Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия.
Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“.
От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Тръмп заплаши Иран с война. Сериозна ли е тази заплаха или това са част от политическите прийоми на американския президент?
Трудно е в момента да се каже какво би станало оттук насетне. Нека да припомня – една от причините, поради които си отиде Джон Болтън беше неговото твърдо становище, че САЩ трябва да нанесат удари срещу Иран и иранската територия. Нещо, очевидно, с което не се е съгласил Тръмп и затова той го отстрани. Става въпрос за месец юни, когато иранците свалиха американския дрон за над 130 милиона долара, над водите на Персийския залив.
Сега ситуацията е коренно различна. Всъщност, става въпрос за нападения. Дали става въпрос за хутите, за иранците, от къде точно са нападнали. До няколко дни ще се разбере точно дали става дума за удари от Ирак или за удари от самата територия на Иран. Оказа се, че не са дронове, а крилати ракети. Тоест, има много обстоятелства, които трябва да бъдат уточнени. Защо иранците направиха подобно нападение, ще видим.
От началото на тази година между Израел и Иран практически се води война с дронове и то вече не само на територията на Сирия или Ливан. Имаше нанесени удари от израелски дронове в Ирак срещу бази на най-голямата шиистка проиранска милиция в Ирак.
Тук идват някои обяснения защо иранците са предприели този удар. Искам да кажа, че всичко това е в теорията на предположенията. Счита се, че Саудитска Арабия е оказала логистична подкрепа на израелските дронове, когато са нанесли удари в Ирак срещу шиитската милиция. Практически това е отмъщение на иранците срещу Саудитска Арабия, която ги е подкрепяла. Все пак има политически послания, има и икономически.
Това е мнението на духовния ръководител Али Хаменей за вероятността да се случи срещата Рухани-Тръмп. Али Хаменей е категорично против всякакви контакти и срещи, които американската страна не отхвърля и е възможно да съдейства в кулоарите на Общата сесия на ООН в Ню Йорк.
Някои предполагат, че това е отговорът на Али Хаменей по отношение на френската оферта за 15 млрд. долара, които вероятно ще бъдат като лост за посредничество между САЩ и Иран. Това е твърдият отговор на крилото на духовния ръководител.
Много са факторите, много са обстоятелствата, чрез които можем да ги обясним. И още едно – движението Хамас изпрати преди 20 дни голяма делегация в Техеран, с която възобнови своето членство в т.нар. Ос на съпротивата. Тоест, те се приобщиха отново към иранците, което предизвика масови арести на активисти на Хамас на територията на Саудитска Арабия – над 20 високопоставени лидери на Хамас. Това също, може би, е повлияло.
Буквално, преди няколко дни, на посещение в Техеран беше и лидерът на най-голямата парламентарна група в Иракския парламент – Муктада ел Садр, който до този момент минаваше за умерен и по-скоро близък до Саудитска Арабия. В един момент, той се появява на снимките, заедно с Касим Слеймани и Али Хаменей – нещо, което няма как да бъде прието нормално.
Това е битка между отбора САЩ, Израел, Саудитска Арабия срещу Иран и множеството проксита, субекти, организации, политици, които гравитират в едната или другата страна.
Какъв ще бъде отговорът на Тръмп? Предполагам, че ще се изчака няколко дни, докато категорично бъдат потвърдени фактите, че ракетите са изстреляни от Иран, от територията на Иран или от база в Ирак. Тогава вероятно ще имаме някакъв по-сериозен отговор.
Доналд Тръмп предложи договор за взаимна защита между САЩ и Израел – нещо, за което се говореше много отдавна. Какви ще бъдат стъпките по отношение на Саудитска Арабия, която купи оръжие за над 100 млрд. долара? Това предстои да се види.
Защо Иран предизвика тази криза и рискува да изпадне в тежка икономическа ситуация? Какво очакват аятоласите евентуално да спечелят от конфронтацията със Саудитска Арабия и западния свят?
Аятоласите казват: всички, които не са от региона, трябва да напуснат. Те искат директни контакти със страните от Персийския залив, в това число и със Саудитска Арабия. И поради тази причина, те казват: ние сме силните, защото сме си вкъщи. Просто те имат такава линия на поведение, най-вече олицетворена от твърдолинейния Али Хаменей и неговите подчинени паздарани – легендарният Касил Слеймани, чиято сянка е винаги там, където има конфликти, терор и терористични актове.
По този начин те се опитват да повлияят и върху европейците – да бъдат по-гъвкави. Знаете, че Франция и Иран не можаха да се разберат тези 15 млрд. дали да бъдат заем (както предложи Макрон). Иранците искат тези 15 млрд. да бъдат цената, която европейците ще платят за нефт от Иран.
Тези около 5%, които се загубиха от суровия нефт на световните борси, вероятно ще насочи потенциалните купувачи към Иран, а не към Саудитска Арабия. Тоест, това е сблъсък на икономически интереси.
За трети път САЩ ще разблокират от стратегическия си резерв нефт, за да може да се стабилизира световния пазар. Цените скочиха между 10-15%, така че, това е един аспект, който определено е търсен и желан от режима. Изстрелвайки тези ракети, те търсят както политически, дипломатически натиск върху европейците, но и икономически ползи. Това е част от инструментариума на външната политика на този режим.
Нетаняху каза, че узакони селищата по Западния бряг, населени с евреи – два дни преди важните избори в Израел. Това свързано ли е с решението на Иран да удари рафинериите?
Динамиката е изключително голяма. Това е една верига от събития, които са взаимосвързани. Да, израелските избори наистина са изключително драматични, тъй като те са вторите след март тази година, на които премиерът Бенямин Нетаняху спечели, но не успя да направи правителство.
Мен ме е страх, че ако той не успее този път, това ще бъде краят на неговата политическа кариера, което го поставя в много неприятна ситуация – знаете, срещу него има четири висящи дела за корупция, както и срещу жена му Сара. Това го тласка да бъде изключително активен.
Споменахте за анексията на част от селищата на Йорданската долина, което е много силно послание към избирателите в Кибуците, които традиционно са избиратели на религиозните партии.
Левите опоненти на Нетаняху – Бени Ганц и коалицията Бели-Сини имат вероятност да направят нещо по-добро, но вероятността да направят правителство без „Ликуд” е много малка, защото реално политическият аспект е разделен на две части – ляв и десен. Десният, воден от Нетаняху, не можа да направи свое правителство заради противоречията между Либерман и религиозните партии. Либерман е евреи от Молдова, рускоговорящ.
Отварям една скоба – в Израел, рускоговорящите са над 1,5 млн. Русия е много важен фактор във външната политика на Израел. Тя се превърна в част от вътрешния фактор. Не случайно тази година Бенямин Нетаняху отиде 3 пъти в Русия, миналата година се срещна с Путин 8 пъти. Тоест, това не е само координация, това е вътрешнополитически дивидент.
Та, Либерман не иска да прави коалиция с религиозните партии, които имат повече депутати от него, поради простата причина, че той иска да ги вкара в армията (той беше министър на отбраната). Религиозните последователи или по-скоро – еврейските равини – не ходят в казарма, те имат много интересен граждански статут – нещо, с което той не е съгласен. До последно, Нетаняху се опитваше да му окаже влияние, но се оказа, че неговите 4 депутати не могат да бъдат заобиколени, заради това се стигна до парламентарни избори.
Какво се очаква? Вероятно, Нетаняху ще вдигне своята подкрепа с едно-две депутатски места, но ще бъде за сметка на религиозниците – тоест, това е извън неговата партия, но е в неговия блок – именно, ухажвайки заселниците на колониите на Западния бряг. Трудно е да се прогнозира, дали ще успее да си набави тези 2-3-4-5 депутата. Сондажите показват, че вероятно той няма да успее да си ги набави, така че Либреман да бъде изключен от коалицията.
Но има още симптом – последната среща на Нетаняху в Сочи. Всеки пък, преди да има парламентарни избори, Нетаняху прави една външнополитическа обиколка – беше в Лондон и се срещна с Борис Джонсън, беше и в Украйна. От израелска страна казаха, че всичко е наред. Но има един симптом при Путин, който е характерен за източните лидери – когато остави един свой поканен гост да го чака няколко часа, при предварително уговорена среща, очевидно, че тази среща не е по вкуса на домакина. Този път Нетаняху е бил оставен да чака три часа, което идва да подскаже, че може би Русия очаква следващият лидер да не е Нетаняху, а някой друг. Още повече и изявлението, че отношенията не са личностни, а между две държави, които имат чудесни взаимоотношения.
На предишните избори, Нетаняху беше показан като „нашия човек” много ясно. Тази много интересна подробност, може би, показва, че зад Нетаняху стои твърдо Тръмп, но трудно е да се каже дали Русия има същата оценка, както преди 6 месеца. Така че, изборите ще бъдат много интересни. Вероятно президентът Рифлин няма да позволи трети избори. Ако се получи същата патова ситуация, тогава вероятно ще бъде упражнен натиск върху двете по-големи партии, при които различията са между 5-10%. В основното, те са едни и същи. Бели-Сини са четирима генерали, които са служили по време на Нетаняху. Наистина пъзелът е много интересен.
Могат ли Израел и Йерусалим да съществуват без да анексират близката до Йерусалим част от Западния бряг или тези територии са необходими за оцеляването на Израел, подобно на Гуланските възвишения?
Ако погледнете т.нар. Сделка на века – анексията на околните селища, анексията на Йерусалим, това е част от духа на предложението на президента Тръмп – нещо, което напомня американската история. Андрю Джаксън е американският президент, когото Доналд Тръмп се опитва да имитира във всички негови стъпки. Начинът, по който е създадена САЩ – заселници и индианци – се опитват да го приложат между израелци и палестинци.
Само, че САЩ през 18 век е било нещо, коренно различно от Израел и Палестина през 21 век. Виждате, че има различна ценностна система, различно разбиране за държава, за държавни институции. Земята не е инструмент за производство, а, според арабите, тя е част от суверенитета. Подобен тип инструменти са част от предизборната кампания на израелското правителство, но да се анексира абсолютно всичко – в един момент те трябва да им дадат гражданство и тогава става проблем.
Арабите сега ще получат 10-11 мандата, а преди около 15г., имаха 6. Демографският фактор работи в полза на мюсюлманите. Израелското правителство ще бъде много внимателно дали да анексира и кое. Ако са избирателите, част от електоралния блок на израелските партии, това ще продължи, но когато трябва да се анексират територии, населени с араби и мюсюлмани, тогава нещата стават по-тежки, особено, ако тези колонии не са една до друга.
Затова там има колкото желание, толкова и възможности, които не винаги се припокриват.
И така, поредната близкоизточна криза вдигна цената на световния петрол с повече от 10 долара. Това е тежък удар върху световната икономика, чийто размери тепърва ще се изясняват. Кой ще плати тази цена?
За трети път в своята история САЩ разблокират своя стратегически резерв. Същото направи и Саудитска Арабия. Да, наистина скочиха цените, но се предполага, че те трябва да се нормализират в рамките на няколко седмици. Трудно е да се каже или прогнозира, но така или иначе Саудитска Арабия ще трябва да положи огромни усилия. Това е нефтената помпичка на света. Техният национален фондов индекс падна с 3%, което е удар срещу цялата държава и икономика.
Самите пазари трябва да намерят своите ресурси. Едва ли иранският нефт ще бъде допуснат до световния пазар, както е било досега, тоест, САЩ едва ли ще направят такава радикална стъпка – да смекчат санкциите, така че, да пуснат заместителя на това, което се загуби в Саудитска Арабия. Така че, мисля, че в рамките на няколко седмици, нещата трябва да се възстановят.
