медии, цензура

Точно преди 29 години – през април 1990 – проходих в журналистическия занаят. Започнах като редактор „Икономика и селско стопанство“ на единствения тогава самоковски вестник „Самоковска комуна“. Вестникът имаше чудовищния тираж от 6000 бройки и все още – въпреки падането на Тодор Живков – излизаше с отметка в главата – орган на общинския комитет на БКП.

Поради което всеки понеделник главната редакторка ходеше в партията на инструктаж, планьорка, оперативка или, както обичат все още да се изразяват софийски журналисти – летучка. Там се свеждаше какво може да се пише и какво – не.

Тогава нямаше индекс на свобода на словото, нямаше „Репортери без граница“, нямаше ни изобщо в класацията, бяхме под чертата.

След изборите през 1991 прекръстихме „Самоковска комуна“ на „Любословие“ – първото българско списание и изобщо първата българска медия, издавана от Константин Фотинов, бележит самоковец.

През 91-а вестникът беше все още единствен в Самоков и имаше огромно влияние.

Днес е различно.

В Самоков излизат 3 вестника, има местна телевизия, а сайтовете е трудно да се преброят. Има хора със страници в социалните мрежи, които са с влияние по-обхватно, отколкото някога някоя самоковска медия е имала.

Разказвам го заради 111-ото място, отредено за втора поредна година на България в класацията на „Репортери без граница“ за свободата на словото.

Да правиш такава класация във времена, когато всеки активен човек е сам по себе си медия, е идиотия, в най-добрия случай – усвояване на пари. В по-лошия идеята се обръща срещу самата себе си. Медиите са заклеймявани, обявявани за слуги на властта, за продажници.

Класацията се подхваща, тиражира и набива в главите на населението. Там сте, между Етиопия и Мали и някъде около Ангола.

Е ненормално.

Преди години превеждахме с приятели една книга на американския политолог Том Кародърс. Той обясняваше, че по класификацията на USAID Конго (ДР Конго, бивша Заир) и България се еднакво демократични. Това, рече Том, не е вярно и няка как да е.

България е на дистанция от добрите демократични стандарти. Но преодолима дистанция. По-близо сме до цивилизования свят, отколкото до нецивилизования. Всъщност сме част от цивилизования.

А който вярва, че точно по отношение на свободата на печата сме след Македония и Сърбия – просто да иде до там, близо е и евтино и да се поразговори с хора и журналисти. И езикова бариера няма.

Но ако караме така, може скоро да имаме партийни секретари и във „Фейсбук“.

В Китай е така, а в Русия се опитват.

А някои в България, тези, дето подават данните на „Репортери“-те, са готови за тази служба.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!