Петър Славов
на снимката: Петър Славов
Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа”  и член на Съвет „Управленска алтернатива“ на „Демократична България“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над  500 внесени въпроса към Министерски съвет.

 

Какво иска Европа от нас да спре мониторинга?

Исканията са пределно ясни. Пред скоби е изведена позицията на главния прокурор и необходимата реформа в прокуратурата. Този дебат се води отдавна и при промените в Конституцията през 2015г. беше коментирано. Тогава не беше направено както трябва, имаше само частични реформи по отношение на прокуратурата. Така че, проблемът до голяма степен остана. Виждате, че при някои осъдителни решения за България, като най-знаковото на съда в Страсбург е делото Колеви срещу България, ясно е казано, че в страната липсва ясен механизъм, по който може да бъде търсена отговорност от главния прокурор, който и да е той, при  евентуално наличие на престъпление, злоупотреба със служебно положение. Това е основният проблем, който ни сочи Европа и като че ли, голямата част от юридическата общност го виждат. За съжаление, част от управляващите не го виждат или се опитват да правят едно особено тълкуване, че всъщност проблемът бил по-скоро при „тримата големи” – тоест, намесват и председателите на двата върховни съда и го поставят на едно общо ниво с главния прокурор, което не е правилно и коректно.

Какво правим ние, оправдавайки се с европейските искания, включително чрез промените в НПК?

Това, за което Вие говорите са промените на правосъдното министерство, които бяха оповестени в средната на юни, във връзка със създаването на такъв механизъм, чрез който може да се ангажира наказателна отговорност на „тримата големи”. Основният пропуск на този законопроект е, че по отношение на главния прокурор, негови преки подчинени прокурори трябва да инициират проверка срещу своя началник, включително да поискат неговото временно отстраняване и стартиране на тази процедура. Всички разбираме, че това практически е невъзможно.

На книга, дори да изглежда осъществимо, то е практически невъзможно, тъй като главният прокурор, по сега действащия Закон за съдебната власт и според Конституцията, има възможност да отмени акта на всеки по-нисшестоящ прокурор. Така че, ако утре някои негов подчинен излезе със становище, че установява конкретни данни за извършено престъпление, в същия момент главният прокурор може да го отмени и да няма никакви последици.

Именно в тази връзка са препоръките и на Венецианската комисия и на Съвета на Европа за реформи в прокуратурата. Ясно ни се каза, че трябва да има действащ механизъм за независимо разследване дейността на главния прокурор, който и да е той. Не негови подчинени, които ще извършат нещо ялово още в зародиш, а да има независим орган или прокурор, който да може да направи това. Тук, всъщност е големият въпрос – как това се реализира. С предложенията на министерството на правосъдието, в които пише, че трима от членовете на прокурорската колегия (практически трима подчинени на главния прокурор) могат да инициират такава процедура, е нещо неработещо.

Има ли това пряка връзка с Шенген?

Всички вече разбрахме, че има такава връзка. Макар пряко да не е разписано по Механизма за сътрудничество и проверка и неговото отпадане, все повече държави ни го казват в пряк текст. Тоест, може формално да изпълняваме някакви критерии на книга, може формално да създадени някакви органи за борба с корупцията – тип КОНПИ, но когато те не работят ефективно, а са само една фасада, се вижда достатъчно ясно и в Европа. Това не се приема за свършена работа, за да отпадне механизмът за сътрудничество и да се приеме, че сме благонадежден партньор, който може да бъде член на Шенгенското пространство и еврозоната. От години управляващите обясняват, че сме готови за Шенген и всичко сме изпълнили, но все не става. Връзката е повече от ясна и повече от пряка.

С исканията на Европа беше инициирана т.нар. гражданска конфискация. Има ли наистина такова искане от Европа и къде в друга европейска страна има такова?

Институтът на гражданската конфискация е добре познат в Европа, но основната разлика е, че той там работи. На второ място, той е пряко свързан с установяването от съда на извършено престъпление, за да се задейства механизма и след това на база осъдителна присъда, спрямо това лице да бъдат предприети действия за конфискация на имуществото, за което няма логични обяснения за произход.

Това, което в България се случи е, че органът, призван да се занимава с гражданската конфискация и се занимава с конфликта на интереси – мегакомисията КПКОНПИ е, че от една страна, видимо проявява двоен стандарт, а от друга – не работи ефективно. Може би, „Апартамент гейт” е най-пресният пример. Формалистичният подход, който е възприет при тези проверки, спрямо предходни на същия този орган, когато за подобни сделки са назначавани експертизи и т.н, сега липсва системният и общият подход, а по-скоро виждаме един двоен стандарт.

Очевидно Европа не приема работа по този начин и просто създаването на една институция, която не работи добре, като някакво оправдание, че сме изпълнили критериите за отпадането на мониторинга.

Скорошното решение на върховния съд, което беше свързано с гражданската конфискация на Христо Бисеров, което отмени искането,слага ли фактически края на тази неевропейска практика?

Това беше водещото в това решение. Много колеги юристи го нарекоха „шамар” за редица законодателни промени, които ударно бяха направени. В контекста на едно тълкувателно решение на върховния съд именно, че трябва да има осъдителна присъда, за да може да продължи гражданската конфискация и че тя е пряко свързана с извършването на престъпления. Така че, това, което става ясно от това решение, че правото на ЕС има пряко приложение и когато вътрешното ни право противоречи на него, съдиите прилагат общностното право.

Така че, каквито и експерименти да си правят нашите законодатели, каквито и еквилибристики да се опитват да създадат, в един момент това не проработва. Напротив.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!