Управителят на  НЗОК проф. Камен Плочев е категоричен, че няма да подава оставка. Потвърди го за три дни три пъти. И институционално, и лично. Но поредният екшън в здравеопазването не е спрян. Той сега започва. Върви към поредното убийство в здравеопазването сред пак безсмислени политически караници, мерене на политически мускули. С губене на време за здраве и с нови зрелищни демонстрации на властово, професионално и административно безсилие. Докато на операционната макса лежи тежко болен – българската здравна система. Вече с последни конвулсии.

В сряда случаят с исканата от здравния министър оставка на Плочев влиза в парламента през здравната комисия и очаквайте як сериал. Сблъсък и игри, които могат да надминат онези около приватизацията, истанбулската конвенция, Луков марш и народния съд. Така се очертава, след като професорът начело на НЗОК, незнайно защо вместо да се защити сам аргументирано и чисто професионално с числа и доказателства, потърси политическо убежище, при това вляво.

Оставката му бе поискана, впрочем напълно незаконно и оборимо (поради независимия статут на касата, чийто председател се избира и сваля само от парламента) от финансиста, сега министър на здравеопазването Кирил Ананиев в края на миналата седмица, като Ананиев светкавично получи и рамо за подкрепа и свише. Лично от премиера Бойко Борисов, чак от Мюнхен:

„Аз имам принцип всеки министър да си работи със свой екип. Камен Плочев бе посочен от предишния министър проф.Николай Петров,  редно е новият министър да си доведе свой екип“, произнесе се премиерът.

Поводът за най-пресния скандал в здравеопазването дойде заради получено писмо от професор Плочев в НС, с което той настоява чрез бюджета на касата да бъдат осигурени (гарантирани) дължимите плащания на държавата България към  здравноосигурителните институции на другите държави-членки на ЕС и не само. Защото имаме висящи дългове към общо 32 държави.

Към началото на 2018-а има забавени, изискуеми 135 млн. лв., а до края на годината тези пари ще надхвърлят 207 милиона. При положение, че в бюджета на НЗОК за целта има числом и словом 73.

Ако ние не върнем парите (авансово превеждани по правилата от чуждите каси и застрахователи на болниците-партньори  навън) за лекуваните там българи (дори още отпреди епохата Москов-Борисов), страната ни е заплашена от наказателна процедура от ЕК. Още от купища дела от чуждестранни здравно-осигурители каси и от тежки наказателни лихви. Има защо и всяка чужда болница да отказва вече прием на българи за лечение, щом за болните си България отказва да плащ въпреки ясните правила и договори.

Перфектна каша!

Каша, която продължаваме само да сгъстяваме – и със самия случай „Плочев“ сега, и с всяка нова версия за причините за ставащото. Само 48 часа след персоналната атака срещу професора, правителството доналя масло в огъня със странно съчинителство.

Проф.Плочев бил привикан в МС и му било обяснено, вече и на живо от премиера, че както във всичко в сектора, така и при лечението в чужбина, имало жестоко точене на държавни пари, което задължително, преди да се издължим на чуждите болници и лекари трябвало да бъде спряно.

Видите ли, „наши издигнали се и забогатели  лекари в чужбина“ прилапвали, измъквали към към себе си български болни с цели автобуси, за да плащаме ние навън по-скъпо прескъпо и пак да си кормим бюджета.

Доста смел, странен, меко казано, разказ, по ред причини. И най-вече защото за всеки случай у нас, налагащ лечение в чужбина, решава изрично специалната Комисия за лечение в чужбина. Пресяването става по сложни правила, тежка професионална преценка и след купища персонални подписи на избраните от държавата специално за това авторитетни специалисти.

Навън се плаща само след изричната конкретна процедура и само, ако трябва лечение, за което у нас няма достатъчно ефикасни средства, апаратура, достатъчно ефикасни методи или специалисти за лечение на конкретно заболяване при съответното лице. Упълномощените за решенията професионални авторитети гледат всеки конкретен случай под лупа.

Всичко това абсолютно изключва със сигурност едно – твърдяното „крадливо“ масово изкарване по чужбините на болни хора „ с автобуси“ с макро- и осъдителна цел: точене на държавните пари. От онази особено опасна нашенска мафия в бели престилки. Този път и с разклонения към чужбина.

На фона на конкретния хорър филм търсенето на конкретната оставчица на конкретния шеф на НЗОК (по стечение на обстоятелствата днес той се казва Плочев) би трябвало да започне да изглежда свръхдребно, защо пък не и комично. Което би могло и да се получи, ако….

Ако сегашният управител на касата за убиване нямаше да е 16-ят очистен управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, създаден през 1999 г.от екипа на д-р Илко Семерджиев. Годината, впрочем, когато започна и реформата на здравния сектор, спряна с камшичен удар само две години по-късно и държана в блокаж до ден днешен с все по-ясно очертаваща се цел – да умира колкото може по-бавно и дълго.

Едва ли има по-добро обяснения и илюстриране на причините за дереджето на българското здравеопазване и на българските болни от последния  спектакъл с герои Плочев – Ананиев (и други бюджетари) – премиер и парламентарни сили (в перманентна политическа битка за надмощие, основно чрез зрелища).

На авансцената текат неразбираеми, много гръмки, но и бутафорни диалози. Окестърът държава свири непрофесионално и много фалшиво. А зад кулисите тътне все по-лошо, все по-силен, труден за разчленяване шум. Кой, кои ли са там? Предполагаема огромна безлика масовка с  всякакви интереси, забити в болници, фармация, лустросани държавни бюджети,  обществени поръчки всякакви и прочее, която само потрива ръце. Колкото по-дълго бъде хаосът, толкова по-добре за всички там.

От юбилейните речи за касата с име НЗОК се знае, че тя е „свързващо звено между медиците и техните пациенти за постигане на по-високи стандарти в българското здравеопазване“.

Че „неизменно се стреми да осигурява на гражданите достъпни, качествени и достатъчни по обем здравни грижи, за които лекарите да получават достойно признание и авторитет“.

И всичко това „защитавайки и отстоявайки неизменно своя статут на независима институция, пазител на личните пари на гражданите за здраве и отговорен разпоредител с тях“.

С последното  – с това за защитата, отстояването и с отговорния разпоредител НЗОК с личните ни пациентски здравни вноски – бе приключено не толкова отдавна с един удар. И веднъж завинаги от един предишен финансов министър на ГЕРБ, (казваше се Дянков). Който бързоръко и за фасон пред МВФ и Брюксел одържави, прибра в една година милионния натрупан резерв на НЗОК, превръщайки нейните пари ( нашите лични пари на граждани – пациенти) в част от консолидирания държавен бюджет. След което си взе шапката и си замина.

Днешният финансов министър е ни чул, ни видял, защото и нему този статут е удобен. В същото време обаче от целия му бюджетарски  сектор не секва голямото говорене срещу основните фигури в здравеопазването – лекарите. Че те знаят само едно: да крадат и лъжат, постоянно да плачат за пари, „за да продължава обезкървяването на бюджета на НЗОК и на държавата, изливането на все нови и нови пари нахалос, като в пустинни пясъци“.

А за другото – за високите стандарти в българското здравеопазване, за качеството на грижите за болните и за защитеното достойнство на лекарите –  всеки, и здрав, и болен, сам може да прецени колко ги има или няма.

Иначе спектакълът продължава. Утре тръгва пак.

Много ще чуете отново за какво ли не. Но със сигурност и дума няма да стане за истинските проблеми и за болката на болните. За това, че не може да има една каса, по статут независима, но де факто одържавене.

За това, че не може да има здрави болници (и пациенти) без реален пазар и реална конкуренция, без възможност за страдащите реално да избират своя лекар и лечение и да си плащат лекарствата, защото навсякъде е задръстено от лимити. Че и дума не може да става за солидарна здравно-осигурителна система, когато  1 млн. българи плащат  и носят на гърба си всеки по минимум трима неплащащи безхаберници и тарикати, защитени с права за тарикатлъка си по закон.

Нищо няма да чуете  и за това какво се случва с лекарствата, които продължават заради липсата на електронни пациентски досиета и е-рецепта да са най-ненормално голямото разходно перо в здравната система, за което на властта продължава да й ни пука, ама хич да не и пука. Защо ли. При положение, че вече имаме и толкова иновативни антикорупционни органи, комисии, председатели и какво ли не още като прокурорска гарнитура.

Нищо истински важно няма да бъде изговорено за и около Плочев, бас. И утре, и после. Ще дъвчат един професор, ще извършат вкупом поредното политическо – 16-о касово убийство в здравеопазването. И толкоз.

Сцената си е сцена, актьорите известни, игричките – игри, задкулисието – задкулисие. Но, уви,  залата долу в тъмното все по-опустява: зрителите са все по-болни и все по -на изчезване. Въпреки еврочленството си и европредседателстването празнично.

Засядайте пред телевизора. Пак ще е интересно. И дишайте дълбоко.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!