Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“.
Г-н Симеонов, преди няколко дни приключи политическият сезон. Основните интриги в него като че ли бяха председателството и кандидатстването ни в еврозоната, както и споровете около продажбата на ЧЕЗ и Истанбулската конвенция. Как се отразиха тези ключови теми на политическия климат у нас?
Там е работата, че тези събития почти не промениха политическия климат. Ние влязохме в сезона със скандали и излизаме със скандали. Влязохме с едни обществени нагласи, долу-горе излизаме със същите обществени нагласи.
Ако внимателно погледнете данните, ще видите, че подкрепата за ГЕРБ се износва, но не толкова, че да не остана едни 3-4 пункта разлика в полза на управляващите. Ще видите, че нарастват желанията за промяна, но не толкова, че това да накара хората да мислят задължително за нови избори. Расте общественото напрежение, но не толкова че да избие на повърхността. В общи линии нещата се случват все още под повърхността.
Мисля си, че наесен всички тези протести и обществено изнервяне ще се увеличат и вероятно ще се фокусират върху управляващите. Още повече, че ще остава и една година до местните избори, които са изключително важни, т.е. на практика навлизаме в кампания.
Това е равносметката за този сезон – последен предизборен сезон. Следващият – наесен – вече ще бъде белязан с очакването за двата типа избори, които предстоят.
Продължавам да смятам, че евентуални предсрочни избори все още не са на дневен ред, но все пак ситуацията след европейските избори и след местните избори може да е нова и тогава евентуално да се мисли в тази посока.
Последните парламентарни седмици ще бъдат запомнени с два спорни закона, предложени от Обединени патриоти, които бяха подкрепени на практика от целия парламент – става въпрос за т.нар „поправка Домусчиев” и закона за горивата. Вторият закон, макар и остро критикуван, беше подписан от президента. На какво се дължи това привидно единомислие между президентската институция и управляващите в парламента?
Предполага се, че Законът за горивата все пак носи някакви пари на хазната, а той формално погледнато изглежда ОК. Докато формално или неформално някои други закони не изглеждаха ОК и обществото има нужда да види ясни доказателства за противното. Затова и по други закони, видя се, президентското вето успя.
Що се отнася до законодателната инициатива на парламента, едва ли можем да очакваме президентът да връща всичко, срещу което се заговори. Още повече, че отдавна е ясно, че президентът има желанието, така че предполагам, че ще се продължи с тази практика. Ясно е, в този политически сезон добре се видя, че президентът държи да покаже, че остава на вълната на онова, заради което беше избран, а именно – протест срещу статуквото.
Въпросните два закона станаха повод за нов остър разнобой в редиците на Обединени патриоти. Можем ли да очакваме лятото да уталожи напрежението, или наесен ще се продължи по същия начин и може ли да се стигне до разрив в малката коалиция?
Всъщност понякога колкото по-голям е разривът в малката коалиция, толкова по-стабилна изглежда голямата, защото колкото по-надребнени са „Обединените патриоти”, толкова по-лесно се управляват от ГЕРБ, или поне така си мислят ГЕРБ. ОП обаче според мен имат други планове. Те разбират какво могат да загубят.
Друг е въпросът дали ще могат да се разберат за участието си в изборите – заедно или не. Много е любопитна ситуацията там, защото е малко от типа „двама се карат, трети печели”. Валери Симеонов и Волен Сидеров остават нещо като отговорници за лошите новини, а Каракачанов – за добрите. Валери Симеонов и Волен Сидеров влизат в тежки политически битки, а Каракачанов по-скоро стои балансирано.
Ако погледнете рейтингите, ще видите ясно, че мнението за Симеонов или Сидеров е по-скоро поляризирано, докато за Каракачанов е доста по-консенсусно. Той е един от най-рейтинговите министри в този кабинет, това се вижда.
Истината разбира се е, че и Валери Симеонов стяга своите привърженици, и Волен Сидеров стяга своите привърженици, т.е. някак си карайки се, ОП правят така, че по-добре изпълват отделните ниши за отделните партии. Така че ситуацията за тях е парадоксално добра.
Ако погледнете и социологическите данни, които ние всеки месец следим, ще видите ясно, че при „Обединените патриоти“ не се наблюдава някакъв спад. Това разбира се не може да е винаги. От един момент нататък хората просто ще се изнервят от тези скандали помежду им.
По-големият проблем ще стане ако някой тръгне да се дърпа от голямата коалиция или да застава в позата, в която беше Радан Кънев навремето – хем да е вътре, хем да е опозиция. Това обаче поне засега може да бъде избегнато, пък и има така да се каже резервни варианти.
През изминалите месеци станахме свидетели на обръщане към Русия след посещенията в Москва и говоренето за възобновяване на големи енергийни проекти. Очаквате ли преди евроизборите и преди местните избори партиите да заемат по-евроатлантическа позиция, или ще продължат в този дух?
Първо, преосмислянето на това що е Запад и какво е неговото бъдеще е характерно за целия Запад. Това тече от САЩ през Европа и ще го видим на следващите европейски избори. В този смисъл аз не очаквам партиите у нас да спрат заигравките с Изтока.
Самият Изток расте като амбиции и като икономическа и политическа мощ – Русия и Китай. В този смисъл аз не очаквам по-различна дългосрочна тенденция. Смятам, че много от политическите играчи у нас ще гледат на Изток.
Освен всичко България като че ли има достатъчно голям стаж в ЕС, за да вижда, че може да се поддържа някаква форма на собствена позиция, т.е. ние сме в Европа и точно защото сме в Европа и искаме да сме пълноправен член, имаме собствено мнение по някои въпроси. Така че аз не бих се притеснявал толкова много.
Да, факт е, че цялата ос на българския политически процес се премести леко на Изток. Станаха възможни за говорене и правене неща, които до скоро не бяха. Още не знам дали това е за добро или лошо, но във всеки случай е факт. Не очаквам това да се промени наесен, напротив – наесен очаквам опити на партиите да се възползват от източните сантименти в нашето общество. Очаквам и разломите Изток-Запад да се превръщат в основна тема в предстоящите кампании.
Казахте, че се износва подкрепата към ГЕРБ, какво ще се случи с управлението ако те не спечелят убедителни или пък загубят изборите, които предстоят?
Европейските избори са много странни, защото са в последния от поредица три почивни дни. Това означава, че част от привържениците на център-дясното може да са някъде на Бяло море ако времето до тогава е достатъчно топло, може дори и на Черно.
Пак с усмивка мога да кажа, че това не са най-силните избори и на БСП, защото те обикновено не се мобилизират кой знае колко за европейски избори, плюс това не говорят кой знае колко европейски в момента.
На всичкото отгоре ако някой от спряганите за нови политици вземе че влезе на европейските избори, това съвсем ще обърка нещата, така че след тези избори може да сме в нова политическа ситуация.
От днешна гледна точка разбира се по-големите шансове за победа на всякакви избори остават на страната на ГЕРБ. Обаче ние българите все искаме новото, а ГЕРБ са вече 10 години във властта с много малки прекъсвания.
За местните избори има и още един проблем – те толкова мощно спечелиха предишните избори, че сега вече няма какво повече да спечелят, сега могат само да губят. Достатъчно е да загубят 2-3 областни града, които преди това са имали, и това ще бъде интерпретирано като отстъпление и ще има много силна вълна от типа: ето ГЕРБ губи, ГЕРБ губи, ГЕРБ губи.
А ГЕРБ наистина не е онзи ГЕРБ от 2009 г. В интерес на истината при тях чашата не е наполовина празна, а е наполовина пълна, защото други на тяхно място много по-бързо са губили почва под краката си. Тези успяха да изградят няколко сюжета, с които да останат и да продължат да печелят избори, което е удивително.
Така че всички тези лоши пророчества за тях може за пореден път да не се сбъднат, но едно нещо се вижда: има трупане на напрежение, което отнякъде си търси да избие. Спорно е дали това напрежение помага на БСП, или на извънпарламентарната дясна опозиция, която е по-скоро либерална опозиция.
Във всеки случай това напрежение си търси стопанин и не е изключено ГЕРБ дори да се замислят за някакво контролирано допускане на някои нови играчи, за да може да се избие напрежението например. Или обратно – не е изключено да се замислят за пълна мобилизация и отново да побеждават, да вървят напред и т.н. Но това вече някак си не е толкова лесно, защото и безгрешни да бяха, вече след десетилетие управление, хората започват да се оглеждат за нещо ново. Това сме ние българите – ние през 4 години искаме да проветряваме системата, та какво остава за 10.
