Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа” и член на Съвет „Управленска алтернатива“ на „Демократична България“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над 500 внесени въпроса към Министерски съвет.
Във вторник правителството внесе в Народното събрание предложения за промени в няколко закона, с които да се регламентират извънредните мерки. С какво това ще се различава от досегашния закон за извънредното положение, освен че депутатите и министрите ще могат да получават заплати? Какви ползи ще има за гражданите?
Този закон се чакаше от доста време, тъй като сега действащият закон, който урежда как се случват нещата по време на извънредното положение, с момента на изтичането му (на 13 май) на практика прекратява действието си. Така че, очевидно беше нужно да има закон, който да уреди нещата оттук нататък, как ще се излезе от ситуацията след извънредно положение, как се преодоляват последствията от пандемията, как държавата се справя със социално-икономическите последици от това извънредно положение. Всички знаем, че те ще са много тежки.
За съжаление, това, което виждам да е внесено в НС не ми се струва, че ще свърши работа. Това са едни изменения основно в Закона за здравето, с които се въвежда едно понятие „извънредна епидемиологична обстановка”, която, както според убежденията на някои политици, би решиха проблема им дотолкова, доколкото понятийно заменя термина „извънредно положение” и такова няма да бъде нужно. Но от конституционна гледна точка, нещата въобще не стоят така. И това, което виждам, че вносителите са замислили с този законопроект, а именно министърът на здравеопазването да има възможността със свои заповеди и свои наредби практически да въвежда всякакви ограничения в правата на гражданите, под предлог, че има извънредна епидемиологична обстановка, е напълно възможно да влезе в противоречие с конкретни текстове от Конституцията. Например, текстът на чл. 35 за свободното придвижване и редица други, където изрично е казано, че подобни ограничения на конституционните права на гражданите могат да се правят само със закон и то, ако има сериозна необходимост, като защита на здравето или при въвеждане на извънредно положение. В случая такова повече няма да има, а се разчита на заповед на министъра, с която да бъде обявена такава епидемична обстановка.
Големият въпрос е до кога ще действат тези мерки? В закона за извънредното положение беше изрично записано, че той ще е в сила, докато трае извънредното положение. С новите предложения за промени обаче няма фиксиран срок, което е стряскащо.
С тези промени в Закона за здравето през преходни и заключителни разпоредби всъщност се правят промени в поне 20 други нормативни акта. Това е точно по примера, по който първоначално беше приет закона за мерките при извънредно положение. Тогава и аз казах, че никак не е коректно да се правят подобни изменения през такъв закон, защото с момента на неговото падане, те ще продължат да действат. Тъй като те не са записани в самия закон за мерките при извънредно положение, а са променени други нормативни актове и те остават да действат. Тук горе-долу виждаме същия подход. Единствено са посочили на няколко места, че мерките ще действат месец и половина – два след отмяна на извънредното положение. Но това касае само тези мерки, които са записани в т.нар. корпус на закона за извънредното положение, а не и тези промени, които се правят в други закони през преходни и заключителни разпоредби.
Стана маниер на това правителството да законодателства по този начин. Спомнете си как с промените във Валутния закон бе променен и Законът за БНБ по отношение на Валутния борд и какъв скандал стана. Така че, този подход никак не е добър и много пъти сме виждали, че има проблеми с него. За съжаление, тук пак се използва.
И още един проблем, който виждам е липсата на оценка за въздействието и задълбочени мотиви на този законопроект. Например, вижда се как се изменя Законът за акцизите и данъчните складове с една преходна разпоредба по отношение на тръбопроводи, нефтопродуктопроводи и данъчни складове и т.н. Това какво общо има с настоящата ситуация? Аз не виждам нищо. По-скоро ми се струва, че някой се опитва да пробута някакви неща, на които изобщо не им е тук мястото. Хубаво е вносителите да обяснят.
Не са посочени мотиви, с които се предлагат тези изменения, затова въпросът трябва да е към вносителите. Защото това по никакъв начин няма връзка с преодоляването на извънредното положение и наистина е много интересен въпрос. Предполагам, че и при дебатите в парламента ще се дискутира, тъй като това са доста сериозни промени в Закона за данъчните складове.
Наистина ли законът ще бъде само санитарен или ще бъде направен нов опит да ни отнемат свободите?
За съжаление, ако в този вид бъде приет законопроектът, се създават предпоставки да има такива проблеми. Вече споменах, че е недопустимо със заповед на министър да се ограничават конституционни права на гражданите. В случая се усеща създаване на такава възможност. А, когато има такава възможност, никога не е изключено да има злоупотреби. Така че това е един от съществените проблеми. Допускам, че тук ще бъдат съсредоточени много дебати. Допускам и че, ако бъде приет в този вид, той отново ще получи вето в тази си част, а дори и ще стигне до Конституционния съд. Когато се въвеждат подобни ограничения е редно да се спазва процедурата, разписана в Конституцията. Под претекста бързи и неотложни действия на министъра, който да издава подобен акт, а не да се свика заседание на Народното събрание, за мен е неприложимо.
Друг е въпросът, че нашият парламент предпочете да не работи и да бездейства по време на извънредното положение, за разлика от доста други парламенти. Както се видя не са били съвсем искрени и за заплатите си. Спомням си ангажиментите, които поеха от парламентарната трибуна, че ще са съпричастни към страданията на българските граждани, които понасят лишения.
Така че и към тях има доста въпроси. Другото е, че се изменят редица нормативни актове и то трайно, включително и закони, които нямат никакво отношение към извънредното положение. Затова трябва да държим на наличието на задълбочени мотиви и оценка на въздействието на всеки един нормативен акт. Виждаме много примери какво се случва, когато се законодателства на „коленце”, без ясна представа от последиците.
С новите промени ще могат ли да арестуват журналисти, ако според политиците те са написали неверни твърдения или свободата на словото ще се върне?
За съжаление промените, които бяха направени с първоначалното приемане на този закон за извънредното положение си остават. Това са промени в други нормативни актове и с отпадането на този закон, те ще останат. Остава и възможността за следене през смартфона без съдебно разрешение за това, под претекст, че лицето може да представлява опасност. Но беше въведено изцяло нов ред, който изключва предварителния съдебен контрол. Затова предупреждавах, че е опасно и ще остане след извънредното положение. Така че, всички тези неща, които тогава бяха приети в други нормативни актове, а не в самия закон за извънредното положение, ще останат и след него.
Според Вас ще подкрепи ли БСП и този път извънреден закон и извънредни мерки, или ще направи опит да се разграничи от ГЕРБ и ДПС.
Предполагам, че ще продължат да се правят на опозиция. Но ми се струва, че след поведението им през последните два месеца, в които не успяха да свикат едно извънредно заседание като хората, макар че имат конституционната възможност да го свикват всеки ден. Можеха да поискат отчет за харчовете по време на извънредното положение, да искат обяснение от един или друг министър. Нищо от това не се случи, те предпочетоха да играя на сигурно и да не инициират извънредни заседания, под претекст, че не можело да се събере кворум и други несериозни обяснения.
Така че вероятно ще се опитат да компенсират, но споменът за това остава и е доста ярък. Гражданите очакваха в такава извънредна ситуация, опозицията, ако е истинска опозиция, да упражнява контрол, било то парламентарен, било то върху харчовете, било то дали правата на гражданите се спазват или нарушават. Както видяхме това така и не се случи.
След силен обществен натиск Министерството на финансите публикува отчет как са изразходвани парите на данъкоплатците в условията на извънредното положение. Какви заключения и изводи могат да се направят от това?
Спомняте си, това е една наша инициатива още от началото на извънредното положение. Тогава поискахме да се създаде регистър, който да отразява всички извънредни харчове през този период, тъй като и Законът за мерките при извънредно положение, а други нормативни актове допуснаха редица харчове да бъдат правени не по установения ред, не след провеждане на обществена поръчка и при занижен контрол (на практика парламентът не работеше и липсваше парламентарния контрол).
Тогава управляващите се направиха, че не ни чуват, но ние продължихме да настояваме и с новата си инициатива, с която излязохме, по отношение на края на извънредното положение, да се даде цялостен отчет за всички извършени харчове. Например, мярката 60/40 на кои фирми е давана, на кои не и защо. Видяхме как подобна подкрепа получават разни казина или богати футболни клубове, а наистина нуждаещи се семейни и малки фирми не получават такава подкрепа. Важно е да се изясни защо това се е случило. Същото се отнася и за Банката за развитие с онзи безобразен кредит за 75 милиона.
Радвам се този път, че сякаш има чуваемост за необходимостта от отчет. Но той трябва да бъде публичен, не просто МФ да си събере данните и да даде пресконференция, а просто да обявят публично целият отчет, за да се види колко от тези 5 млрд., които бяха обявили, че ще похарчат, са похарчени и за какво.
