Георги Лозанов
на снимката: Медийният експерт Георги Лозанов

Първо скандалните снимки в „Пик“, след това обвинения в шпионаж и в опит за преврат, а за капак свалянето на Силвия Великова от ефир и замлъкването на „Хоризонт“. Защо скандалите се посипаха тъкмо сега?

Скандалите са като светкавици в нощта. Осветяват ненадейно тъмната страна на живота и можеш да видиш неща, които иначе остават скрити. Стига да не са прекалено чести. Тогава всеки следващ скандал е най-добрият начин да се забрави предишния.

Веднага след горещото начало на предизборната кампания с голите снимки в „Пик” дойде сигналът срещу „обичайните заподозрени” за готвен държавен преврат. Непосредствено след него – обвинение в шпионаж на председателя на движение „Русофили” и сие, последвано от свалянето от ефир на съдебния репортер на БНР Силвия Великова и връщането ѝ след броени часове. За капак спря разпространението на основната програма на БНР в цялата страна, което не се е случвало от 9. IX. 1944 насам.

Един по-голям скандал, който никога не затихва

Тези скандали обаче могат, вместо да си пречат, взаимно да усилят ефекта си, ако се възприемат като един общ голям и никога незатихващ напълно скандал за състоянието на медийната среда в България. Обикновено тласък му дават периодично излизащите международни класации за свободата на словото, но те водят до разговор по принцип. А сега възникнаха въпроси, които изискват конкретни отговори от институциите и генерират воля за действие сред журналистите.

В рамките на броени дни България на два пъти излъчи сигнали, че няма намерение да си мълчи пред Русия. Само дето тези сигнали идват след дълга предистория, заради която сега се оказваме в доста куриозна ситуация. (12.09.2019)

Историята с „голите снимки” в „Пик” показа не просто неспазване на етичните стандарти в медиите, а целенасоченото им прекрачване с комерсиална или политическа цел. И тъй като в случая то бе направено по особено драстичен начин, обедини срещу себе си колегията, която постигна широк консенсус в защитата на професията си от нейните „отровни двойници”. Демократичната надежда обаче беше кратка – в новинарския поток бе включена без всякакви уговорки вестта за готвен преврат, независимо от съмнителния ѝ източник и въпреки липсата на доказателства за достоверността ѝ.

Това обаче са познатите скандали. Едва след като се ангажираха институциите, натоварени да защитават националната сигурност, се случи нещо ново. Изглеждаше, че най-после и България е решила да се включи в хибридната война на страната на евроатлантическата общност. Но и тази демократична надежда беше помрачена от съмнения, че акцията има други подбуди. Например, че е предизвикана от разследване на партньорски служби, което не може да бъде премълчано, или че е предизборен флирт на кандидата за главен прокурор с убежденията на тези, които протестират срещу избора му. Или дори, че е сложен ход за легитимиране на организираните русофили с обвиняването им в шпионаж, макар да е предварително ясно, че съдът ще ги оправдае.

Защото въобще не е необходима някаква шпионска конспирация, когато става дума за всекидневна практика, която се разиграва пред очите на всички. Не са необходими и специално създадени проруски медии и партии, след като български медии и партии участват в хибридната война на страната на Кремъл. Конкретни медии като „Поглед инфо”, „Гласове”, „Пик”, „Аспекто” и др. бяха идентифицирани в пространното изследване „Антидемократичната пропаганда в България” на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ).

Пропагандата днес разчита на Православието, русофилството и соцносталгията

Хибридната война е един от най-големите проблеми в днешния демократичен свят, подобно на тероризма, бежанците, глобалното затопляне. В своя медиен аспект тя е борба между два разказа за обществото – на либералните демокрации от западен тип и на авторитарните режими от източен – и е продължение на Студената война между съветския и евроатлантическия блок. Само че преди съветската пропаганда беше насочена главно навътре, към собствения народ. Сега, благодарение на развитието на комуникативните технологии, е насочена и навън, главно към страните от ЕС с цел промяна на геополитическата им ориентация. Освен това, съветската пропаганда си служеше с клишетата на комунистическата идеология, а днешната пропаганда разчита на Православието, славянофилството, русофилството, историческите сантименти и соцносталгията, която на свой ред рециклира елементи от комунистическата идеология, така че кръгът се затваря.

По обясними причини България е най-податливата на кремълско влияние сред страните в ЕС. Един от заслужилите кремълски фронтоваци дори има запазено място в централното обедно предаване на общественото радио -„12+3”. Двама от създателите на предаването заявиха в открито писмо, че ги е срам от него, защото десетилетия след падането на комунизма използва „перфидните агитационни методи на ЦК на БКП и ДС”. Присъствието му в многогласието на програмата обаче може да се изтърпи по-лесно, отколкото опитът да бъде свалена от ефир колежката му Силвия Великова.

Тя е сред изявените фигури на професията, доказала способността си да изпълнява най-трудната ѝ функция – критичната спрямо властта. Затова обяснението на ръководството на БНР, че не е спазвала плурализма на гледните точки, прозвуча твърде безпомощно. Този плурализъм е задължителен не за отделния журналист, който има право на свое мнение, а за отделното предаване в обществените медии. И ако липсва, пак по закон, е работа на медийния регулатор да го установи. Такава констатация за „Преди всички”, където водеща е Великова, разбира се, няма. Тогава не остават много други възможности освен да се приеме, че е била свалена от ефир под натиска на властта, заради критично отношение към нея. Още повече, че в ресора, който Великова отразява, обстановката е нажежена заради протестите срещу предизвестения избор на главен прокурор.

Казусът с Хоризонт може да влезе в учебниците

Великова бе върната в ефир с намесата на министър-председателя и заради солидарността на журналистическата колегия в БНР, която има най-големи съпротивителни сили в цялата медийна среда. Това обаче не попречи програма „Хоризонт” на следващата сутрин, във фаталния петък 13-ти, да замлъкне напълно за близо пет часа. Обясненията, че е за профилактика на предавателите, са неубедителни, защото такава се прави по съвсем друг ред. Ако се окаже, че програмата е спряна не по технически причини, а например за да бъдат осуетени реакциите в ефир срещу отстраняването на Великова, това ще е посегателство върху правата на слушателите в мащаб, който ще вкара казуса в учебниците. А освен това, той ще е тежко престъпление срещу националната сигурност, тъй като по закон БНР е длъжна да информира населението за бедствия. В този момент, за щастие, бедствие нямаше, освен самото спиране на обществената медия. А то спокойно може да се приеме за епизод от хибридната война, макар и без видимо участие на Решетников, Малинов и Малофеев.

Защото всяко антидемократично действие вътре в страната е в подкрепа на външните сили, които искат да попречат на принадлежността ѝ към демократичния свят. И защото борбата с „хибридчиците” изисква висока демократична култура – не просто да им се запушат устите, а да се създаде такава демократична публична среда, в която те да не могат да виреят. „Със скандали като през изминалата седмица, това няма как да стане, колкото и силовите ни ведомства да си играят на „стражари и апаши“ с русофилите.

*Текстът е препечатан от „Дойче веле“; заглавието е на ДЕБАТИ.БГ

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!