Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа” и член на Съвет „Управленска алтернатива“ на „Демократична България“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над 500 внесени въпроса към Министерски съвет.
Г-н Славов, на прага сме на европейски избори, които ще се проведат в неделя. Според последните промени в Изборния кодекс, машинно гласуване ще има едва в 3000 секции в страната, като наемът на една машина е 3000 лева. Как ще коментирате този въпрос?
Наистина е изумително как може за еднократно ползване на една машина да се плати нещо горе-долу близко до нейната себестойност. Имаме данни от предходни години. Аз съм извадил един парламентарните въпроси, които съм задал в миналия парламент, във връзка с машинното гласуване. Знаете, че това е тема, която мен и моите колеги ни вълнува от много време, и сме следили развитието на процеса през годините.
В официалния отговор на министерството на икономиката е посочено, че през 2014г. наемът 1728 лв. с ДДС за машина. През 2015г. той е бил 1135 лв. с ДДС за машина. Под наем разбирайте не само ползването на машината, но и логистика, поддръжка, обучение, софтуер. Всички тези неща са стрували между 1135 и 1700 лева. Сега за същото виждаме цена от 3000 лева, за която нямаше разумно обяснение на това увеличение.
Другият въпрос е защо, след като политиците сега заявяват, че има воля, най-после, да се реализира машинното гласуване, не се помисли за придобиване на тези машини, за да могат да се ползват години наред след това и практически, тогава да не се плаща нищо и данъкоплатецът да плаща всяка година, за всеки едни избори по 3000 лв. на машина наем. Представете си сега, за 3000 машини – 9 000 000 лв. На есен за 6000 машини, ако трябва пак под наем да се вземат – 18 000 000 лв. В Изборния кодекс е записано, че след местните избори навсякъде вече трябва да се гласува само машинно. Тоест, сметката става умопомрачителна.
И пак се връщаме на въпроса защо те не се придобият, включително от някоя партньорска държава от Европейския съюз, където съм сигурен, че цената на придобиване може да бъде дори по-ниска от цената за наем, която плащаме сега.
А защо, наистина не се направи това? Вие как си го обяснявате?
Ние от 2017г. практически започнахме една битка с ЦИК, когато я осъдихме за неизпълнението на закона и невъвеждането, на практика, на машинното гласуване. Водихме това дело с моите колеги Мартин Димитров и Радан Кънев. Тогава в Изборния кодекс беше записано, че навсякъде трябва да се гласува машинно. Тоест, в момента имаме едно отстъпление от съществуващите 12 000 секции на около 3000, в които ще се гласува машинно.
Тогава, след като ги осъдихме и съдът неколкократно заяви, че ЦИК трябва да изпълнят закона и трябва да го спазват и че трябва да започне този процес на реализация, две години практически нищо не се случи. И сега в последния момент виждаме как се правят едни напъни. За съжаление, обаче като всяко нещо в последния момент, дано да греша, но имам своите опасения дали нещата ще се получат. И дали няма да се случи нещо, например, да бъде опорочен и този съвременен начин на гласуване.
След като това Народно събрание отмени дистанционното електронно гласуване, с неясна перспектива дали въобще ще бъде върнато, машинното гласуване от всички секции, беше намалено на 3000. И сега виждаме, че има редица въпроси – цена на наем на машините, защо не се придобият. Редица граждански организации поставят много сериозни въпроси по отношение на т.нар. одит и сертифициране на тези машини, за които разбрахме, че компетентните държавни органи са отказали да го направят. Тоест, липсата на доверието в начина, по който е изградена системата стои и много съмнения. Аз не виждам адекватно поведение и от предишния състав на ЦИК, но и от сегашния, който да ни убеди, че е изградена една безупречна, тествана система, подложена на всички възможни проверки, за да няма и грам съмнение. Те нямат право да допуснат, в начина на провеждане на изборите, да има съмнение.
Безспорен факт е, че машинното гласуване гарантира 100% прозрачност и честност на изборите…
Ако е направено както трябва.
Толкова пъти беше въвеждано, после отменяно, пък в няколко секции, после във всички…Защо, според Вас, няма воля да се въведе окончателно машинно гласуване, във всички секции в страната. Кой има интерес от това да няма машинно гласуване?
Изглежда като непосредствен и пряк интерес за т.нар. партии на статуквото, които очевидно се чувстват комфортно в сегашната изборна система с всичките й пороци – с многото недействителните гласове, които се губят, с многото неотчетени преференции. Едва ли има нужда да припомням кои партии отмениха преференцията и след това, под силата на обществения натиск се наложи да я възстановят. Но така или иначе, на тях не им харесва точното и пълното отчитане на преференции, което води до пренареждане на партийните листи и така партийно „спуснатите” отгоре „парашутисти” изведнъж се оказват на задни неизбираеми места.
Така че, като подредите всички тези факти назад във времето и видите поведението на системните партии, отговорът за мен е ясен – те не искат нито дистанционното електронно гласуване, нито машинното гласуване. Имат си, очевидно, своите механизми за „влияние” на изборния процес.
Тези грозни кадри, които не веднъж сме виждали от залите, в които се отчитат изборните резултати – разни чували с бюлетини, разпилени бюлетини, драскани, зачерквани, нечетливи протоколи. Това са все неща, които способстват едно манипулиране на изборния процес. При машината подавате вота си, ако случайно сте допуснали някаква грешка при гласуването, машината ви показва и ви дава възможност да я оправите, и след като подадете своя вот и своята преференция, получавате разписка, в която виждате как сте гласували.
Така че, повече от очевидно е, че ако наистина искаме една честна и прозрачна изборна система, е редно да вървим към машинно и електронно дистанционно гласуване. И всички оправдания как били рискови тези съвременни методи за гласуване, изглеждат несериозни. Най-добрият пример е банкирането през интернет, което стотици хиляди хора използват и както виждате – има начини и надеждни способи то да бъде защитено. Разбира се, ако има желание за това. Ако няма желание за това и се търси провал, и опорочаване на машинното гласуване, има много начини.
Наша проверка показа, че гласуването зад граница е струвало около 2 милиона лева през 2014г. – на миналите европейски избори, а избирателната активност е била изключително ниска. Струва ли си, според Вас, да се хвърлят толкова усилия и средства за толкова малко резултати?
По всичко изглежда, че опитвайки се да работим със способи за гласуване от XIX век, няма как да очакваме резултати, които да съответстват на XXI век. Например, един добър способ за гласуване, който в миналото Народно събрание с мои колеги успяхме да прокараме, с помощта на инициативата „Гласувай без граници”, и разписахме дистанционното електронно гласуване, което е свързано с много по-ниски разходи и дава възможност да гласуват огромен брой български граждани, т.нар. системни партии го премахнаха с някакви мъгляви обяснения за сигурността на вота.
Това, че те не могат да го реализират или не желаят, не означава, че този способ за гласуване не е добър. В Естония това работи от години безупречно. Това, отнесено към България, е нещо изключително важно, защото ще даде възможност не на толкова малко хора да гласуват, а на милионите български граждани да гласуват лесно и удобно, без допълнителни разходи за държавата. И така те ще могат да бъдат интегрирани в изборния процес и изобщо в обществените отношения, нещо, което, като че ли, нарочно не се прави, пак от същите партии на статуквото.
Известно е, че в България има поне половин милион избиратели, основно мобилни млади хора, които практически не могат да гласуват, защото учат или работят на място, различно от адресната им регистрация. Не е ли това най-голямата несправедливост на изборното законодателство и не е ли крайно време да бъде решен този проблем?
На мен изглежда като целенасочено търсене на възможност те да бъдат изключени от този процес. На всички ни е ясно как едни млади хора, в изборния ден, провеждащ се по класическата система с хартиени бюлетини, и отидат отпред, за да видят едни дълги опашки и опасност да чакат час-час и половина, очевидно няма да го направят.
Както сега се задават празнични дни, вероятно много хора ще пътуват извън страната, или до родните си места, вероятно много хора няма да успеят да се приберат до края на изборния ден и да гласуват.
Така че, пак опираме до съвременните методи за гласуване, било то машинно или дистанционно електронно гласуване, които партии от сегашния парламент премахнаха, или силно ограничиха.
След като чух аргументите на мои колеги, че дистанционното електронно гласуване няма как да се защити, им предложихме да гласуваме по пощата – нещо, което в САЩ се прави от десетилетия и работи добре. Тези опасения някой да не им хакне системата, очевидно не са приложими, тъй като говорим за класическо гласуване, но предавано по пощата.
Не приеха и това. Дори не съм сигурен, че обсъдиха законопроектът, който беше готов и само някой действащ депутат трябваше да го внесе и лесно, и бързо да бъде реализиран. Така щеше да се даде възможност и на българите зад граница, и на всички тези хора, които ще пътуват или няма да са на адреса си, да не бъдат изолирани от изборния процес и от правото им да дадат гласа си.
Като че ли, най-големият въпрос и в Европа, и в България е дали популистите ще имат масово присъствие в следващия европейски парламент? Какво е Вашето мнение?
Надявам се тези скандали от последните дни да подействат отрезвяващо на многото хора, които са били изкушени от популистките послания на тези формации. Чуваме от тях едни общи приказки и добри пожелания за неща, за които реални предложения как да бъдат реализирани – няма.
Тоест, на всички ни е ясно, че се говорят едни практически нереализуеми неща, спекулира се със страховете на хората, спекулира се с проблемите, които ЕС, но не се предлагат решения, а се предлагат някакви деструктивни подходи и методи, които само могат да влошат нещата. Отделно, остават въпросите за тяхното финансиране.
Последният скандал в Австрия показа, може би, истинското лице на тези „националистически партии” , че при тях нещата въобще не са в рамките на нормалното, че са търсене много начини за заобикаляне и пряко нарушаване на закона, включително за защита на чужди интереси срещу съответното финансово облагодетелстване.
Така че, силно се надявам това да повлияе на хората отрезвяващо и да си дадат сметка, че нещата опират до самите нас, това, което правим всеки ден, включително и в професията си, да бъдем активни и обществено ангажирани, и всеки да дава така своя принос.
С общи обещания и сладки приказки от хора, които видимо нито са подготвени, нито притежават нужната компетентност да свършат тази работа, а ние просто да чакаме, няма да стане. Така че, нещата опират до самите нас. Надявам се хората да бъдат активни в неделя и хората да потърсят алтернативата на това, което виждаме в момента, иначе опасността да получим още години от същото е абсолютно реална.
