Владимир Чуков
на снимката: Арабистът проф. Владимир Чуков
Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.

 

Г-н Чуков, почти всички гласове на изборите в Турция вече са преброени. Снощи на митинга в Анкара за първи път в гласа на Ердоган се усещаше тревога и гняв. Как ще коментирате?

Да, наистина физиономията му беше по-скоро мрачна /някои я сравняват с лимон/, отколкото обикновено, когато печели. Спомняте си какво беше преди 2-3 години – той сияеше и беше в еуфория, както и неговите привърженици. Сега случаят не е такъв. Считам, че управляващите трябваше да признаят в Анкара, че са по-слабата страна, тъй като още 2014 година, както се изрази един турски експерт „технически опозицията беше спечелила“. Технически, но не и формално. Имаше там едни откровени фалшификации, в които паралелното преброяване показа, че опозицията печели, а ЦИК каза, че не е така. При подадената жалба тя въобще не беше разгледана. Това бе през 2014 година, при очевидно спечелени избори. Сега времената се промениха. Категоричен съм, че Анкара няма как да си я върнат. Голямата битка ще бъде за Истанбул. Това е барометърът на Турция, това е генезисът, началото на политическата кариера на Ердоган. След като председателят на ЦИК дава преднина за опозиционния кандидат около 30 000 гласа, ще бъде много трудно оттук нататък да бъде заличена тази разлика. Нещо повече – на местните избори през 2014 година въобще нямаше представетел на ЦИК.

Вчера имеше някои сходни елементи. Когато се следяха резултатите в Истанбул, Бинали Йелдъръм, кандидатът на управляващите, стартира с комфортна преднина от 3-4% и някъде през около 10 минути тя се топеше, като около 11 часа стигна до половин процент. Държавната телевизая на Турция изведнъж прекъсна информацията, което говори, че те са загубили. Самите средства за масова информация са така устроени, че в момента, в който загуби Ердоган, започват „да се разсейват“. Предните години, нека да припомня, при едни парламентарни избори една трета от Турция остана без ток по време на броенето – някакъв трансформатор беше изгорял заради една котка. Те брояха бюлетините на свещи – съгласете се, това не звучи сериозно. Спомням си, че през 2014 година Анадолската агенция до последния момент не признаваше парламентарното представяне на кюрдите в Народното събрание. Имат резултатите, но не ги признават.

Сега очевидно ситуацията вече не е такава, Турция не е същата. Това е приятно. Ердоган, при цялата си мощна държавна машина и медиите с него, направи предизборен маратон. 48 дена той е в предизборна кампания – има ли държава в света, където президентът не работи 48 дни? Изминал е около 100 000 км, имаше дни с по шест митинга. Тази кампания не е като в Украйна, където победителят дори не е правил митинг, а всичко е в социалните медии. В Турция е както беше при нас през 90-те години. Само митинги – директен контакт. Това говори за контрол над медиите, а социалните медии нямат никакво значение. Турция в това отношение си остава държава по-скоро от Третия свят – като начин на водене на кампания и отчитане на резултатите.  Очевидно икономическата ситуация се оказа много по-силна и убеждаваща, отколкото всичики онези приказки, които за 48 дена изговори Ердоган.

Всъщност какво, според Вас, изяде гласовете за управляващите? Зациклящата икономика или все по-осезаемата липса на демокрация? Както виждаме, в големите градове разликите са само с по няколко хиляди гласа. Това разделение на населението вещае ли скорошна криза в Турция?

Това е много съществен въпрос. Нека погледна защо те се оказаха в такава ситуация. Да погледнем начина, по който Ердоган водеше своите кампании до този момент. Икономиката се срина от около година. Това стана поради дълбокото недоверие и противопоставяне със САЩ и ЕС. 55% от турския експорт е към ЕС. Без нас те не могат да съществуват. Дори и непрекъснато да ги хулиш, че не са демократи, няма полза. Ето, кризата с България бе същата история като кризата с Холандия, дори имаше там понижаване на нивото на дипломатическо представителство. Онова, което Ердоган компенсираше в слабата икономика, го правеше чрез национализма, дрънчене на оръжие, заплахи от тероризъм. Сега това очевидно не работи там, където са големите агломерации и образованите хора, където хората няма как да нямат по-силни изисквания спрямо правата на човека. Уволнени, репресирани, изгонени – очевидно в големите градове вече няма как да ги търпят тези неща.

Още един интересен датайл от електоралната география и тактика. Едроган нападна изключително силно кюрдите. Според мен той падна в капана на кюрдите. Забележете, че те имат слаб електорален резултат – около 5 процента, а парламентарното им представяне е над 10. Около 5 пункта за цяла Турция е разпределението на гласовете им. Те издигнаха кандидати само в традиционните си райони – Диарбекир и още 7 провинции. В западната част те не издигнаха нито един кандидат, което означава „гласувайте за опозицията“. Кюрдската Демократична партия на народите /ДПН/ имаше 5 депутати в Истанбул. Представете си колко гласове са това. Сега те отидоха при Имамоглу. Ердагон още при издигането на кандидатите усети, че това върви така, и издигна „патерица“. Кандидатите за кметове на Истанбул бяха 39. Нямаше кандидат от ДПН, но имаше кандинат-кюрд, адвокат от Истанбул, който беше, забележете, силно промоциран от държавните медии. Неслучайно в столицата бе издигнат Бинали Йелдъръм. Той също по произход не е турчин, а кюрд. Т. е. тежката артилерия неслучайно идваше да ужажва сегмента, който се колебаеше, но това не обърна нещата.

Направи ми впечатление и призивът на Демирташ, който е затворник в Одрин. Той призова симпатизантите на неговата партия на първо място да гласуват. Чак накрая ги призова да гласуват „за нашата партия“ – т. е.“гласувайте, за да махнем Ердоган“. Това е работеща тактика. Факът е, че Мерал Акшинер – националистката, която се отдели от Девлет Бахчели, се оплака, че са я нарочили, че работи с ПКК. Очевидно са усетили, че има тактическа постройка, която си даде резултат. Така че има обективни причини като икономиката, а отделно – историята с кюрдите. Има смесица – обективни и субективни предпоставки. В една такава сложна държава като Турция ако нямате такива тънки сметки, веднага ще попаднете в лапите на Ердоган.

Преди малко стана дума за изказвания на Турция по адрес на ЕС и САЩ, но ми се иска да попитам за едни спорни изказвания на външния министър Чавушоглу по адрес на България. Знаем, че преди това се е срещал с външния ни министър Екатерина Захариева. Възможно ли е вследствие на този разговор той да обявява, че се е разбрал с българите за дълговете на Мюфтийството?

В каква обстановка и къде го кава? В Текирдаг, там, където е бастионът на Народнорепубликанската партия, и то по време на среща с български изселници. Това е чисто ухажване на бивши наши сънародници, ухажвани от Партията на справедливостта и развитието. Нека да си припомним държанието на турските политици, когато попаднат в електорална среда. В Германия Ердоган, макар и гост, говореше небивалици срещу германците. В Холандия неговата министърка не беше пусната, защото идваше директно да хули ЕС на негова територия. Моето мнение е, че г-н Чавушоглу, който впрочем също по произход е кюрд /Ердоган има много силен кюрдски екип/, просто се опитва да покаже, че едва ли не тези от Анкара са някакви свръхестествени сили, които дърпат конците на вилаетите.

Аз съм категоричен, че просто няма как да се обади на когото и да било в София и този политик – Борисов ли, Захариева ли ще бъде –  да се разтрепери и да каже „добре, ще променим закона“. Това е опашата лъжа, предназначена за хората, които иска да убеди, че е вездесъщ, но ситуацията не е такава. Лошото е, че след като бе хванат в лъжа, той би трябвало по европейския критерий да се извини. Той обаче започва да жонглира.

С Чавушоглу е по-сложно, защото е външен министър. С посланика се постъпва така, както е постъпила Захариева – демарш. Ела да се обясниш. Ако се държиш по такъв начин, ще бъдеш помолен да си отидеш. Нека припомня, че предният – Гьокче – го изпратиха в Афганистан 6 месеца преди да му приключи мандатът. Според мен с Чавушоглу трябва да има ясна позиция и турците трябва да разберат, че ако от тяхна страна няма категорична позиция, че това, което е направил, е гаф за сметка на добрите отношения между страните, тогава трябва да бъде обявен за „недобре дошъл“ в България. Външен министър да не е добре дошъл в една съседна държава, е във вреда на държавата, която го е излъчила.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!