Въпреки сериозното недоволство сред лекарите, особено на регионално – общинско ниво, новата Национална здравна карта (НЗК) тръгва към налагане. С голяма доза сигурност „без право на обжалване“. Тя бе обявена от председателстваната от министър Кирил Ананиев специална комисия за нейното създаване. До края на седмицата влиза в парламента и после до дни – за едномесечното по закон обществено обсъждане. Проектът на бюджетарите, които не от днес ръководят здравеопазването у нас, предопределя съществуващите легла за активно лечение да се намалят с близо 6 000, да останат 32 913 от досегашните 38 803 легла. Което, наред с другото, значи необходимост от съкращения на хиляди лекари, както и на медицински сестри.
Въпреки тоталната липса на адекватна система за осигуряване на палиетивни грижи, се правят съкращения на капацитетите за прием на онкоболни в термално състояние. Намалява сериозно и броят на леглата с най-високото – трето ниво на компетентност, още повече ще бъде затруднен приемът на най-тежко болните. ( Само в София терапевтичните легла от 3-то ниво на компетентност се намаляват от 3 291 на 1 436, а хирургичните от 2 827 на 1 076). Въпреки много добре известните проблеми в педиатрията, вкл. с недостиг на педиатрични легла, се планира намаляване и на техния брой, като само в София, където обяснимо е насочено най-голямото търсене, особено на по-тежки педиатрични грижи, се режат близо 60 легла – ново сериозно затруднение за свободния достъп до детските болници.
Именно това – ограничаване на възможностите за свободен достъп до лечение, до място за лечение, до конкретно избран специалист, платено по здравна карта – значат налаганите рестрикции на болниците чрез т.нар. легла. Защото „намаляване на броя на леглата“ не значи изхвърляне на кревати, а представлява ограничение за болниците колко болни могат да обслужат, платено от НЗОК, независимо от техния капацитет.
Националната здравна карта не е стратегически документ за подобряване на здравеопазването, а е чисто административна схема за допълнително утежняване на и без това многото ограничения върху дейността на лечебните заведения, идващи директно от НЗОК. След като Здравната каса лимитира общата сума на плащанията за месеца към болницата, здравната карта слага таван на броя на болните, които могат да бъдат отчетени.
Двете ограничителни системи се комбинират перфектно, подчинено на чисто бюрократичната цел на властта да прави икономии – най-вече да плаща колкото се може по-малко на болниците. Нищо, че има дори парадокси от рода: НЗОК да ти дава например лимит от 100 000 лева за месеца, но болницата да не може да го достигне, защото броят на болните, които може да отчете (съобразно леглата по здравна карта), не позволява достигане на тази сума, обръщат специално внимание лекарите от общинските болници. Сектор, удавен и без това в огромни проблеми – и заради окаяното състояние на болниците, и заради лошото заплащане на лекарите, и заради огромните потоци от все по-болни хора, особено в напреднала възраст, останали да живеят в провинцията, във все по-отрязаните от света села, а и заради огромните маси здравно неосигурени лица от ромски гета и изпаднали в трайна безработица, и не само.
Пак общинските болници дават и купища особено драстични факти „от терен“, доказателства за порочната, вредна и за пациенти, и за болници изкуственост на схемата „Национална здравна карта“. Сравняват примерно, получаващите се (след толкова бюрократично умуване) разходи за болнична помощ на жител по области, от което излиза, че ако средно за страната парите са 240 лв. на човек, в пловдивско са над 395 лв., в София – 391, във Варна – 237, докато в Стара Загора излизат по 185 лв., в Габрово – 168, а в Шумен падат до 160 лв. на жител.
При цялата нереформираност на системата, при системния отказ на властта да се заеме с нея поради липса на компетентност и от страх, Националната здравна карта не само, че не помага, а дори още повече влошава болестта на здравеопазването.
Въпросната карта е не само ненужна, но и вредна. Удря по правата на пациентите, удря по болниците, удря възможностите за формиране на реален пазар на здравни услуги – парира конкуренцията, настройва пациенти срещу лекари и лекари срещу пациенти, задълбочава деформациите, категорични са експертите. Но кой ги слуша тях!
Пациентите биват лишени от правото да избират къде да се лекуват и да го получават безплатно, дори и да са здравно осигурени. Ако в дадената болница (или желан от теб лекар) лимитът по карта е свършил, трябва да платиш, за да влезеш там или да тръгнеш да търсиш друга болница, лекар, щеш, не щеш. Комплексен удар по пациенски-, че дори и по конституционни човешки права.
Възможностите на самите болници да работят ефективно и честно, печелейки от обективни конкурентни предимства като добри услуги, качествени и търсени лекари, брой легла и техническа осигуреност също нямат значение. Защото пак някой отгоре, по критерии от бюро, им казва колко могат да работят. Без значение е дали 10 или 20 болни са искали да постъпят за лечение, защото касата, ответно на картата, е определила, че ще плаща за не повече от 10.
В цялата тази история с Националната здравна карта има и отделен от здравето, хич не за пренебегване, проблем. Специално деформираната картово система предпоставя огромен риск от огромна корупция. Най-вече по най-високите административни етажи на властта. Защото там, изключително там, е произнасянето „по картата“: кое здравно заведение какъв договор ще има, колко ще може да работи, ще има ли изобщо договор или не, което „не“ (в днешната ни държава и системи на здравно и социално осигуряване) е равнозначно на рано предизвестен сигурен болничен фалит. Иначе казано – смърт. А кой ли ще поиска да умре, ако може да си плати и да оцелее?!
