Проф. Генчо Начев е роден през 1951 г. в гр. Казанлък. Дипломира се в специалност „Медицина“ в Медицинска Академия – София.В последствие придобива диплом за специалност по обща хирургия, научно звание Доцент, след това получава свидетелство за научна степен Доктор на медицинските науки, а през 1998 г. придобива научното звание Професор.
Специализира в Германия, САЩ и Великобритания. Преподавал е в няколко университета и е изнасял лекции в Румъния, Македония, Гърция, Хърватия, Словения, Австрия и др.
Членува в близо 20 научни и граждански организации. До момента има 7 дисертации и 223 научни публикации.
Проф. Генчо Начев е носител на редица отличия, сред които Орден „Стара планина“ – Първа степен, най-високото отличие на Медицинския университет в София, Награда „Лекар на Югоизточна Европа“, няколко пъти е Лекар на годината и др.
Проф. Начев е директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“.
ДЕБАТИ.бг потърси проф. Начев за коментар относно приетата от Министерския съвет Национална здравна карта.
Проф. Начев, какво положително има в националната здравна карта?
Задължително е в една страна да има Национална здравна карта, която да показва къде от каква медицинска услуга има нужда, независимо дали е високоспециализирана, или не. Здравната карта от една страна е снимка на реално съществуващата обстановка, от друга страна – въз основа на анализ на необходимостта (на търсенето) дава представа къде има струпване на по-голямо предлагане на медицински услуги от реалното търсене и къде има недостиг на предлагане на медицински услуги от реалното търсене.
Здравната карта не е инструмент за спестяване на пари на Касата. Здравната карта е инструмент за политика в здравеопазването, който дава представа къде има необходимост от инвестиране и къде може да се ограничат публичните средства само до изпълнители, които отговарят на определени условия.
Тази Здравна карта, която се предлага, е изключително либерална. След като тя казва, че не трябва да се използват 6 хил. легла и те са с 3-4 хил. повече от реално използваните миналата година, това е много либерална здравна карта. Всички знаем, че броят на болниците в България е много раздут. Една държава с по-малко от 7 млн. население и със 110 хил. кв. км площ не може да има близо 400, или колкото са там вече, болници. Тази здравна карта за мен е много либерална. Би трябвало да бъде малко по-консервативна и да наложи малко по-сериозни заключения от това, което е направила като снимка.
На второ място – Здравната карта даже не трябва да се занимава с леглата. Тя казва къде каква нужда има от медицински услуги и къде предлагането е по-голямо от търсенето и къде обратно – търсенето е много по-голямо от предлагането с оглед регулация на инвестиции.
Здравната карта е само първата стъпка. Би било много жалко, ако се спре дотук, защото ако, както чувам аз, управляващите казват, че с тази Здравна карта няма да се промени статуквото, но за в бъдеще няма да се разрешават инвестиции там, където има много предлагане и обратно – ще се разрешават инвестиции, където няма. За в бъдеще това е правилно, но в настоящия момент трябва да се актуализира ситуацията и НЗОК да може да сключва договор само с толкова, колкото са достатъчни, т.е. публичните средства да се изразходват само при достатъчно играчи на пазара, а не който се яви, с всеки да се сключва договор. Не може в София да има шест кардиохирургии, а в големи градове като Берлин и Виена да има по две. Това е безумие. Същевременно в части от България няма нито една. В определени региони от страната, например в Средна и Северна България няма кардиохирургия.
Това е целта на Здравната карта – да направи стратегия за по-нататъшни инвестиции и да актуализира сегашното положение.
И още нещо – ако само този и онзи протестират, каквато е ситуацията и сега, нищо няма да се постигне. Целта на Здравната карта не е да спестява пари на Касата – това е много грешно ако се мисли така.
Защо тогава Българският лекарски съюз толкова сериозно се обявява срещи НЗК, как оценявате техните мотиви?
Въпроса трябва да отправите към БЛС. Нямам обяснение.
Каква е европейската практика по отношение на подобни регулации и има ли подобни документи и в други държави?
Няма държава, в която да няма регулация на медицинските услуги. Ако отидете в Париж с 10 млн. евро и кажете, че искате да направите детска болница, те ще ви кажат „съжаляваме господа” след като видят какво е положението в страната, т.е. така наречената Национална здравна карта и ще ви кажат „не можем да ви разрешим в Париж да направите, защото има достатъчно, но може да отидете в Северна Франция – там има нужда от детска болница, отидете и инвестирайте там”.
