проф. Михаел Бар-Зоар
на снимката: проф. Михаел Бар-Зоар

Бях на първата годишнина на „Дебати“, където и аз понякога пиша. Реч държа президентът Плевнелиев, а накрая на официалностите той и издателят Емил Стоянов връчиха наградата за пробългарска политика на професор Михаел Бар-Зоар.

Професорът е български евреин и говори чудесен български език, малко като Симеон Сакскобургготски, но без превзетостта и преднамереността на величеството. Емил Стоянов и неговото издателство „Пигмалион“ направиха второ издание на книгата на Михаел Бар-Зоар за спасяването на българските евреи.

Първото беше през 1998 под заглавие „Извън хватката на Хитлер“ (оригиналното заглавие на английски: Beyond Hitler’s grasp: the heroic rescue of Bulgaria’s Jews). Сегашното издание е озаглавено „Спасение“.

„Ние не знаехме, че сме спасени“, каза професорът и разказа как през 1993 прочел статия в „Ню Йорк таймс“, в която се описвало как в Дания през Втората световна война спасили 7 500 от всичките си 8 500 евреи.

Тогава той написал кратка бележка, в която обяснил, че България е спасила всичките си 50 000 евреи.

В един момент ми се обадиха от вестника и казват – това е много интересно. Не го знаехме. А имате ли доказателства“.

На което Михаел Бар-Зоар отговорил: Аз съм доказателството. Жив съм, българите ме спасиха, мен и цялото ми семейство.

И доразказа как е изселен в ловешко село, как попът му купил пет тома на братя Грим и му ги подарил и как всички се грижели за прокудените евреи.

Статията излязла в „Ню Йорк таймс“ и така светът узнал, че България е направила нещо, което множество други нации не успели – да остане вЕрна на човечността, на нормалността, не се поддала на злото.

Професорът цитира част от писмото на Димитър Пешев, с което той протестира срещу депортирането на българските евреи в нацистките концентрационни лагери. Драго ми стана, понеже и аз през времето съм слагал акцент върху този пасаж.

Димитър Пешев казва, че българите като малък народ нямат друг избор освен да се придържат към евангелското (и основен принцип на Кантовата етика) „Не прави другиму това, което не искаш да ти правят на теб“. Това, пише Пешев, е капитал, който утре, когато палачинката се обърне (не е точно така, преразказвам), ще бъде най-тежкият ни аргумент.

Както и става.

Спасяването на евреите е от категорията „И ний сме дали нещо на светът“ и умива лицето на нацията.

Но от цялото слово на професора запомних най-отчетливо това – Аз съм доказателството.

Всичко е лично. И би било добре, когато дойде ден за равносметка, да можем да кажем – аз съм доказателството.

Както е казано – с каквато мяра мериш, с такава ще ти се отмери.

P.S. Честита годишнина на „Дебати“. На многая лета.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!