Номинациите за най-престижните театрални награди у нас – „Аскеер“- са вече известни. Те бяха обявени преди два дни на базата на 100 спектакъла, излезли в периода 1 април 2017 г. – 31 март 2018-та. 58 от тях са премиери в София, 42 – в извънстолични театри. От списъка с отличените могат да се направят поне три извода:
1.Номинациите отразяват обективно и безпристрастно реалната ситуация в българския театър и най-доброто в него през сезона
2.Народният театър е без конкуренция тази година с 14 номинации, като в две от най-престижните категории се бори със самия себе си
3.Захари Бахаров с ролята си на бае Слави в „Чамкория“ е безспорният №1 сред мъжете.
Чест прави на журито от уважавани актьори, режисьори, театроведи и драматурзи, че не се е поддало на лични пристрастия, колегиални и не дотам колегиални взаимоотношения в гилдията и прецизно е селектирало най-добрите представления и звездите в тях.Нещо, което не може да се каже за колегите им, връчили преди месец наградите „Икар“, някои от които бяха меко казано странни и очевидно плод на лобистки натиск и извъпрофесионални критерии. Не случайно номинираният за цялостен принос Васил Михайлов демонстративно отказа наградата на Съюза на артистите за цялостен принос , а с признателност ще приеме тази на фондация „Аскеер“.
И с просто око се вижда, че Народният театър е големият победител този сезон. Мариус Донкин, когото мнозина подценяваха при сядането му на директорския стол, успя да привлече на първата ни сцена най-добрите режисьори, работещи у нас и в чужбина и предложи репертоар от първокласни и много различни спектакли – от класически психологически до модерен театър, от камерни представления до многолюдни мащабни продукции, които дадоха поле за изява и на най-младите актьори, и на ветераните. Извън чисто театралната работа, той заложи на отличен ПР и маркетинг. Представленията на открито през лятото, големите реклами на цяла страница в тиражни вестници, списанието, което започна да излиза, допитването сред зрителите коя българска литературна творба биха искали да видят театрализирана са само малка част от акциите на управляващия театъра екип. Те привлякоха нова публика и показаха, че на представленията следва да се гледа като на културен продукт, който трябва да се лансира и продава , а не да разчита само на държавната субсидия. И резултатите не закъсняха. Театърът получи 14 номинации, като в 2 от най-престижните категории ще се конкурира със самия себе си. За водеща женска роля са селектирани Александра Василева за ролята на Олга Алексеевна в „ NеоДачници”, Теодора Духовникова за ролята на Регина в „Лисичета” и Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени” . Сърцето ни е на страната на Теодора Духовникова, която направи много силен сезон и буквално избухна в постановката на Бина Харалампиева, но която и от дамите да победи, статуетката ще се впише в печелившата статистика на Народния театър. По сходен начин стои въпросът и в категорията за рижисура. Там ще се състезават помежду си Бина Харалампиева за „Лисичета” , Галин Стоев за „Танцът Делхи“ и Иван Пантелеев за „NеоДачници”. Въпреки противоречивите мнения, особено за работата на Стоев и Пантелеев, които варират от „европейски спектакли“ до „трудни за издържане“, именно това са явленията на сцената този сезон.
В другите категроии трябва да отделим място на битката при мъжете, която ще водят Захари Бахаров, Деян Донков и Юлиян Вергов. Юлиан Вергов блести сред звездния каст, който направи Иван Пантелеев. Деян Донков е в топ 3 на театралните актьори в България в момента и всяка негова главна роля е потенциална номинация за награда – не случайно тази година е предложен за участието си не в един, а в два спектакъла – „Калигула“ и „Палачи“. Но все си мисля, че развръзката в тази категория е предизвестена, заради смазващото изпълнение на Захари Бахаров в „Чамкория“. Писали сме и по-рано за него, сега отново имаме повод да го направим. С респект към таланта, дисциплината и професионализма му, които го превърнаха вече не само в българска, но и в световна звезда.
В останалите състезателни категории прави впечатление отсъствието на „Пияните“ – представление на Явор Гърдев по текст на Иван Вирипаев в Малък градски театър „Зад канала“. Вместо него , малко изненадващо, журито е селектирало за най-добро представелние заедно с „Танцът Делхи“ и NеоДачници” 12-те гневни“ от Реджиналд Роуз, постановка на Пламен Марков в Театър „Възраждане“. Дванадесет съдебни заседатели, събрани в малка, задушна стая, решават съдбата на обвиняемия – младо момче, обвинено в предумишлено убийство. Оригиналното заглавие на пиесата е „12 разгневени мъже“ и е позната от едноименния филм на Сидни Лъмет с Хенри Фонда в главната роля. Обявена е за едно от националните богатства на САЩ, вдъхновила много и различни интерпретации, сред които тази на Никита Михалков, спечелила чуждоезичен „Оскар“ във Венеция. Във версията на Пламен Марков съдебните заседатели са и мъже, и жени, а за част от ролите са привлечени гост-актьорите Стефан Мавродиев, Христо Мутафчиев и Ивайло Драгиев.
„Справедливостта е универсална тема, която няма как да не занимава българите днес – казва проф. Пламен Марков по повод на спектакъла. Именно справедливост ще очакват и всички номинирани на 24-ти май, когато за 28-ми път ще бъдат връчени статуетките и цялата театрална общност, събрана във Военния театър, ще изпее на крака химна на братята Кирил и Методий.
