Георги Димитров Димитров е български социолог, професор в катедра „Европеистика“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по философия (1988 г.) и Доктор на социологическите науки (2000 г.)
Георги Димитров преподава в Софийския университет от 80-те години, а през 2002-2003 г. е „Фулбрайт“ лектор в Чикагския университет.
Има редица трудове в областите: реформиране на образованието, модерност, европейски цивилизационен процес, корупция.

 

 

Проф. Димитров, нека направим един паралел между приоритетите на българското председателство, което приключи и приоритетите на австрийското, които бяха представени вчера от канцлера Себастиан Курц. Има ли приемственост в политиките и къде са разликите?

Тази тема е малко деликатна, защото България като страна без опит в това специфично европейско пространство на взимане на решения, когато трябваше да формира своите приоритети, не се представи особено добре. Сигурно някои от членовете на вашата аудитория ще си спомнят, че първоначално България излезе с една не особено смислена идея за три К. След това най-напред беше обявено, че това са нашите приоритети и два месеца по-късно се направи обществен дебат какво може да значи това.

Така че българската степен на готовност за приоритети на председателството на Съвета на ЕС не беше особено висока. В този смисъл сравнението между България и Австрия не би било особено продуктивно.

Няма никакво съмнение, че австрийците на висок глас заявиха: нашият основен приоритет е сигурността. И това е напълно разбираемо, защото през 2018 г. няма съмнение, че сигурността е особено болезнен проблем. Ще си позволя да се похваля, че през есента на миналата година, когато вървеше дебатът какви да са българските приоритети публикувах материал, в който обяснявах, че действително това трябва да бъде и българският приоритет. Българските управляващи не ме послушаха, в кръга на шегата, австрийските ме послушаха. Това е разбира се шега.

Няма място за съмнение защо австрийците са избрали това да им е приоритет. В тази връзка е напълно логично, че те ще проявят активност да продължат българския успех по отношение на Западните Балкани. За прекалено дълго време западните Балкани и тяхното членство в ЕС бяха изпаднали от дневния ред на политическата програма. Благодарение и на усилията на българското правителство Западните Балкани се върнаха в този дневен ред. Надявам се, че, а австрийците поне го заявяват, ще продължат в това поле.

Ще остане ли според Вас въпросът за Западните Балкани активно в дневния ред на Европа, при положение, че в момента тя се фокусира навътре в себе си и в собствената си сигурност?

Това е големият проблем – че Западните Балкани спрямо нас са на запад, но всъщност те са в сърцевината на Европа. Европа не може да има перспективно бъдеще ако във вътрешния си двор държи източник на нестабилност – била тя нестабилност през икономически проблеми или миграционна вълна. Всеки трети бежанец на Запад всъщност е албанец, не е афганистанец, не е сириец, а е албанец. Така че вътрешните проблеми на Западните Балкани се превръщат във вътрешни проблеми на страните от Западна Европа.

Освен това го има и криминалитетът, който е добре познат на всички, които живеят в Югоизточна Европа и разбира се опасността от интервенция от страни като Турция, Русия, да не забравяме и Китай. Това са източници на нестабилност за Западна Европа, така че това не е външен проблем за ЕС.

Каква е цялостната Ви оценка за изминалото българско председателство, постигнахме ли нещо значимо?

Много се надявам да не ви приличам на г-н Радев, който без да има хал-хабер какво се е случвало в България за последните шест месеца, си позволи да направи политическа оценка, и то рязко негативна.

В Софийския университет има Център за високи постижения „Жан Моне”, който през следващите шест месеца ще извърши изследователска работа, резултатите от която ще са оценка за това какво е успяло да свърши българското председателство за тези шест месеца. Към днешна дата ако някой ви каже, че познава резултата и може да ви даде оценка, е мошеник. Откровен политически мошеник.

Истинските лични приоритети на България през последните шест месеца бяха доближаването до Шенген и еврозоната. Успяхме ли да постигнем нещо в тази посока?

Много се надявам да сме постигнали съществен и необратим напредък по отношение на членството в еврозоната. Защото това е нещо перспективно и зависи единствено от волята на българското правителство да изпълни необходимите действия за започване на процеса.

До този момент не сме влезли в т.нар. „чакалня” на еврозоната само защото имаше вътрешнобългарска съпротива срещу тази изключително важна в икономическо отношение и стабилизираща в общ социален план инициатива.

За Шенген нещата са малко по-деликатни, защото причината България и Румъния към днешна дата да не са в общото шенгенско пространство е липсата на върховенство на правото, на първо място поради неефективността на съдебните системи, особено в България.

Ако утре ние се окажем в шенгенското пространство без да сме изпълнили дължимите реформи в Съдебната система, това ще бъде много лоша новина на първо място за българските граждани, на второ място за всички европейски граждани.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!