Русия има готовност за начало на преговори с България за предоговаряне цените на природния газ, стана ясно от  изявление на председателят на КЕВР Иван Иванов. Българската страна е била официално информирана за това от Европейската комисия. Очакването на Иван Иванов е София да получи по-добри ценови условия в рамките на договора за доставка на природен газ от „Газпром” в зависимост от постигнатото в предстоящите преговори.

Ходът на Москва е принудителен. Той е следствие от развръзката на заведеното от Европейската комисия срещу „Газпром“ през 2012 г. антимонополно дело. Руският газов гигант бе обвинен и съден за злоупотреба с господстващо положение, нарушаване на пазарните правила.

България е в списъка на посочените в процеса на делото  потърпевши страни заедно Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Литва, Латвия и Естония. Според Еврокомисията „поради някакви политически причини „Газпром“ е подложил тези страни на ценова, транзитна и други видове дискриминации при доставките на газ.

Делото принуди Москва ( по признанието и насобствените й енергийни експерти и анализатори), „да капитулира“, признавайки злоупотребата срещу посочените източно-европейски и балтийски държави.

„Газпром“ успя, макар и доста трудно, да се спазари с Комисията и глоба не му бе наложена.

ЕК обаче задължи световния газов играч да коригира пазарното си поведение. През май на „Газпром“ бе даден десет седмици срок да покани на преговори засегнатите държави.

Спасявайки се от изключително тежките глоби и съдебни такси, следващи от доказаната вина,  руската държавна компания сключи споразумение с Еврокомисията. Според този документ Москва се отказва от практиката за налагане на забрани за препродажба на руски газ към трети страни. В същото времт я се съгласява да предоговори и цените на газа с потърпевшите страни.

Антимонополното разследване продължи 7 години. То бе спряно от самата ЕК, след като „Газпром“ предложи задоволително уреждането на претенциите, предявени от страна на Дирекцията за конкурентоспособност на ЕК въз основа на събраните доказателства за пазарната злоупотреба.

Съобщението от Москва, свързано с капитулацията тогава гласеше : „Ние сме удовлетворени от решението на ЕК за уреждането на антимонополното разследване. Ние държим на намерението си добросъвестно да сътрудничим с цел намиране на конструктивно взаимноприемливо решение в рамките на установената процедура. Убедени сме, че приетото решение е най-приемливият изход за функционирането на европейския газов пазар като цяло“.

Според официално подадената веднага от страна на ЕК информация: „оттук нататък цената на газа за Полша, Литва, Латвия, Естония и България в договорите, с които „Газпром“ заема над половината от пазара, ще бъде обвързана с цените в Западна Европа“.

За да бъде приведена в действие корекцията, в газовите договори на потърпевшите, сред които е и България, следва да бъде включена възможност за преразглеждане на цената, ако тази цена се отклонява значително от фиксираните ценови граници в договорите на Русия с Германия, Франция, Италия и в западноевропейските газови хъбове.  Де факто „Газпром“ бива лишен от възможността да повишава цената на газа в отделни страни от ЕС по своя преценка.

Благодарение на постигнатото от ЕК срещу „Газпром“, се отменят всички косвени или преки ограничения, които пречат на клиентите да препродават газ през границите на страните от ЕС. Съответните текстове влизат автоматично в договорите с всички изброени държави – България, Чехия, Словакия, Полша , Унгария, Литва, Латвия и Естония.

Източноевропейските страни вече получават възможност да променят мястото за прием на газ, което позволява свободно препродаване на излишните количества газ и води, според формулиравката по делото, до „интеграция на газовия пазар в региона.

Именно по силата на този европейски документ на руския „Газпром“ бе наложено и да не предявява никакви материални претенции към България във връзка с решението да се откажем от строителството на проекта „Южен поток“.

Общият резултат от делото: „Газпром“ е задължен и съответно приема да осигури “свободно придвижване на газ на пазара в Централна и Източна Европа на конкурентни цени, което ще помогне за интеграцията на газовия пазар на ЕС“.

Ако „Газпром“ наруши договореностите, за руската компания следва глоба, равна на 10% от приходите ѝ по цял свят, без да се води допълнително съдебно дело.

Една от причините за помирителната готовност на „Газпром“ при това дело бе рискът от загубване на европейски купувачи пред лицето на все по-силно атакуващия континента конкурент в лицето на американския втечнен природен газ (LNG).

Руският газ по тръбопроводите продължава да има ценово предимство пред LNG, необходимата за вноса му инфраструктура в Европа остава недостатъчно развита, но САЩ са все по-категорични пред своята цел да завладеят европейския пазар. Едната посока на офанзивата са действията на Вашингтон за недопускане на доставки на газ в Европа през руско-германския газопровод „Северен поток 2“.

Явно, не е по силите и възможностите на ЕС да противодейства достатъчно ефективно на Москва заради зависимостта  от газовите доставки от Русия, затова САЩ си поставят за задача да предоставят на страните от Европа други източници на газ, открито заяви неотдавна американският държавен секретар.

От Москва и „Газпром“ следят, напълно обяснимо, много напрегнато развитието на търговската война между Вашингтон и Брюксел, защото, както сочат анализите високите цени на американския газ могат да бъдат чувствително компенсирани с отстъпки от страна на САЩ спрямо вносните мита върху европейските стоки.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!