Матео Салвини, Виктор Орбан
на снимката: Матео Салвини, Виктор Орбан

Великобритания се готви за предстоящите евроизбори в края месеца, макар че напуска ЕС, а популизмът в останалата част на континента преживява политически катарзис. Обединеното кралство обаче се откроява в едно важно отношение: само там популизмът все още битува под формата на антиевропейска идеология. (Проучванията сочат, че подкрепящата Брекзит „Британска партия на независимостта“ на Найджъл Фарадж може да спечели най-голям процент от гласовете.) В други европейски държави фракциите, които някога предлагаха напускане на ЕС, продължават да съществуват и ще се явят на предстоящите парламентарни избори на Блока, но с ново лице. Напоследък те промениха коренно основната си идеология и ако само две години по-рано опасността да се провеждат референдуми за оставане в ЕС беше на дневен ред в различни страни, днес това послание практически не съществува. По ирония, националистическите партии в ЕС подкрепят идеята на италианския вицепремиер Матео Салвини, за „Европа на здравия разум”. Иначе казано исканията за разпадане на Европейския съюз евоюлираха до предложения за променени, касаещи сигурността, управлениято на потока от мигранти и със специален акцент върху икономиката.

Политическият продукт от Брекзит

От една страна, тази еволюция в посланията е ефект от Брекзит. Дълбоката политическа криза във Великобритания плаши избирателите. И ако европейският развод на Великобритания приключи без катастрофа, другите антиевропейски партии по всяка вероятност ще се върнат към първоначалната си реторика. Обаче има и по-дълбоки причини за трансформацията на популистите – мотиви, които е разумно да бъдат анализирани и от проевропейските партии. През тази година крайно десните се усетиха, че предстоящите избори не са битка между две конкуриращи се визии за отворената, интернационална Европа срещу затворената, националистическа Европа. И че екеторатът има други две искания. Европейската идентичност остава силна и жителите на страните членки имат ниво на защита в ЕС, което не искат да загубят. Въпреки това, те не са доволни от статуквото. Всъщност, за да се свържат успешно с избирателите, партиите трябва да се представят като привърженици на промяната.

Защо ЕС е важен за гражданите?

Последното проучване на “Евробарометър” от февруари-март отчита, че 68% от хората са на мнение, че членството в ЕС е добро за тяхната страна. Друго мащабно общоевропейско проучване, проведено от YouGov през последите четири месеца, по поръчка на Европейския съвет по външни работи, също показа, че европейската идентичност остава много важна за жителите на Стария континент. Повечето участници я поставят наравно с националната. Каква е стойността на членството в Блока от гледна точка на гражданите на ЕС става ясно, от отговорите на въпроса – каква ще е най-голямата загуба, ако ЕС престане да съществува. Повечето участници в допитването изтъкват ползите от това да бъдат част от единния пазар – да могат да живеят, работят и пътуват в други държави членки на общността. Високо се оценява и мястото на ЕС като глобален фактор, в един свят, управляван от държави с размера на континенти. Обединена Европа може да бъде партньор по въпросите на сигурността и отбраната, и да формира блок срещу суперсили като САЩ и Китай. Интересното е, че хората ценят не само това, което ЕС предлага, но и това, което той представлява. На трето място сред ползите от ЕС, хората поставят отговорността към европейските ценности: защитата на демокрацията и върховенството на закона.

Защита от крайните действия на правителствата

Положителната оценка на ЕС се вижда и в отговорите на въпроса дали членството в съюза защитава гражданите от крайните действия или грешките на националните правителства или по-скоро пречи тези отделни правителства да защитават най-добрия интерес на гражданите си. По-голямата част от анкетираните оценяват предпазващата роля на ЕС. Подобен отговор са дали най-много гражданите на Румъния, Испания, Полша и Унгария. (Това опровергава невярната представа, тиражирана у нас през определени медии, че видите ли – вече Вишеградските държави не са ангажирани с европейския проект.) Толкова за популярността на национализма. Що се отнася до идеята за „затворената” държава, която би трябвало да е основното искане на поддръжници на популистките партии – тя не се радва на популярност. Гражданите на страните от ЕС без Унгария, не определят миграцията като една от двете най-големи заплахи за Европа. Вместо това най-популярният отговор е ислямската радикализация, което показва, че гласоподавателите са загрижени за интеграцията и сближаването в общността, а не толкова за граничния контрол. В Австрия, Германия и Гърция на национализма се гледа като на по-голяма заплахата за Европа, отколкото на миграция.

Виктор Орбан
на снимката: унгарският премиер Виктор Орбан

Междувременно в Унгария на Виктор Орбан и в Италия на Салвини, както и в Гърция, Испания и Полша, емиграцията е също толкова голяма, колкото и имиграцията. Емиграцията поражда сериозна загриженост в Гърция( 63% от респондентите) и Испания (60% от участниците в анкетата) и по-голямата част от анкетираните са заявили, че техните правителства трябва да обмислят политики, които да стимулират завръщането на хората, напуснали страната. В основата на тревогата от емиграцията в тези страни е токсичен микс от изтичане на мозъци, който затруднява икономическия растеж, както и че младите поколения напускат страната и традиционните общности се разпадат.

Матео Салвини
на снимката: Министърът на вътрешните работи на Италия Матео Салвини

Проучванията на общественото мнение от началото на тази година показват, че Европа иска интеграцията на мигрантите и повече подкрепа за населението, което поема тежестта на промените – новопристигналите или емиграцията – а не затягане на граничния контрол или ограничаването на миграцията. И антисистемните партии разбраха, че гласоподавателите гледат на национализма по-нюансирано, отколкото в разгара на миграционната криза през 2016. Те също така са наясно, че европейците искат промяна на статуквото. В проучването на YouGov за Европейския съвет по външните работи (от февруари 2019) три-четвърти от европейските гласоподаватели смятат, че или тяхната национална политическа система или европейската, или и двете са разбити. Две-трети от са на мнение, че бъдещето на децата им ще бъде по-лошо от тяхното. Така че, този, който обещава „още от същото“, няма да преодолее огромната пропаст, разделяща избирателите и политическия естаблишмънт. Затова идеята на Салвини за една различна, здрава Европа се хареса. Той успешно тласка системните партии към защита на статуквото, което е умна тактика за политик, който е част от действащо национално правителство и следователно може по друг начин да носи отговорност за средносрочната реакция на избирателите в тези избори за Европейски парламент.

Проевропейските партии обаче трябва да използват по-умни тактики, за да се конкурират успешно на предстоящия вот. Необходимо е да имат стратегия в политическата среда, която ще дойде след евроизборите и е добре тя да включва и тези две истини. Те трябва да покажат, че признават дълбокото несъответствие между избирателите и политическата класа и да предложат визия за европейско бъдеще, която са накара мълчаливото мнозинство да гласува в края на май. Все още не е твърде късно. Остават две седмици до изборите.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!