Пламен Димитров е президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Той завършва Висшето военноморско училище във Варна. Има специализации в направленията „Професионално обучение и кредитни съюзи“ в, „Индустриални отношения“ и магистратура „Управление на човешките ресурси“.
От 1991 г. работи за КНСБ, като постепенно се издига в професионалната йерархия на организацията, а от октомври 2010 г. е неин президент.
Г-н Димитров, около шоковото поскъпване на цените на електроенергията на свободния пазар отново се заговори за недоразуменията в нашата енергетика. Какъв беше конкретният повод за Вашето недоволство и за свикването на Тристранния съвет вчера?
Още преди Коледа нашата организация поиска свикване на Тристранния съвет по няколко ключови причини. Още през ноември беше ясно, че поради увеличение на цените на газа, ще има очаквания за повишение на цените и на електрическата енергия на свободния пазар.
Това предизвика сериозна тревога от една страна у производителите на ел. енергия и в частност у основния производител – въглищните централи в комплекса „Марица-изток”. Имаше и протести на 28 и 29 ноември, които доведоха до срещи при премиера и при министъра на енергетиката. От тях излязоха няколко резултата, но нямаше цялостно решение за бъдещето на комплекса най-вече по отношение на емисиите. Не беше решено всъщност от кого да се поемат тези емисии в бъдеще.
Само ще припомня за тези, които са забравили, че ТЕЦ „Марица-изток” 2 е най-големият ТЕЦ в България. Той сам по себе си консумира 45% от въглищата на мини „Марица-изток”. Заедно с останалите ТЕЦ-ове от Маришкия басейн произвежда 45% от общата ел. енергия в страната.
Всъщност само ТЕЦ „Марица-изток” 2 плаща годишно над 400 млн. за емисии. Това вече са три пъти повече средства, отколкото плаща на работниците си за заплати. Казвам го, понеже някои работодатели веднага предложиха там да се намалят част от заплатите или да бъдат съкратени част от хората, за да е оправят цените на ел. енергията. Това е пълен абсурд. Дори да махнем всички хора в ТЕЦ „Марица-изток” 2 , дори да ги няма и миньорите, проблемът ще си остане същият.
Проблемът с емисиите е най-важният. Това беше една от темите на разговорите, които имахме и с премиера, а в последствие и с президента Радев преди неговото участие във Форума за климата в Катовице в началото на месец декември.
Тогава предложихме България да подкрепи идеята, която вече се развива в някои страни от Източна Европа, за въвеждане на статут на въглероден неутралитет на държавите членки на ЕС и всяка държава сама да доказва ежегодно, при обща методика естествено, колко въглеродни емисии изпуска в атмосферата, при това не само от енергийния сектор. Трябва да се отчетат и транспортният сектор, и земеделският, и битът. Трябва да се отчита кой колко емисии изпуска и колко пречиства на базата на собствените си гори, зелени пояси и т.н.
В България тези числа са следните: Според последните данни, изпускаме 62 млн. тона годишно в атмосферата, а пречистваме 80 млн. тона годишно. Това означава, че ако се приложи този подход, за който говорим, ние сме на плюс – не само че не замърсяваме повече на годишна база, а повече пречистваме. Това означава, че пречистваме и чужди емисии – да речем от Турция, Сърбия и т.н., а те не получават санкции за това и не си плащат.
От тази гледна точка търговията с емисии, която и сега е валидна, може да бъде приложена в режима на въглероден неутралитет и ако изпускаш повече отколкото пречистваш, ще плащаш, а ако пречистваш по-вече отколкото изпускаш, ще ти плащат. Възможно е това да бъде развито и ние смятаме, че в тази посока лежи възможността за спасяване на българската енергетика, в това число и на въгледобива.
Много от нашите термични централи направиха сериозни подобрения. През последните 10 години те инвестираха доста средства, за да направят инсталации за пречистване, които в момента в много голяма степен покриват старите изисквания. Новите изисквания обаче, които се приемат през последните 2-3 месеца в ЕС, всъщност целят да затворят всички въгледобивни дружества и централи, които работят на въглища, следователно няма как да бъдат изпълнени. Те не са направени, за да бъдат изпълнени, защото са невъзможни от икономическа гледна точка, а са направени с цел да затваряме централи.
Ако някой реши да затваря въглищните централи, значи, че вече националната сигурност на България ще бъде поставена не на карта, а пред сериозно изпитание. Нашата зависимост от Русия тогава ще стане още по-голяма не само през газа, а и през други енергийни източници.
От тази гледна точка проблемът не е синдикален, не е дори само на бизнеса, а е национален. Затова политиците и най-вече първите двама мъже в държавата – премиерът и президентът, които имат очевидно доверието на българите в много голяма степен, са призвани да намерят решение.
А не е ли време според Вас да преминем към по-екологични източници на чрез преквалификация на централите, преквалификация на работниците в тях, както това се прави на много места в Западна Европа?
Първо, не мисля, че е възможно това да се случи с магическа пръчка. Второ, не мисля, че е нужно. Когато това е възможно и минем на по-голям процент възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), трябва да се реши първо проблемът със съхранението на произведената от тях енергия. Вие знаете, че през нощта няма слънце, а вятърът духа, когато духа. Няма как да имаме устойчивост на товара, който е постоянен.
В момента България консумира между 6200-6500 мегавата. От тях 3500 мегавата обикновено идват от комплекса „Марица-изток” и те идват и през нощта, и през деня – по всяко време. Това са базови мощност и затова се наричат така, защото са устойчиви. Като сложим и АЕЦ „Козлодуй”, е ясно каква част идва от ВЕИ.
Няма как да ги заместим с магическа пръчка, колкото и да му се иска на някого. И на мен ми се иска. Но да не забравяме, че най-големият замърсител, най-големият враг на климата всъщност не е добивът на ел. енергия от въглища. Най-големият замърсител е авиацията.
Гражданската авиация изпуска огромни емисии, но никой не я санкционира, никой не плаща там, а изпускането се случва на 10 км височина – точно където е озоновият слой. Ако трябва да гледаме кой най-много вреди от екологична гледна точка, това най-малко са ТЕЦ-овете.
Иначе замърсяването в България и всички тези наказателни процедури срещу нас от ЕК са заради съдържанието на фините прахови частици (ФПЧ) във въздуха, а не заради въглеродните емисии. ФПЧ идват от това, че българинът е беден и гори дърва и въглища. Ако се горят дърва и въглища по домовете и ние направим тока още по-скъп, защото той няма да се произвежда от въглища, а от нещо друго, което все още е по-скъпо, очевидно все повече хора ще горят дърва и въглища. Т.е. не решаваме нищо от климата, ако атакуваме въгледобива.
Не казвам, че той има бъдеще до безкрай, но според нас има бъдеще поне в следващите 15-20 години. Това е хоризонт, в който може да се извърши конверсията, за която иде реч, и този справедлив преход да не бъде слаган в рамките на 5 години. За това трябват ресурси, естествено. Трябва да се ползват средствата от ЕС, които други държави вече ползват, и не колкото Германия и Западна Европа, а колкото Изтокът. Полша и Словакия ползват по-активно от нас тези средства не само за преквалификация на хората, които остават без работа.
За синдикатите това е много важен въпрос, но за държавата е важно не само дали ще останат без работа всички, които са заети в този сектор, макар и да са много, но какво става с базовата енергия, за която говорих преди малко? Няма я, няма кой да я произведе. Това е същностният проблем на енергийната система. Той не е синдикален и не е социален. Той е далеч по-важен и далеч по-фундаментален.
Така че докато не се намери как енергията от ВЕИ да бъде съхранявана устойчиво във времето, аз не виждам начин как в голяма степен да бъдат прехвърлени базови мощности от добив на местни въглища към някакъв друг източник. Газът също не е устойчиво решение, той е частично решение, защото първо е по-скъп в момента, второ, независимостта ни от други фактори ще се увеличи. Дали ще бъде американски газът, или руски пак ще бъде скъп от въглищата ни и създава зависимост на държавата ни. Дали е от единия Голям Брат, или от другия Голям Брат, няма значение.
Достатъчно ефективно ли се управлява енергетиката ни и достатъчно активно ли участва България при планирането на европейско ниво?
Очевидно има какво да се желае при управлението на сектора, това беше казано вчера в Тристранния съвет и от нас, и от бизнеса по повод на ефективността на управлението на самите ресурси и възможности.
В момента има възможности да се допускат спекулации и манупулации на пазара, поради това, че той е малък. Ясно е за всички, че когато имаш един „плитък” пазар, както казват икономистите, той сравнително лесно може да бъде манипулиран от група търговци и някои от производителите. Това според мен се случва през последните няколко седмици, особено през последните дни.
Затова нашето искане вчера беше регулаторът да си влезе във функциите. КЕВР вече има сериозни правомощия, които в края на миналата година парламентът й даде. В това число има и правомощия да разследва.
Както Комисията за финансов надзор разследва дали има съответните картелни образувания на фондовата борса, както държи подопечни лица в застраховането и в пенсионното дело под контрол и прави постоянни проверки, така и КЕВР би трябвало да има функцията, а той я има по закон, както и капацитета, който трябва да се изгради максимално бързо, да разследва евентуални злоупотреби с положения.
Дали ще бъде на производителите, или по-скоро на търговците (си мисля аз, но това са мои мисли – регулаторът ще каже) и час по-скоро да бъдат наложени санкции. КЕВР затова е регулатор – за да изправи всички пазарни дефекти и да подпомогне този недоразвит пазар да функционира сравнително справедливо.
. Той завършва Висшето военноморско училищ){kind=link}