Проф. д-р Ингрид Шикова е един от основателите на специалност „Европеистика“ в СУ. Тя е експерт в областта на политиките на ЕС.
Цялата си професионална кариера проф. д-р Шикова посвещава на европейската интеграция. Специализирала е в Колежа на Европа в Брюж, Белгия, Университета в Лимерик, Ирландия, Холандския икономически институт в Ротердам, Кралския институт за международни отношения в Лондон и др.
Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Представителството на Европейската комисия.

 

 

През последните седмици усилено се заговори за приемането на България в Шенген и еврозоната. Много европейски лидери изразиха подкрепата си затова. Финансовият министър Владислав Горанов дори постави 6-месечен срок България да подаде документи за т.нар „чакалня на еврозоната”. В присъединителния договор на страната ни към ЕС има ли клауза за присъединяване към еврозоната и Шенгенското пространство?

В Договора за присъединяване има клауза както за присъединяване към Шенгенското пространство, така и към икономическия и паричен съюз. И в двата случая страната трябва да  е изпълнила съответните критерии.

Европейската комисия нееднократно е повтаряла, че България е изпълнила техническите критерии за влизане в пространството без граничен контрол. Окончателното решение за влизането в Шенген, обаче  трябва да се вземе единодушно от държавите членки. Въпросът с влизането ни в Шенгенското пространство е технически, който се превърна в политически.

Това отдавна е ясно както на Европейската комисия, така и на държавите членки, включително и на България и Румъния.  Щом въпросът е политически, той трябва да се решава с политически средства. Вече не е достатъчно да се повтаря, че страната  е изпълнила техническите критерии.

Трябва да се напомни, че България и Румъния са пълноправни членове на ЕС, че възникването на проблеми по техните граници, макар и да не са в Шенген, са проблеми на целия ЕС и че много по-добре би било да се положат съвместни усилия за защита на общата ни граница.  Приемането в Шенген и оказването на навременна подкрепа за защита на границите е от полза за целия Европейски съюз, а не само за България.  Другата тема, по която България следва да работи е изграждането на доверие. Ежедневното доказване, че България е способна да осигури контрол на границите не трябва да слиза от дневния ред.

Усилията на България все още са насочени предимно към преодоляване на  предразсъдъците относно способността й да се интегрира напълно, включително в Шенгенското пространство. Трябва умело да използваме ротационното председателство, за да докажем пред тези, които все още не са убедени, че България трябва да бъде в Шенгенското пространство, че могат да ни се доверят и че сме надежден партньор.

Въпреки че за българските граждани членството  в Шенген няма да промени нещо съществено – и сега можем да пътуваме свободно в Европейския съюз,  става дума за принципи и те трябва да се спазват. Освен това приемането ни в това пространство ще даде сигнал на инвеститорите включително и от трети страни, че доверието в България е нараснало.

Що се отнася до членството в еврозоната, нещата са по-сложни. Ако трябва да дадем отговор на въпроса дали е преодоляно поне до известна степен разделението между България и страните от Западна Европа отговорът е  – все още не. Пред България след единадесетгодишно пълноправно членство в Европейския съюз съществува опасността да се озове дългосрочно в най-външната периферна част.

Това не е в интерес на България като пълноправен член на Европейския съюз и не би следвало страната да се задоволи с този вид членство. При риска от „тихото разделение на Европейския съюз“ на център и периферия, България следва да положи максимални усилия, за да не избегне дългосрочното оставане в периферията.

Стратегическият интерес на България е възможно най-бърза интеграция в еврозоната – в случая става дума не само за икономически, а  и за  геополитически решения с дълготрайни последици. България отдавна е изчерпала всички негативи от фиксирания курс на лева във валутния борд и не може да очаква повече позитиви от оставането извън еврозоната.

Ако България продължава да отлага това членство за неопределено време, трудно би могла да се надява да бъде активен участник във вземането на решения, особено на тези, отнасящи се до еврозоната и задълбочаването на интеграцията. До този момент 9-те страни, които са извън еврозоната не могат да бъдат единни в постигане на своите интереси в противовес на еврозоната, поради техните чувствителни различия, а след излизането на Обединеното кралство този проблем ще стане още по-сериозен.

Всички основни елементи, свързани с изграждането на един „истински икономически и паричен съюз“ – интегрирана финансова рамка, интегрирана бюджетна рамка, интегрирана рамка на икономическата политика, мерките за заздравяване на демократичната легитимност на тези сфери, се дискутират и ще бъдат съгласувани основно между държавите от еврозоната.

Разбира си и тук става дума за изпълнение на критериите за членство – т.нар Маастрихтски критерии , един от които е участието в т.нар. валутно-курсов механизъм –  това е преддверието на еврозоната, в което трябва да останем поне две години, подготвяйки се за пълноправното членство и заменянето на българския лев с еврото. Мисля, че названието „чакалня“ , което придоби гражданственост не изразява истинското предназначение на това участие във валутно-курсовия механизъм.

В същност през това време страната трябва да бъде много активна в подготовката си за влизане в еврозоната, както икономически, така и чисто технически.  По-добре да сравняваме тази подготовка с тренировъчна зала, отколкото с чакалня, където обикновено се седи и пасивно се очаква.  За  приемането ни в еврозоната има значение мнението на държавите членки, както и тежката дума на Европейската централна банка.

Защо правителствата досега не са направили тази крачка?

България беше амбицирана много скоро след 2007г. да направи необходимите стъпки за членство в еврозоната. За съжаление, понякога външни фактори оказват влияние на предварителните планове.  Когато млад журналист попитал Харолд Макмилън какво може да  разстрои изпълнението на правителствената програмата, той отговорил съвсем кратко: “Събитията, мило момче, събитията.“

Нещо подобно се случи и с България. България, а и  Румъния нямаха шанс да се радват на плодовете от членството, които биха събрали, ако Европейският съюз не беше изпаднал в сериозна икономическа и финансова криза още в самото начало на членството на двете страни. Това много ни попречи, защото не успяхме да привлечем чуждестранните инвестиции, които очаквахме.

Кризата в еврозоната и Гърция също ни засегна пряко. Настъпи време, в което трябваше да се изчака. Сега, обаче, конюнктурата е различна. Европейската икономика бележи растеж. Вземат се важни решения за бъдещата конструкция на Европейския съюз, включително и на еврозоната.

Моментът е много подходящ за да демонстрираме нашето желание за членство в еврозоната и готовността да извършим всички необходими действия, за да станем пълноправен участник в нея. Разбира се, приемането ни във валутно-курсовия механизъм е само първата крачка. Възможно е да престоим там повече от две години, ако е необходимо.

Що се отнася до приемането ни в Шенгенското пространство, след изпълнението на техническите изисквания, България е настоявала да бъде част от него. И тук, обаче се появиха обстоятелства, които създадоха  усложнения – мигрантската криза доведе до необходимостта от въвеждане на проверки по границите между държавите от Шенген. Макар тези проверки да са въведени като временна мярка, стана ясно, че трябва да има реформа на правилата, които се прилагат в пространството без граници.  Това също забавя нашето членство.

Кой няма интерес от влизането ни в Шенген и еврозоната?

Мисля, че влизането на България в Шенгенското пространство и в еврозоната ще доведе до по-голяма стабилност, до по-голямо доверие от страна на чуждестранните инвеститори, до по-голям контрол върху икономическата политика и  финансовата дисциплина.  Но тези, които не искат да има правила, ред и контрол, вероятно не харесват  и членството в Шенген и в еврозоната.

Дискусиите за еврозоната обикновено се въртят около твърдението, че ще се повишат цените. Преди членството в Европейския съюз имаше страхове, че ще бъде забранена домашната ракия, шкембе чорбата  – е, това не се случи.  Винаги има страх от неизвестното. А защо да не направим един експеримент, който може да бъде осъществен веднага – цените в магазините да бъдат обявявани в лева и евро още от сега. Така хората постепенно ще свикнат с цените в евро, а от другата страна няма да се даде възможност на търговците да спекулират с повишаване на цените след въвеждането на еврото.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
172