проф. Владимир Чуков
на снимката: проф. Владимир Чуков
Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети.През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.

Проф. Чуков, коронавирусът измести фокуса на вниманието от иначе тревожната ситуация в Сирия. Преди пандемията там имаше интензивни военни действия, стотици хиляди бежанци тръгнаха  към Турция, а тя отвори границите са към Европа и каза, че те са свободни да напуснат страната, но бяха спрени на Гръцката граница. Какво се случва сега в Сирия? Водят ли се военни действия там?

Да, някъде от около месец и половина има събития, които не можахме да проследим.  Коронавирусът наистина заля целия свят, включително и региона на Близкия Изток, въпреки че конфликтните зони продължаваха да доминират като медийни новини в собствените си държави. Просто ние в Европа се изолирахме тотално от съседния регион.

Какво се случи? Беше подписано споразумение в Москва между Турция и Русия, което предвиждаше определена дистрибуция  на интересите на двете държави по отношение на териториите в размирната провинция Идлиб. Едно споразумение, което е , макари с твърде голяма трудност, се спазва. Около половин милион души са на юг от магистралата М4, която свързва Алепо и Латакия и която се контролира от бунтовниците , беше дадена  в руската зона – нещо, с което местните бунтовници , най-вече фронта „Нусра“, който контролира региона, не бяха съгласни. По тази причина новите съвместни руско-турски патрули  по М4 не бяха осъществени. Буквално вчера за първи път осмият опит успя, защото стана едно много интересно предоговаряне, алогично, между контролиращия зоните на юг от магистралата фронт „Нусра“ и сирийското правителство, за да отворят КПП-та, които да имат търговско значение – нещо, на което се противопоставяше Турция. По тази причина имаше търкане между Анкара, фронта „Нусра“ и останалите бунтовнически групировки.  Турция започна поредното  преструктуриране на бунтовниците по ниво на лоялност  – лоялни, по-малко лоялни и откровени ренегати, като „Нусра“. Така че там нещата са позиционни.

Новото в Сирия е, че има изключително силен натиск върху кюрдите да се превърнат в едно ново самостоятелно и обединено политическо тяло. Те са разцепени на две – едните са про- ПКК – Партия на демократичния съюз,  Частите за народна защита – те са по-близко до турските кюрди. Има и едно второ крило, което е по-близко до правителството на автономния район в Ирак. Тези деления влияеха обуславяха непредставянето на кюрдите в политическия процес. В момента виждаме желанието на почти всички политически фактори желанието да се тръгне към някакъв политически процес на базата на Резолюция 2254 на съвета за сигурност, според която трябва да има някакви политически трансформации в самата Сирия.

Може би най-изненадващо е, че започнаха изключително силни атаки измежду руски медии, близки до собственика на фирмата „Вагнер“,  Евгений Пригожин, срещу режима на Башар Асад. Т. е. започнаха да се оформят икономически групировки и интереси на тази основа. Официално  Русия очевидно не е дала зелена светлина на промяна на режима в Сирия, но виждаме, че и Министерството на отбраната, и фирмата „Вагнер“ говорят за промяна в управлението на страната  на основа на чисто икономически интереси. Те търсят вече да фактурират  свои интереси в една държава, в която са инвестирали от септември 2015. Така че там нещата  от месец и половина се завъртяха в една посока, която никой не очакваше.

Вчера ООН за първи път подкрепи твърденията, отправени от американски медии, че групата „Вагнер“ подкрепя военния лидер Халифа Хафтар с Либия. Москва обаче отрича участие в тази война. Войната в Либия вече е ескалирала доста, което е тревожно. Какво се случва там? Как ще коментирате доклада на ООН?

Всъщност ескалацията в Либия е причината ООН да направи констатация, че тази частна военна фирма, която е собственост на руския олигарх Евгений Пригожин, има присъствие в Либия. Това не е откриване на топлата вода. Това е писано, говорено и анализирано. Аз самият имам достатъчно много анализи – какъв е численият състав, каква е тактическата роля, дори заплатите.  За съжаление Либия се превръща в копие на сирийския конфликт, с участие на много държави, никоя от които не признава, че се намесва.

Евгений Пригожин – бизнесмен 12 години лежал в затвора, човек-специалист по кетъринга, от Ленинград. Някогашният кмет на Ленинград Владимир Путин първо го взема като човек, който му организира приемите. Впоследствие го взема в Кремъл, затова неговото прозвище е „готвачът на Кремъл“. Покрай тези връзки той получава изключително силни и силови политически позиции именно там, където Кремъл не желае директно да се ангажира,  а именно Либия.

Там войната мощно се разгоря. През последните дни имаше сериозни промени във фронтовата линия. През последните седмици имаше сериозни успехи на правителството на Файес Сарадж, което е подкрепяно от Турция, която  също признава подкрепата си с недомлъвки, въпреки че през ден в страната пристига специална продукция за Либия и най-вече с дронове. Преди около 10 дни те превзеха почти цялото западно крайбрежие на Либия. Поне 5-6 града паднаха в техни ръце и те след изненадващата атака се опитаха да превземат част от позициите на опонента Халифа Хафтар. Но това, което е видно от последните няколко дни е, че Хафтар успя да се окопити и си запази позициите, които му дават чувствително предимство на терен. Правителството на Сарадж контролира 10-15 % от територията на Либия, включително Триполи, и има признанието на ООН. Хафтар контролира 60% от територията. Преди около седмица имаше сериозна акция, в която той поиска от либийския народ да му делегира правата да освободи цялата Либия – нещо, което се интерпретира по-скоро като белег на слабост, тъй като се предшестваше от военната победа на войските на Сарадж. Сега нещата пак са разбъркани, но вероятно ще се стигне до преговори, на които ще се даде ясен знак, че нито западната част /правителството в Триполи/, нито източната /Хафтар/ може да победи другата.

Според мен се задава формула много сходна с тази в Сирия – разпределение на властта между отделните играчи. На този етап обаче в Либия е твърде рано за това.  Там войната тече пета-шеста година,  за разлика от Сирия, където тя продължава девета година и има силно наслагване на интереси и ангажиране на велики сили  европейски държави. В Либия трябват още месеци и дори години, докато се убедят двете ръководства, че няма да им позволят да разкъсат страната. В същото време трябва да търсят управленска формула, така че Либия да не стане някаква удобна дупка, в която да изобилстват тероризъм и трафик на хора. Страната се превръща в сериозен пазар на наркотици. Най-важно е, че Либия, чрез легитимното си правителство, много силно влияе при разпределение на извънредната икономическа зона в Източното Средиземноморие – нещо, което даде силен аванс на Турция  по отношение на държавите, които имат отношение към газовите находища около Кипър. Между другото вчера нашата южна съседка Гърция направи силен демарш за вземане по-активна политическа и дипломатическа роля в региона, определяйки последния се посланик в Дамаск като специален пратеник в Сирия. Така още по-силно се интернационализират и двата конфликта – както сирийският, така и либийският.

Като говорим за действията на Русия и Турция в Близкия Изток, можем ли да твърдим, че сме свидетели на нов тип империализъм?

Определено, това са източни държави, които търсят жизнено пространство. Те търсят износ на първо място на военни структури. Те присъстват и в двете арабски държави с официална армия, наемници и структури, които наемат и други наемници. Ето например „Вагнер“ освен руснаци има украинци, беларуси и други източноевропейци, а и чеченци, което силно интернационализира конфликта. От другата страна имаме много силно използване на сирийските джихадисти, които се превърнаха в основен „трудов“ елемент на огромния пазар на джихадисти, наричан Сирия.

Така че всичко това предхожда очевидните икономически интереси, които имат двете държави в тази част на света. Те са държави, които просто изнасят своите вътрешни проблеми и аспирации извън националната си територия, като не се съобразяват нито с международното право, нито с международните споразумения. Те, за съжаление,  играят по правила, по които ние, европейците, не играем.

Може ли да се очаква нова бежанска вълна, например към Гърция, каквото предупреждение отправи „Фронтекс“?

Наблюдавам активно ситуацията на турско-гръцката граница. На 27 март беше преустановена официалната политическа линия на Анкара за пренасочване на бежанците към съседна Гърция. Тогавашното изявление на турския вътрешен министър беше, че това ще продължи, докато се стабилизира обстановката около коронавируса. През последните дни, дори седмица, се вижда отново активизиране на турските силови структури по отношение на мобилизация на тези бежанци и тласкането им към Гърция, което е очевидно белег за възстановяването на положението от 27 март. В някакво степен кризата около коронавируса започва леко да се оттича и да се възстановяват старите позиции. Дори се стигна до една изключително неприятна ескалация на напрежението: преди няколко дни министърът на отбраната на Гърция инспектира гранични застави на 4 гръцки острова и неговият хеликоптер, на който беше и шефът на Генералния щаб, беше прихванат от два турски самолета с желание да го изтласкат на континентална Гърция. Веднага турските самолети бяха прихванати от 4 гръцки изтребители, което беше нещо безпрецедентно. Преди 20 дни турският министър на отбраната Хулуси Акар призова за демилитаризация на 17 гръцки острова в Егейско море, т. е. те да се превърнат в плацдарм за бъдещия бежански поток към континентална Гърция и оттам към Европа. Така че виждаме, за съжаление, държавна политика, която е насочена към ескалация на напрежението по отношение на бежанците. В същото време това е начин да се потвърдят аспирациите на Турция за монополизиране на бъдещия експорт на газ от открития най-вече около Кипър, за сметка на Гърция, опирайки се на подписаното споразумение с Либия. Така че наистина пъзелът е много сложен и тази сложност се гарнира с ескалация на пограничното напрежение и използване като инструмент на бежанците.

Израелският парламент одобри формирането на правителство между Бенямин Нетаняху и Бени Ганц. Ще бъде ли успешно то и дойде ли краят на политическата криза в Израел?

Три поредни избори бяха много трудно изпитание за израелските избиратели и политическа класа, особено на фона на коронавируса, и това най-вече повлия върху компромиса, който направи Бени Ганц. Видя се, че отстъпи той, а не Бенямин Нетаняху, който пък трябваше да преодолее обструкцията на Върховния съд. Срещу него има 4 заведени дела. Съдиите гледаха казуса и потвърдиха, че той може да бъде премиер при това положение.

Очевидно е, че тези политически маневри и надлъгвания продължиха твърде дълго за сметка на израелското общество, което не само живее в условията на пандемия, но и на засилващо се напрежение по неговите граници. Не говоря само за натиска на „Хамас“ и за промените в Сирия, но и за северния съсед – Ливан – където организацията „Хизбула“ стана пълен господар на ливанската държава, като упражни силно влияние както върху назначаването на президента Мишел Аун, така и на премиер-министъра Хасан Диаб. При тази усложнена ситуация много безотговорно би било израелските политици да отидат на четвърти парламентарни избори, което силно щеше да влоши способността на Израел да се съпротивлява среща тези нараснали предизвикателства.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!