Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа”  и член на Съвет „Управленска алтернатива“ на „Демократична България“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над  500 внесени въпроса към Министерски съвет.

 

Господин Славов, защо едва вчера правителството, и то с неохота, се съгласи да въведе машинното гласуване, след като само преди два месеца, при приемането на бюджета, не го пожела? Каква е причината сега да се съгласи?

За съжаление пари в този бюджет не бяха предвидени. Аз мога да Ви покажа един имейл, който изпратих лично до Централната избирателна комисия в края на миналата година. В този имейл им приложих законопроект, с който се предвиждаха тези средства. Те очевидно не са положили никакви усилия да го придвижат към правната комисия в парламента и поне да претендират, че са нужни определен брой средства, за да се случат нещата. Така че, нещата ми изглеждат като едно нежелание от страна на ЦИК това да се случи. Дали Министерският съвет е искрен в намеренията си, тепърва ще разберем. Аз много се надявам средствата да бъдат осигурени.

Още повече, че в резултат на усилията, които с моите колеги полагахме през последните години, вече няколко пъти средства бяха заделяни. През 2017г., когато спечелихме първото знаково дело за машинното гласуване, тогава служебният кабинет успя да задели около 50 милиона. Но поради кратките срокове, както обясняваше изборната администрация, те не успяха да проведат обществена поръчка и съответно да бъдат купени машините. В последствие стигнахме до абсурди, например, европейските избори през 2019г. Тогава една машина биваше наемана за 3 000 лева, вместо да бъде купена за горе-долу същите пари и вече да разполагаме с една голяма част от необходимите машини. Простата сметка показва, че с тези 9 000 000, които бяха дадени за наемане на машини и след това бяха похарчени още 20 000 000 лева за класическото хартиено гласуване на местните избори (всички помним на какво ниво бяха тези избори и че имаше над 600 000 недействителни бюлетини), с тези около 30 000 000 вече можеха да бъдат купени машините и държавата да разполага с тях, да ги използва за години напред и да провежда изборите по един модерен и сигурен начин. Така нямаше да има недействителни бюлетини, драскани протоколи и т.н.

Тоест, Министерският съвет трябва да докаже дали са искрени за въвеждането на машинното гласуване. Трябва да се излезе с ясен и плавен график – как се осигуряват средствата, как се придобиват машините, как се придобива софтуерът, кой го разработва. Трябва да се даде възможност за граждански контрол върху целия процес, да бъде прозрачен. Съответно да не се купуват някакви стари машини, които нямат да бъдат непотребни, а да се купят качествени. Те могат да се придобият от партньорска държава, както стана с изтребители Ф-16, за да бъде цената им още по-ниска и ще може да се гарантира, че ще се купи нещо качествено, което ще служи дълги години.

Това са все неща, които политически зависят от МС и ако те наистина са искрени в заявката си от вчера, трябва да предприемат и съответните действия.

Ясно е, че машинното гласуване е записано в закона от години. Вие и Мартин Димитров дори осъдихте ЦИК, че не спазва закона. Кой е трябва да понесе отговорност за нарушаването на закона? Кой е виновен – ЦИК или правителството?

Действително не едно или две дела спечелихме срещу Централната избирателна комисия. Дори в момента водим поредно дело, тъй като до вчера нещата изглеждаха доста безнадеждни от гледна точка на отговора, който получихме в края на миналата година от ЦИК. Зададох им конкретни въпроси, включително, че за пореден път депутатите са разписали, че трябва да се гласува само машинно, с изключение на малките секции. Тоест, липсата и неосигуряването на машинните терминали, софтуер и работеща система, на практика поставя под въпрос цялата изборна система, защото изборите не могат да се проведат по друг начин. В момента няма алтернатива за хартиено гласуване. Питайки ЦИК в края на миналата година какво са предприели и имат ли готовност (ами, ако се случат предсрочни избори, какво правим?). Отговорите им бяха на границата на абсурда: „предстои ЦИК да приеме решение за осигуряване на специализирани средства за гласуване, предстои да се изготви пътна карта” и т.н. Тоест, някакви толкова предстоящи неща, че „надежда всяка тука оставете”.

За мен, преди всичко отговорност носи ЦИК затова, че вече повече от 10 години се говори за машинно гласуване, имаше безброй пъти експериментално машинно гласуване, дадоха се десетки милиони за всякакви експерименти и в крайна сметка то не беше въведено.

То не беше въведено целенасочено, защото по всичко изглежда, че политическото мнозинство в ЦИК, което се избира от парламента, очевидно служи на партиите на статуквото и не желаеше да даде възможност на гражданите да гласуват по този съвременен начин и очевидно се боеше. Очевидно се боеше от това вотът да бъде по-коректно отчитан, активността да бъде по-голяма, да няма машинации, да няма грешки, да няма неотчетени преференции, да няма сгрешени и недействителни бюлетини. Все неща, които съвременното машинно гласуване елиминира и една съществена стъпка към един по-прозрачен изборен процес в България.

Как може да бъде опорочено и машинното гласуване при недобра политическа воля?

Разбира се, че може. Най-простият начин, който виждаме последните години е като не се работи за въвеждането. А като наближат изборите, обикновено пращат дежурния професор по всичко да плесне с ръце и да каже: „Олеле не сме готови, не могат да се произведат”. Тази сутрин прочетох, че казал, че коронавирусът щял да попречи да се произведат машините, които ще са нужни след повече от една година. Така че, такива несериозни неща се случват, за съжаление. Но те се ползват като повод парламентът за поред път да промени, да отложи и под някакъв претекст да промени закона и машинното гласуване да не се случи.

Хубаво е, че публично беше поет някакъв ангажимент да се осигурят машините и да се направи необходимото за машинното гласуване. Остава гражданите и медиите да следят, и постоянно да им припомняме какво са обещали и този път да настояваме да го изпълнят.

Трябва да настояваме за възможност за граждански контрол през целия процес – какви машини се придобиват, от коя държава, на каква цена, с какъв софтуер, какви са гаранциите за сигурността. За мен е много важно всеки един машинен терминал да издава контролна разписка, за да видите черно на бяло как изглежда вашия вот. Тази контролна разписка трябва да се пази поне до приключване на изборния процес, ако не и години по-късно, в случай, че възникне въпрос дали гласовете на хората са отчетени правилно.

Друго много важно нещо е поне в началото хората да имат възможност, ако нещо не бъде направено както трябва от администрацията – система, начин на функциониране, срив (какъвто управляващите допуснаха в НАП) да има резервен вариант, чрез хартиеното гласуване, така че, изборите да не бъдат провалени.

Така че, изказванията от вчера, според които не трябвало да се поддържат двете системи, защото разходът щял да е по-голям, не са коректни, защото преди всичко трябва да се гарантира честността на изборния процес. Докато не се убедим, че една система работи безупречно и има достатъчно гаранции за нейната работа, разбира се, че трябва да има резервен вариант.

Гражданите трябва да настояват управляващите да подходят сериозно, след като вече са поели този ангажимент.

Трябва ли да има и паралелно хартиено гласуване или то е напълно безсмислено?

Поне първоначално трябва да се запазят двете системи. Все пак има доста възрастни хора, които може би се притесняват. Макар че моите наблюдения от евровота през 2019г., когато имаше 3 000 машини (въпреки, че нямаше никаква обучителна кампания как се работи с тези машини, имаше дори сигнали за някои секции, в които бяха скрили машините), 30% от хората гласуваха с машини и казваха, че е много лесно и бързо.

Ако човек допусне грешка, гласувайки с една сложна интегрална бюлетина, машината му казва и му дава възможност да си поправи грешката. Докато при хартиените бюлетини няма как да разберете, че сте допуснали грешка.

Много предимства има машинното гласуване. Има достатъчно много силноикономически развити държави, които ползват машини. Така че, аргументите, че това било гласуване за държави с висока степен на неграмотност, са абсолютно неверни. Напротив, това са технологии в услуга на гражданите и на честността на изборния процес. Така ще се облекчи изборния процес, защото няма да се налага по цели нощи. Резултатът ще се изчислява в рамките на секунди.

Как си обяснявате това политическо единодушие за машинното гласуване през последните дни? В години всички партии бяха против машинното гласуване, но през последните дни са много единни. Защо сега?

Вижда ми се, че партиите, включително и тези на статуквото започнаха да се притесняват от това постоянно отричане на машинното гласуване, защото индикациите са все повече, че то работи добре в много държави. В Естония дори и дистанционното гласуване работи добре, улеснява гражданите, включително изборният процес е лесен и бърз. Спомняте си референдума, на който над 2 милиона българи казаха, че искат да се гласува и дистанционно електронно. Така че, това може да се разглежда като една естествена стъпка към по-нататъшна електронизация на изборния процес.

Допускам, че въпросните партии усещат, че ако продължат с неадекватната си позиция да отричат машинното гласуване и да му пречат, става прекалено видимо и дразнещо за хората, и вероятно се опасяват от политически последици.

Много е важно да се наблюдава целият процес на въвеждане на машинното гласуване, защото много трябва да внимаваме да не бъде въведено некадърно или умишлено саботирано от същите тези политически партии. Целта в такъв случай е една – да кажат, че машинното гласуване се е оказало неработещо и недобро. Подобни индикации имаме от 2019г., когато нямаше разяснителна кампания, нямаше яснота за това как се ползват машините, на места ги криеха. Там имаше опит за саботаж, но не им се получи. Очевидно хората в съвременния свят са достатъчно компютърно и технически грамотни, всеки работи с банкомат, с компютър, със смартфон, и много бързо се ориентираха. Повече от 30%, без каквато и да е подготовка или разяснителна кампания, гласуваха без никакви проблеми на машините тогава.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!