоварена и токът е евтин, помпите връщат водата обратно в яз. „Белмекен“.

Централата може да замести при аварии големи мощности като ТЕЦ и АЕЦ, а най-голямото ѝ предимство е, че може да се активира или спира изключително бързо – само за 2 минути, което я прави много по-гъвкава от всички останали.

Освен ПАВЕЦ „Чаира“, ролята на балансьор на енергийната система се изпълнява основно от ТЕЦ „Варна“ на председателя на ДПС Ахмед Доган и свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки централи. Заради това и има съмнения, че ремонтът се бави умишлено.

Осигуряването на балансираща енергия е най-скъпата услуга на електроенергийния пазар. Когато потреблението на ток рязко и непланирано надвиши предлагането, държавният Електроенергиен системен оператор (ЕСО) пуска допълнителни мощности, за да запази баланса на системата. ЕСО е оператор на НЕК, който организира балансиращата електроенергия и решава кои точно централи да се активират.

Балансираща енергия дават държавните НЕК и „Марица изток 2“, теца на Доган, както и свързваните с Христо Ковачки ТЕЦ „Бобов дол“, „Брикел“ и няколко топлофикации.

Според правилата на КЕВР цената за баланс от началото на 2021 г. се определя, като се вземе съответната почасова стойност от енергийната борса и се прибавят 100 лв. за всеки мегаватчас.

Така например се оказва, че ЕСО активира ТЕЦ „Варна“ на Доган именно в най-скъпите часове от денонощието, като например през юли 2021 г. почасовата цена на тока достигна 300 лв./мВтч. По информация на „Капитал“ през 2020 г. натеца на Доган са платени 20,8 млн. лв., а от началото на 2021 до края на юли – 12,4 млн. лв. Справката е предоставена от тогавашния служебен енергиен министър Андрей Живков.

Иначе на сайта на ЕСО е публикувана оперативна справка за енергийния баланс, но тя не дава подробности кой е осигурил балансираща енергия и срещу какви суми.

ДПС присъства във всички парламенти от 1990 г. насам. Партията често е критикувана, че развива корупционна мрежа и подчинява държавните институции на личния интерес на лидера си Ахмед Доган. ДПС беше официално в правителството от 2001 до 2009 година. След това формално мина в опозиция, но поддържаше близки отношения с управлявалата до 2021 г. партия ГЕРБ на Бойко Борисов.

В момента ДПС не участва в правителството на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ, но го подкрепя и е част от парламентарното мнозинство.

Без да има преки участия, енергийният бизнесмен Христо Ковачки е сочен като контролиращ големите въглищни централи „Брикел“, „Бобов дол“ и димитровградската „Марица 3“, както и топлофикациите в Русе, Плевен, Сливен, Перник, Габрово и Бургас.

Част от тях по документи са собственост на хора и фирми, регистрирани в Обединеното кралство и Кипър. Някои от компаниите собственици дори са регистрирани на един и същи адрес в Лондон. Такъв пример са дружествата, които притежават централите „Брикел“, „Бобов дол“ и „Топлофикация – Перник“.

Съмнения за саботаж

Точно присъствието на политически фигури в енергетиката кара много хора да повдигат въпроси за корупция около ремонта на „Чаира“, липса на контрол, умишлено бавене на ремонта за сметка на частни интереси, некомпетентност и дори саботаж.

Стигна се и до проверка на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) на „Чаира“ като стратегически обект за националната сигурност, която така и не оповести официален доклад и обяснения.

Наскоро депутатите от ПП-ДБ поискаха изслушване на председателя на ДАНС Пламен Тончев заради ПАВЕЦ „Чаира“.

През февруари 2022 г. тогавашният вътрешен министър от правителството на Кирил Петков Бойко Рашков, каза, че и МВР проверява централата.

По думите му от няколко години тя „е била унищожавана очевидно и най-вероятно с оглед на икономическите интереси на един субект“.

„Ние имаме яснота кой е този субект“, каза Рашков пред парламентарната комисия по вътрешна сигурност, но не обяви името му.

„Един от малкото инструменти на страната за сваляне цената на електроенергията е блокиран. Трябва да благодарим за това на предишните управляващи от ГЕРБ за избора на изпълнител на ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“.

Това пише депутатът от „Да, България“ Ивайло Мирчев във Фейсбук след заседание на комисията по енергетика след аварията в централата през април 2022 г. Тогава става известно, че при тестовете ръководителят на ремонта на авариралия агрегат не е бил на мястото.

„Това означава стотици милиони загуби за България от безхаберие и корупция. От неработенето на павеца ни печелят централите на Доган и Ковачки“, добавя Мирчев.

След аварията в централата зам.-министърът на енергетиката Пламен Данаилов каза в предаването „Лице в лице“ по бТВ, че „не трябва да се изключват варианти и за саботаж“.

През април НЕК отрече да има данни за саботаж на съоръжението, когато заедно с министерството на енергетиката представи анализи за причините за аварията в „Чаира“.

Какво е причинило аварията

Миналата седмица министърът на енергетиката Румен Радев каза, че прогнозната стойност на ремонта на агрегатите ще е около 80 млн. лв.

Той, заедно с директора на НЕК Мартин Георгиев представиха пред депутатите от парламентарната комисия по енергетиката анализи за текущото състояние на централата. Те представиха и плана си за ремонт на съоръжението.

Докладите на швейцарската инженерингова компания AFRY, както и на експерти от Технически университет в София посочват като причина умора на метала.

Това не би следвало да стане след едва 25 години работа на централата, но се е случило заради неправилна поддръжка и експлоатация.

По предписание на производителя на оборудването „Тошиба“, рехабилитация трябва да се прави на всеки 12 години. Първата такава обаче е направена 24 години след пускането на агрегати 1 и 2, а ремонтът е възложен 3 години по-късно – през 2019 г.

За изпълнител е избран австрийският консорциум ABB – VOITH. Според източници на „Капитал“ обаче НЕК използва и личен човешки ресурс, което означава, че поне части от ремонта по централа са извършвани от служители на държавната компания, които нямат опит в такъв вид ремонти. Това в комбинация със занижения контрол е една от най-вероятните причини за аварията

Централата е замислена като компенсираща мощност на АЕЦ „Козлодуй“ – при планови ремонти и аварийни спирания. През годините обаче тя се утвърждава като най-лесния и гъвкав начин за балансиране на енергийната система.

През последните години – и като буфер при честите промени в производството на ток от слънце и вятър, каза в парламента в началото на месеца енергийният министър.

По думите му ПАВЕЦ „Чаира“ е била особено интензивно натоварена в периода 2016-2019 г., когато имаше бум на присъединяване на соларни и вятърни централи.

Проблемът е в това, че тя има определен брой цикли на пускане и спиране, по време на които натоварването и износването на хидроагрегатите е най- голямо. Именно по-честата нужда от пускане и спиране е довела до преждевременната умора на метала.

Казаното от Радев добавя към съмненията за корупция и за саботаж и друг нюанс – до аварията се е стигнало заради дългогодишно безхаберие на управлявалите енергетиката, НЕК и самата ПАВЕЦ. И ограничението за броя пускания и спирания, и изискванията за поддръжка са неща, които би трябвало да са известни на специалистите. Когато към всичко това се добавят интересите на политически лица в енергетиката, въпросите стават още повече.

По предварителни изчисления ремонтът на централата ще струва около 80 млн. лв., за които в държавния бюджет има заложени гаранции за вземането на кредит. На базата на анализите икономическото министерство е решило да направи поетапен ремонт на агрегатите до 2027 г., като до края на 2024 г. два от тях ще бъдат пуснати.

До края на 2025 г. ще бъде пуснат и третият, като поправката на всеки от тях ще струва около 10 млн. лв. Последният – тежко авариралият през пролетта на 2022 г. агрегат, ще трябва да заработи през 2027 г., като неговият ремонт ще струва около 50 млн. лв.

Анализът на Видка Атанасова е публикуван в Свободна Европа. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.

Още актуални анализи – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук