Новата наредба за за прехвърляне на втората пенсия от частните фондове в НОИ всъщност съдържа старите правила и ще замени отменената от ВАС през май. Дотам се стигна заради жалба от страна на пенсионно-осигурителните дружества, че е приета без обществено обсъждане.

Това, че държавата не беше спазила административната процедура, е най-малкият й грях в пенсионното осигуряване. А привидното помирение между универсалните фондове и държавата не е белег за решение на основния проблем на системата –  липсата на адекватни реформи в пенсионното осигуряване и най-вече в модела за финансирането му. Всъщност, в рамките на 18 години системата на държавното пенсионно осигуряване у нас извървя един затворен кръг и се върна там, откъдето тръгна: в ръцете на държавата.

Според подзаконовия акт, който беше одобрен, хората, които искат пълната им осигуровка за пенсия да отива само в НОИ, ще подават заявление до данъчните. Така НАП ще започне да превежда вноската от 17.8% в държавния фонд „Пенсии“ от следващия месец. Срокът става пет години преди достигане на пенсионна възраст на всеки индивидуално, а не както беше до началото на годината – пет години преди възрастта на тези, които се пенсионират през съответната година. Според финансовия министър, наредбата засяга около 2,4 млн. българи, родени от 1960 насам. Макар Владислав Горанов да не уточни как точно са засегнати, всъщност отказът от осигуряване в УПФ ще им позволи да предотвратят намаляването на пенсиите си до живот.

Макар да звучи нелогично, в България две пенсии се оказват по-малко от една.

Откъде идва разликата? През 2000 българската пенсионна система е прекроена по тристълбовия модел със задължителни вноски в държавното обществено осигуряване (ДОО) и в “допълнителното задължително пенсионно осигуряване” (ДЗПО) в универсални пенсионни фондове (УПФ). Идеята е така в крайна сметка да се получат по-високи пенсии.

Само че тази реформа на пенсионната система се оказа козметична, а допълнителното пенсионно осигуряване не беше допълнително, а –  частична приватизация на ДОО тъй като задължителната осигурителна вноска е еднакъв процент от осигурителния доход за всички, независимо дали се осигуряват в УПФ или не. В началото на 2016 държавата реално създаде условия за национализация на ДЗПО, но по презумпция остана изборът за осигуряване в УПФ.

Тези, които участват в ДЗПО, просто отклоняват част от осигурителната си вноска към УПФ. И затова държавната им пенсия ще бъде намалена. За хората, които се пенсионират между 2021 и 2027, намалението ще е с около 20%. След това процентът нараства постепенно до 25.9% след 2040. И тъй като осигурените в УПФ получават по-ниска доходност, няма как пенсията им от УПФ да компенсира намалението.

Държавната пенсия подлежи на годишна индексация с половината от инфлацията и нарастването на средния осигурителен доход, а пенсията от УПФ – не.

НОИ очаква индексацията да е 3.1% годишно в следващите 20-ина години (3.8% за 2018). Пенсията от УПФ също може да се увеличава, но само ако дружеството реализира доходност над техническия лихвен процент, приет в концепцията и чиито размер е 3%.

Доколкото се предлага парите за пенсии в УПФ да се инвестират само в облигации, това е невъзможноо, поне в близките години. Освен това пенсионерите биха получили не целия доход от по-добрите резултати, а половината от него. За да нарасне пенсията от УПФ с 3% през втората година, дружеството трябва да реализира доходност от 9% (3% техническа лихва плюс 6% доходност над нея, от която половината, т.е. 3%, да се разпредели между пенсионерите). Така през втората и следващите години държавната пенсия ще расте, а тази от УПФ може да остане без изменение или да нараства по-бавно.

Истината е, че без ръст на осигуровките и на заплатите няма как да очакваме по-високи пенсии, но това са изключително неудобни теми за българските политици, които защитават интересите на бизнеса, а не на гражданите.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
398