Руският президент Владимир Путин направи посещение в  Хмеймим – основната руска военна база в Сирия, на което отново обяви победата си над ИД. За посещението се разбра със закъснение, след като самолетът му беше кацнал безопасно в Египет. Очевидно е, че за да се предотврати информационен теч,  журналистите, придружаващи Путин излетели директно за Кайро, съобщават руските медии. За визитата в  Хмеймим, съдим по не много обстойната информация, разпространена от пресслужбата на Кремъл.

В Хмеймим Путин имал разговори със сирийския президент Башар ал-Ассад, чиито режим се подкрепяше от руските и иранските въоръжени сили. Путин пак обявил победата нас ИД, „авангардът на тероризма“, изказал благодарности към руските пилоти и войници и казал, че голяма част от руските въоръжени сили се изтеглят.

Подробностите даде командирът на руските части в Сирия, Сергей Суровикин (танков генерал, който наскоро беше повишен до главнокомандващ на Въздушно-космическите сили, ВКС – руските части за космическа и военно-въздушна отбрана). Той поясни, че ще бъдат изтеглени 23 различни военни самолета, 2 хеликоптера, както и един батальон военна полиция, военно-полева болница, един контингент със спецчасти и сапьори.

Руските военни се връщат обратно в базите си на територията на страната, но Русия запазва военните си бази в Средиземно море в сирийските градове Хеймим и Тартус. Според „Интерфакс“, гарнизоните и техническите екипи остават.

Няма информация за изтегляне на тежка руска военна екипировка от Сирия, което е логично да стане по море.  Така че декларациите на руския президент по всяка вероятност са за прах в очите на международната общност, а изтеглените войски, може да са следствие от ротация.

Да не забравяме, все пак, че Москва се изтегля от Сирия от близо 1 година и 10 месеца, малко след като за първи път обяви победата си над ИД. Първото съобщение в тази посока беше направено на 14 март 2016-та, когато Путин ни в клин, ни в ръкав заяви, че руската мисия в Сирия е приключила борбата срещу ИД и изтегля част от въоръжените си сили. Това обаче не се оказа съвсем вярно, даже – напротив, защото войната продължи, а руското военно присъствие на практика се увеличи.

Квази формированието „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак беше разбита през лятото, макар че според много анализатори на региона, продължава да съществува под формата на партизански терористични групировки.

Единствената държава, която се обявява за победител в борбата срещу ИД е Русия. За целта тя била подкрепяна от официалната сирийска армия. В духа на руската пропаганда, не се отчитат усилията на международните въоръжени сили под командването на Съединените щати. Вместо това се отправят нападки.

Генерал Виктор Бондарев, който доскоро и по време на по-голямата част от  операцията в Сирия оглавяваше ВКС, и който сега председателства Комисията по отбрана и сигурност в руския Сенат, обвини САЩ и „така наречената антитерористична коалиция“, че подкрепя сирийската опозиция и терористите.

Извън пропагандната политическа реторика на официална Москва, целта на руската  военна намеса в Сирия, винаги е била противопоставяне на САЩ в Близкия изток и Средиземно море. Борбата срещу джихадистите е второстепенна задача. Освен това, коалиционен партньор на Русия в тази борба е Иран, страната която американският президент Доналд Тръмп обвини, че подкрепя международния тероризъм при обиколката си в региона от лятото на 2017-та.

През май, военният министър, Сергей Шойглу, се изпусна по темата за близкоизточната стратегия, като каза, че основната цел на руското военно присъствие в Сирия е да се разположат „значителни военни части на южния фланг на НАТО и така драматично да се наруши стратегическия баланс в региона.

В същата реч Шойгу призова руския народ „да не бъде сляп“ за нарастващата заплаха „от действията на НАТО по границите на Русия“.

Възможно е да се потърси вътрешнополитическа перспектива на изненадващото посещение на Путин в базата в Хмеймим: президентските избори в страната са през март, макар че в условията на авториратното управление на страната, презибирането му е почти сигурно.

От друга страна, намесата в Сирия, така и не си спечели популярност в Русия. Затова на помощ беше привикана пропагандата: декларацията за победа над ИД, обвиненията срещу Съединените щати и анонса, че войниците се прибират у дома. Три в едно, биха казали пиар специалистите … направо рецепта за имиджов триумф.

За да стане идилията пълна, трябва още водка и сельодка…Но това накрая – сега идва ред на руската ядрена енергетика, гарнирана богато със собствено финансиране…

В Кайро Путин и президентът Абдел Фаттах ел-Сиси, си стиснаха ръцете за сделка на стойност 21 млрд. щатски долара, която предвижда Русия да изгради ядрена централа в Египет.

Подобно на щедрото предложение, лансирано у нас за АЕЦ Белене, Москва ще кредитира до 85 на сто от разходите. Само дето не е ясно коя банка ще направи тази жертва, та да знаят хората да не си държат парите в нея. Постигнато е и споразумение за възстановяване на въздушния граждански трафик, който беше преустановен през 2015-та, след като руски пътнически самолет беше взривен над планината Синай и всичките 224-ма човека на борда загинаха. Египетските власти се надяват, руските туристи отново да започнат да посещават страната. От Кайро, руският президент отлетя за Анкара, където с колегата си Реджеп Таип Ердоган подписа споразумение за кредитна линия към Турция за  закупуване на антирадарната и противоракетната система S-400.

Оставяме с впечатлението, че Москва има ясна стратегия в Близкия изток, която на този етап като че ли сработва. И макар страната да няма ресурси, за да покрие амбициите си на разрушител, се задоволява с ролята на дестабилизатор.

От друга страна, сякаш Вашингтон разполага с неизчерпаеми ресурси – военни и финансови, но няма кохерентна стратегия в региона, която да отговаря на случващото се.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук