Владимир Чуков
на снимката: арабистът проф. Владимир Чуков
Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
„Дебати.бг“ потърси мнението на професора относно политическите промени в Турция след последните избори.

 

Проф. Чуков, как ще се отразят на Турция последните изменения в системата на управление и как ще повлияят на нейната външна политика?

Изглежда, че вече можем да говорим за две революции в Турция – първата е на Ататюрк и е позната като „кемалистка“, а втората е на Ердоган и можем да я наречем „ердоганистка“. Има ясна смяна на политическата система, в която вече съществува много силно изразен авторитарен политически център. Нека кажем ясно – тази оценка не е моя персонална, а е на Венецианската комисия, още отпреди да бъдат предложени промените в конституцията на Турция. Тази комисия е върховен орган за страните-членки на ЕС и още няколко държави, в т. ч. САЩ и Канада. Това, което наричаме „демократичен свят“, се съобразява с препоръките на този орган, когато се правят политически реформи.

Оценката на Венецианската комисия беше, че тези поправки не са демократични, защото няма ясно изразен контрабаланс между изпълнителна, съдебна и законодателна власт. Има изземване на функциите на съдебната и законодателната власт по отношение на изпълнителната и всичко това е под монопола на Реджеп Ердоган. Очевидно имаме промяна в системата в разрез с демократичните европейски правила. Искам ясно да подчертая, че това не е антитурска критика, а проевропейска и продемократична позиция, отразена от много европейски институции.

Трябва да отбележим, че с подобен тип законови правомощия Турция много ясно  насочи поглед към системите на Третия свят. Намира се много по-близко до Близкия Изток, отколкото да Европа. Това беше ясно изразено при инаугурацията на Ердоган – видяхме, че освен  нашия президент Румен Радев, нито един държавен глава на страна-членка на ЕС не беше там. С изключение на присъствието на унгарския лидер Виктор Орбан, нямаше нито една знакова ръководна фигура от ЕС.

По мое мнение Турция  ще бъде много по-настойчива и настъпателна във всичко онова, което видяхме до този момент. Няма промяна на външния министър и на министъра на вътрешните работи, а министерството на европейските дела изчезна и се сля с външното министерство. Това само по себе си показва, че реално ЕС не е приоритет на Турция, макар че официално те продължават да казват, че е. Така че Турция е силно ориентирана на Изток, нейните ислямистки и националистически настроения изведоха начело Реджеп Ердоган и сложиха силен отпечатък както върху сегашното политическо статукво, така и върху бъдещите политически аспирации на властта.

Интересен детайл – в петък ще бъде първото заседание на новия министерски съвет. Много символично то ще започне в една от най-старите джамии в Анкара – нещо, което е безпрецедентно, защото досега няма ръководител на изпълнителна власт в Турция, който да започне своето заседание в религиозен храм. Това отново подсказва, че симбиозата национализъм-ислямизъм е нещо, което реално ще насочва Ердоган в неговата външна политика.

Какви са амбициите на новия кабинет?

При очевидната невъзможност за приемане на Турция в ЕС, властта си поставя за цел тя да напредне до място в десетте най-развити икономика в света. Поставя се акцент върху икономическото развитие и на негова база следват съответните политически акценти. Нека видим как ще реализират своите икономически приоритети. Поне на този етап нямаме симптом за успех. Нещо повече – в момента, в който Ердоган обяви своя финансов министър, пазарите реагираха много силно и турската лира бе девалвирана с 2%.

Така че имаме старата турска държава, но с много по-силни авторитарни акценти и с много сериозни амбиции независимо, че те много трудно ще бъдат реализирани, най-вече в областта на икономиката.

Ще се отрази ли новото политическо статукво в Турция на отношенията с България?

Не случайно споменах, че единственият държавен глава на страна-членка на ЕС на клетвата на Ердоган бе Румен Радев. Това може и да е отзвук на някаква вътрешнополитическа конкуренция между премиера и президента, но може би е и някакъв конструктивен подход, който идва да не подскаже, че сегашното ръководство на България счита, че трябва да има приоритетни, специални отношения с турската държава и с нейния ръководител.

Турция е държавата, която най-силно присъства в нашия вътрешнополитически дебат. По отношение на нея имаме съчетание между вътрешна и външна политика, което само по себе си показва, че България и във вътрешнополитически, и във външнополитически план ще поддържа специални отношения с Турция. Не казвам дали това е добро или лошо, просто такива са реалностите.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
166