Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ). Интересите са му в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството.
Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г.
Автор e на множество статии с икономическа тематика. Отговаря за студентските инициативи на ИПИ.

 

 

Г-н Ганев, според анализа на Института за пазарна икономика, който беше публикуван в края на миналата година икономическото развитие на регионите в България остава неравномерно. Очаквано, София се развива най-бързо, следвана от Габрово, Пловдив, Перник и Ямбол. Какви са тенденциите – догонва ли провинцията столицата?

Нямаме добра новина от гледна точка на догонване, т.е. провинцията да е настигнала София или по някакъв начин да има изравняване на доходите.

Добрата новина е, че всички вървят напред. Общо взето растежът през миналата година беше във всяка една област. Ръстът на заетостта в общия случай също – ако приемем коефициента на заетост, повечето области са на рекордни нива, както и цялата страна.

Този проблем остава – София концентрира изключително много икономически дейности и хора. Много млади хора идват заради университет или заради работа и остават. Много са малко областите, които не губят население, а София е на първо място като такава, която привлича.

Съответно тук икономиката дърпа доста, особено по отношение на услугите – нещо в което София драматично се отличава от останалата част на страната. Има доста висока добавена стойност в услугите, работни места в услугите, които са външни пазари като аутсорсинг и ИТ, които освен това носят доста добри доходи.

Всъщност това може би отличава столицата най-много, тъй като индустрия има и на други места в страната. Но всеки активен млад човек, знаещ и образован, който не иска да работи по една или по друга причина в индустрията и промишлеността, което е нормално за модерното поколение, и предпочита услугите, тогава той не може дори в сравнително голям областен град да намери добре платена работа на максимален осигурителен праг, например. Докато ако дойде в София, това ще стане – най-малкото в аутсорсинга ще се случи. Това е една от причините това догонване все още да не го виждаме.

Само българска тенденция ли е столицата да е в пъти по-добре икономически развита от провинцията, или го има и в останалата част от Европа?

Със сигурност го има и в останалата част на Европа, особено в Централна и Източна – голяма концентрация в голямата столица. Не мисля, че драматично се различаваме, но все пак има и условности, които правят така, че на местно ниво да не се усеща в такава степен подемът.

Тези условности могат да бъдат способностите на бюджета на местно ниво – знаем, че няма достатъчно собствени приходи. Дори столицата страда – и тук не може да се извърши инвестиционната програма в новите квартали, защото няма пари за това.

Още по-тежко е в малкия областен център или дори вече в съвсем малката община, където хората виждат, че има подем, виждат, че има работа, очакват пътят да бъде оправен, да се построи нова детска градина или нещо подобно, но всъщност няма пари за това. Общото очакване у нас е, че публичният сектор ще поеме такъв тип инвестиционни разходи. Имаме си свои особености.

Разбира се, имаме и това деление север-юг. Много ясно се вижда, че ако например направим карта на заетостта, коефициентът на заетост на цялата страна по области) се вижда как на юг картата е много по-наситена с цветове, т.е. има по-висок коефициент на заетост, докато на север заетостта може да бъде с до 5 пункта по-ниска, особено на северозапад, където се отчита и най-ниската заетост. Видин, Монтана, Ловеч – места, които освен това се обезлюдяват бързо.

Чия е вината за тази тенденция – дали тя се дължи на липса на държавна политика за развитие на тези изоставащи региони, или пък местните власти за виновни за това, че не могат да привлекат чуждестранни инвестиции, които всъщност да създадат работни места?

Микс от много неща е. Имаме традиционно установени дадености, просто през годините така се е получило. Знаем, на северозапад инфраструктурата е много по-лоша. От тук е лесно да отидеш до Пловдив и до Стара Загора, но е много по-трудно да отидеш до Видин, особено когато говорим за камиони и бизнес.

В същото време там има липса на голям център. Както казахме, ако тръгнеш по магистрала „Тракия” имаш София, Пловдив и Стара Загора, които са силни центрове. Много силно се развива Стара Загора, има надежди, че там ще бъде големият нов „тигър”, например. И така стигаш до Бургас – също голям център. Това са четири центъра, които се усилват.

На север ако тръгнеш, доста ще караш, докато стигнеш до център. Всъщност за единствен такъв голям се брои Варна. Има и сравнително силни като Русе, а Габрово пък е сравнително малка област.

На северозапад обаче няма такъв голям център. Липсват университети – в северозападна България няма такъв. Доколкото знам Русенският университет отвори филиал във Видин, който тепърва ще започва да обучава студенти.

Но когато не си добре свързан и нямаш голям център, който да те задвижи, нямаш университет – младият човек бяга – много трудно може нещо да се промени без по-сериозна политика.

Под сериозна политика имам предвид и местна такава. В крайна сметка общините трябва да се активизират, те трябва да получат и повече правомощия, съответно и приходи. Затова говорим за  децентрализация.

Бюджетът на общината трябва да се ангажира директно с икономическата активност. Т.е. ако успееш да предизвикаш по-голяма активност, съответно бюджетът ти ще е по-голям. Това към момента не е така, затова искаме да бъдат предприети стъпки към финансова децентрализация.

Разбира се, държавата си има своята роля в това да направи поне сходна инфраструктура на юг и на север и да даде свобода на всяка една общност да се развива в отделните сфери.

Мога да ви дам пример – за да отвориш университет, ще ти трябва одобрение от Народното събрание, което е доста странна практика, поне според мен. Отделно се мисли за мораториум върху нови университети, така че северозападът никога няма да има или ще разчита на филиали, в случая на Русенския университет.

Северозападът е вкаран в капан и някак си липсват инструменти сами да излезе от него, което е проблем.

Говори се за довършването на АМ „Хемус”. Този инфраструктурен проект в каква степен ще подобри състоянието на икономиката на северна и северозападна България?

Не мисля, че самата магистрала драматично ще подобри ситуацията, поради една проста причина – в най-добрия вариант да кажем до три години ще имаме връзката София – Велико Търново. Т.е. магистралата пак няма да е завършена.

Дори да я има тази магистрала, ще е важно каква е връзката на Русе с нея. Това само по себе си също не решава проблема на Видин, ако няма добра свързаност. Автоматично не се решава проблемът на връзката между севера и юга – тунелът под Шипка е такъв пример. Т.е. ти имаш магистрала, но можеш ли да прескочиш Балкана?

Това са проблеми, които остават – доста инфраструктурни проекти са, не е просто една магистрала. Да не говорим за Дунав. Някои хора казваха да правим коли и да ги изнасяме по Дунава – имаше такива идеи за Видин, малко илюзорни може би.

Но Дунав е плавателен половин година, тъй като не е направена инвестиция. Това е проблем, който е решим при направа на конкретна инвестиция, но тя не е направена и всъщност този потенциален канал за транспорт работи половин година, през останалото време може да ти затъне корабът. Така че, доста са инфраструктурните проблеми, не е просто магистрала „Хемус”.

Каква е пък ролята на европейското финансиране за развитието на регионите – какви са тенденциите през последните 11 години?

Бих казал, че ролята е огромна, тъй като всъщност тези големи проекти се случиха благодарение на европейски средства, включително дори ако говорим за метрото в София.

Единственият начин да превъзмогнеш липсата на пари на местно ниво, ако изключим това, че от време на време правителството отпуска някакви извънредни капиталови разходи от излишъка (знаем, през последните 2 години това се случваше), другата възможност е да вземеш пари от Европа за такъв тип инвестиции.

Разбира се, те са насочени към конкретни направления. Имаше момент, в който всички взимаха пари за паркове, оправяха тях, без да знаем дали това е най-важното за конкретната област или община. После се взимаше за стадиони – правеха се стадиони там, където няма нужда. Пречиствателни станции се изградиха навсякъде… Това са важни инвестиции, но не знаем дали те са най-важните в конкретната община.

Ако гледаме примери от последните месеци дори- какъв е проблемът на община Враца? Те имат огромен проблем с болницата- постоянно протести, правителството я спасява, но тя пак изпада в проблеми. Общината има законова възможност да подпомага болницата, но няма пари. Ето, те ако имат пари, най-вероятно това биха направили.

Репортажи от Перник показаха, че проблемът на някои от малките населени места е, че няма транспорт до града. Те не искат пречиствателна станция или стадион, искат транспорт. Ако имаха пари, може би щяха да го организират, тъй като този, който в момента съществува, е на загуба. За тях пък това е най-важното.

Така че всяка общност – по-малка или по-голяма, си има отделни проблеми за решаване, но поради липсата на ресурс, решават тези, за които има пари.

Ако има програма за паркове, или пък там е най-лесно да се усвоят парите, усвояваш, правиш всички паркове и градинки много красиви. Това създава една добра среда, но само по себе си не значи растеж, не значи нови работни места в дългосрочен план.

Това е проблемът на европейското финансиране – то е важно, но дали създава дългосрочните условия за растеж? Не е като да построиш фабрика, в която работят хора и има печалба. Тук се правят конкретни инвестиции, които след това трябва да се поддържат, а дори за това може би няма пари.

Споменахте преди малко и децентрализацията – по-голямата част от местните данъци и такси да остават в общините и областите, в които са събрани. Кои райони биха спечелили най-много от това?

Сметките сме ги правили именно за това преотстъпване на 1/5 от подоходния данък – да остава в общината така, както се водиш по лична карта.

Така направено всички ще спечелят, тъй като това е допълнителен ресурс, който отива в посока общините. Малко ще се балансира тази разлика между централизирани средства и такива, които са собствени за общинските власти.

Разбира се, за всяка община ще бъде доста различно. Видимо, тези общини, които са по-големи, които концентрират по-голяма икономическа активност, в тях има повече хора, наглед ще спечелят повече и ще имат и повече възможности за промяна.

Т.е. когато си от голяма община и вземеш допълнително 30 млн., ти можеш да мислиш за доста по-големи по мащаб проекти, които да променят дори стратегически района.

Ако си по-малка община или някоя от най-малките и допълнителните средства са от порядъка на 50 хил., трудно можеш да се свържеш с магистралата, която минава наблизо или нещо подобно. Най-вероятно пък можеш да решиш други малки проблеми на това населено място.

Доста е различно, но със сигурност икономическите центрове, където има активност, ще получат потенциала наистина да станат икономически тигри и да се усети развитието от всички, които са там.

Просто към момента в опитите си да няма злоупотреби, всичко да е централизирано и да се ограничат едва ли не провалите – да не фалират общини, да има процедури за оздравяване и т.н. – в страх от провал всъщност сме ограничили тотално и възможността за успех – ако нямаш пари, просто усвояваш средства и чакаш от излишъка. Разбира се, ако има инвеститори, тогава може да се промени картината.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!