Много добре си дадох сметка, веднага щом чух фамозната Мария Захарова, каква опорна точка подхвърля тя на московската пета колона у нас от името на руското външно министерство. Именно в този смисъл формулирах и първата си реакция още на 3 ноември с предупреждение, че Москва инструктира петата си колона да приписва антисемитизъм на противниците на руската политика. http://ivo.bg/2017/11/03/
Най-вече това ТРЯБВАШЕ да бъде коментирано от политиците и медиите с изобличителен акцент върху първопричината за московската истерия. А тя е посегателството върху влиянието на Москва, маркирано от съветската символика в България. Сигналът от Москва внушава(ше) на защитниците на тази символика да обявяват за антисемити несъгласните с нея българи. Но темата се измести от дебилната изява на един (за)червен злобар, набеден за професор, който реши да си покаже човекомразието преди да са пристигнали московските инструкции. Постъпи като ексхибиционист, разтваряйки си шлифера не само в Раднево, но и за по-голям кеф – направо чрез видео в интернет, разпространено от самия него.
Вождовете на петата колона не предприемат нищо без инструктаж. Само неколцина бързаци, като Божидар Димитров, без да дочакат инструктажа, нямаха търпение да изрекат обичайните за тях глупости. ( В случая, че станалото било солова акция на Захарова, която сигурно вече била наказана от строгите , но справедливи началници в Русия). И друг път съм забелязвал, че тези вождове загряват бавно. Явно ги подковават чрез куриери, а не по електорен път, от страх американските шпиони да не им научат опорните точки. Обаче като (ги) загреят в руското посолство веднъж, прегряването и преиграването ви е гарантирано.
Днес, макар и с близо седмица закъснение, сме свидетели на изригналото като съветска контрафанзива след струпване на превъзхождаща огнева мощ на фронта нахалство на другарите на професора им. Те уж се разграничават от обидите на родения в СССР Иво Христов, но в същото време не само го подкрепят, но и дори го обявиха за …модерен будител. Нещо като “модерния ляв” Стоичков и “модерната лява” БСП.
Че Иво Христов разсъни доста български глави с обидните си обобщения за “оскотелия” народ от “80 на сто дебили”, това е вярно. Но е важно да се забележи, че и спящата стогодишна красавица се събуди след инструктажа и най-после размаха главната кремълска опорна тояга, подсказана от Захарова: атакувайте врага по добре изпитаната схема: всеки несъгласен с нас да бъде обявяван за фашист.
Депутатът от БСП Александър Симов повтори и потрети днес тази опорна точка с пот на чело и с пяна на уста ( не е метафора, ако изгледате видеото от изявата му по Нова телевизия, ще се уверите сами в това към края на предаването). Въртеше се около нея като дервиш в транс, клатеше се като ортодоксален равин пред стената на плача – въртеше и сучеше и се връщаше все по – фалцетно към тази наистина изпитана формула за омаскаряване на всеки противник на прекрасния комунизъм и неговата най-възвишена съветска форма на ( 60 годишно) съществуване.
Даже “разкри” , че антисемитизмът бил “мръсната тайна” на десните ( които този път “пропусна” да нарече “психодесни”- от него да мине – може би защото вече визира не само най-десните от десните, но всички деснеещи, някъде към 80 процента, вероятно).
Ето така контрапропагандаторите, които днес бяха мобилизирани в сутрешните блокове на телевизиите да стрелят в една (опорна) мишена, подмениха темата за руската подмяна на българската история чрез истерия, която вменява вкупом на прозападните българи антисемитизъм. Нормалните хора не са дебили и разпознават фалша на тази истерия, докато 80 на сто от гласуващите за Иво Христов и Александър Симов направо нямат нужда да бъдат убеждавани за фашистката същност на всеки българин, който не е от тяхната страна на съветския им бряг. Тогава защо се напъват да го форсират с риск да се удавят в плитководието на собственото им невежество?
За да продължа с военните метафори, любими точно на съветизираните мозъци у нас, заповедта по гарнизона, която са получили с набеждаването на днешните прозападни българи за антисемити, цели да стегне редиците на натегачите пред Кремъл. Които обаче са не по-малко разоръжени откъм фактологията, отколкото демонстрираното от Захарова.
Мислех да пренебрегна сравнението с Виена, което само по себе си е дебилно заради хилядите загинали в боевете конкретно за Виена червеноармейци ( срещу нито един загинал в цяла България съветски войник), но за финал си струва да отговоря все пак задочно на Иво Христов във връзка със ”запитването” му защо никой не се бил осмелявал да посяга на съветския паметник в центъра на австрийската столица.
За илюстрация на свещената простота на др. професор Иво Христов, предлагам видеото от януари 2017 г. , от което се вижда червената боя, лисната ( не за първи път) върху тамошния съветски монумент. Разликата между случаите от подобно естество в София ( при цялата несъвместимост на двата монумента заради споменатата антагонистичност по отношение на жертвите там и липсата на такива тук) е в това, че властите във Виена отказаха да търкат боята и се е наложило това да сторят някои руски граждани. https://www.rt.com/news/
И понеже фалшивата новина за това как австрийците тачели съветските паметници е сред любимите мантри на невежите говорители по темата у нас, добавям, че самият национален празник на Австрия е посветен на практика на деня, в който съветските войски напускат страната, след което тази отломка от някогашното австрийско имперско величие не само бързо се възстановява, но и постига просперитет, какъвто руснаците не са и сънували в най-сладките си самогонни сънища върху печките. А пък италианските им съседи, бивши жертви на австрийския колониализъм, имат стих в националния си химн, в който държат да се помни за казаците – кръвопийци ( давани назаем на Австрия от Русия, за да бъдат усмирявани с техните щикове италианските революционери).
Проблемът на България, щом ще правим такива аналогии , е в това, че у нас русофилската вътрешна окупация формата си мени, но нрава – не. Ето защо живеем в най-бедната държава в ЕС, приета по милостта на богатите си съюзници в техния клуб .С надеждата, че ще се отървем от старата си зависимост. Ще стане, ама друг път – във всеки случай не и преди да си демонтираме унизителните знаци за съветската имперска доминанта в нашия живот- жалоните на поробителите, както ги нарича един от създателите на тези жалони проф. Любомир Далчев в своето писмо до в. “Труд” от САЩ през 1993 г.
