СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Радан Кънев: Единственият провал на Европа е, че твърде много се съобразява с националистите

Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната френска гимназия и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат.

През 2004-а е един от учредителите на партия „Демократи за силна България“, а през 2013-а е избран за неин председател. След предсрочните избори през март 2017-а сдава поста на Атанас Атанасов, а той става негов заместник.

Депутат в 43-ото Народно събрание и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок.

 Радан Кънев е избран за евродепутат от листата на „Демократична България“ на европейските избори през 2019г.

Защо „Демократична България“ излезе с остра позиция срещу Мавродиев и защо Бойко Борисов светкавично реагира на това, след като в много други ситуации е неглижирал позицията на „Демократична България“?

Позицията не беше срещу Мавродиев, въпреки че господинът реагира лично. Имена нямаше. Позицията беше принципна по отношение на един конкретен случай за заем, вече даден от Банката за развитие и съответно, необходимото обществено доверие, за да може тази в банка да използва публичен ресурс, за да бъде важна част от икономическите мерки за борба с тази криза. От тази гледна точка аз мисля, че реакцията на премиера беше правилна, защото нищо не е по-важно от доверието на обществото в този момент.

Същевременно беше крайно недостатъчна. Защото тя не внесе яснота по отношение на конкретния кредит, а в момента нямаме яснота и за начина, по който Банката ще продължава да работи. Останаха твърде много отворени въпроси. Но все пак бързата реакция за смяна на ръководството в този случай беше уместно действие. Мисля, че това беше една добра първа стъпка.

Как работи в момента Европейският парламент. Има ли някаква работна група, която подготвя мерки за след падането на карантината?

ЕП работи почти пълноценно, доколкото има срещи на парламентарните групи, на различните групи в партиите и на парламента като цяло. Следващата седмица предстои редовно парламентарно заседание идната седмица. Има, разбира се, цели комисии и работни групи, които работят и по здравните, и по икономическите въпроси за възстановяването на съюза. Аз съм член на Комисията по околна среда и обществено здраве и на Комисията по заетост (която тепърва ще има ключова роля за възстановяване). Така че участвам в такива работни групи, както и повечето ми колеги.

Късно снощи финансовите министри от ЕС се разбраха за формиране на спасителен фонд в размер на 500 милиарда евро за европейските страни, засегнати силно от коронавирусната епидемия. Очаквате ли да има и други общоевропейски мерки за справяне с тази криза?

Преговорите са много трудни, бих казал притеснително трудни, защото ситуацията е много спешна. Финансовите министри направиха първата голяма крачка. Тези 500 млрд., разпределени за здравни и икономически политики са в три части: 240 млрд. за здравни политики, над 100 млрд. за непосредствена подкрепа на пазара на труда, насочени изключително към безработицата и останалите, насочени към малкия и средния бизнес в Европа.

Трябва обаче да се подчертае, че 500 млрд. не е голяма сума за кризата, пред която е изправен континентът. И самите финансови министри на ЕС са напълно наясно, че става дума за „пожарната стъпка“. Направено беше единствено необходимото за спешна реакция. А стратегическият въпрос за възстановяването на ЕС и европейската икономика, и укрепване на европейските системи за реакция на подобни кризи, тепърва предстои като дебат. Аз съм на мнение, че този дебат не може да завърши успешно, ако бъде оставен по естество егоистичните позиции на националните правителства в предстоящите преговори. Защо всеки премиер или финансов министър, колкото и да е отговорен като политик в момента е отчетен пред собствените си избиратели. Той трябва да мисли за националния си бюджет, за националната си здравна система, за националната си социална система и нека да бъдем наясно с по-тежките реалности – той трябва да си мисли за националните избори. Много важни държави, на първо място Германия, имат избори съвсем скоро. На тези избори няма да гласуват гражданите на ЕС като цяло, а гражданите на отделни национални държави.

Вчера участвах в един дебат на много високо ниво, с водещи лектори – г-н Марио Монти, който освен премиер на Италия, министър на финансите, два пъти еврокомисар, президент на университета „Бокони“ (един от най-добрите европейски университети в сферата на икономиката); г-н Паскал Лами, който е бил генерален директор на Световната търговска организация и еврокомисар с икономически ресор, министър във френски правителства. Те се обединиха мнението си за този риск, че оставено единствено на преговорите на националните държави, възстановяването на Европа е застрашено. С това е застрашено благоденствието на континента като цяло, защото твърде много интереси са общи. Двамата бяха единодушни по една позиция, която аз вече защитих в една англоезична статия за „Euroactive”, че многогодишната финансова рамка, дългосрочният бюджет на ЕС трябва да е основното средство за възстановяване. Не пожарни заеми, не извънредни мерки, а истински политически бюджетни мерки. Госпожа фон дер Лайен, макар и малко плахо, също зае позиция в тази посока. И тук стигаме до ключовия въпрос за изхода от ситуацията: ако националните правителства са по условие и по демократичния си национален мандат егоистично настроени, откъде може да дойде политическия натиск за истинска европейска спасителна политика. И мисля, че отговорът е ясен: тя трябва да дойде от ЕП. Ние като представители в ЕП сме конституционно призвани да бъдем гласът на всичко европейски граждани, гласът на единна Европа. Имаме точно в момента този инструмент. Защото следващата многогодишна финансова рамка 2021-2027г. не е одобрена, тя не може да бъде одобрена без гласа на ЕП. Европейският бюджет за 2020г. също не може да бъде одобрен и не може да мине без гласа на парламента. Тук нашата много отговорна политическа задача е парламентът да бъде единодушен и категоричен в искането си за рязко увеличаване на европейските средства и за насочването им там, където тази криза показа, че са недостатъчни – за здравето на европейските граждани и за едно мощно икономическо възстановяване.

Как си обяснявате зачестилите напоследък гласове срещу Европейския съюз? Много хора използват тази криза, за да атакуват съюза, твърдейки, че той се е забавил, че не е взел мерки навреме и заради това се наложило Китай и Русия да ни изпращат помощ. Съгласен ли сте с тази теза?

Аз не съм съгласен, макар че тя е логична и нейните корени са ясни. Но има едно нещо, което противниците на ЕС не казват, защото носят много голяма отговорност. На първо място общите европейските институции нямат никакви правомощия в сферата на здравеопазването. Като активен член на Комисията по околна среда и обществено здраве към ЕП мога да кажа, че ние имаме огромни правомощия в сферата на околната среда и нулеви правомощия в сферата на здравеопазването. По същия начин, съвсем логично, след като няма правомощия, ЕС няма бюджет за здравеопазване. Не съществуваха пари за здравеопазване, които ЕК да извади на масата за спешна помощ. И липсата на обща европейка политика за здравеопазване дължим именно на тези антиевропейски гласове през последното десетилетие. Хората, които са пряко отговорни, че няма бюджет за здравеопазване, които са пряко отговорни, че общият бюджет на европейските институции достига едва 1% от БВП на страните членки, а те днес казват „Европа се провали“.

Единственото, в което се е провалила Европа е, че твърде много слуша гласовете на националистите и се съобразява с тях. И по тази причина се ЕП трябва да се бори за истински европейски бюджет и за правомощия в тези сфери.

Според Вас, българското правителство ще се справи ли с предстоящите месеци по съживяването на икономиката след пандемията?

Ние няма как да мислим първо за нас, защото почти всички успехи на българската икономика през последните години се дължат на фирми, които произвеждат и продават на широкия европейски пазар, на бизнеси дали като туризма са ориентирани към европейски граждани, които идват в България, или към леката промишленост, свързана с европейски концерни, които изкупуват техните стоки. България е една от най-отворените икономи в Европа и нашето благосъстояние зависи изключително много от благосъстоянието на богатите северноевропейски пазари. Така че при нас икономическата криза ще има много силен елемент, свързан с вътрешното потребление, със свиването на вътрешния пазар, затварянето на хиляди бизнеси. От друга страна нашето възстановяване ще зависи от възстановяването на целия Съюз. Като казвам това, очевидно е, че има неща, които са извън преките възможности на правителството – от него твърде малко зависи как ще се възстанови германския пазар. Много зависи обаче как българският пазар, българските предприемачи, особено дребните, които работят на вътрешния пазар и не са така зависими от външни фактори, ще успеят да преминат през кризата.

Не можем да оспорим, че мерките за овладяване на епидемията към момента изглеждат работещи и срещат достатъчна обществена подкрепа, и по ред причини, част от които все още са необяснени, ние сме само засегнати от здравната криза. И дай Боже така да продължим. Очевидно е, че при мерките за справяне с икономическата криза липсва смелост, амбиция, а и компетентност и достатъчно широк поглед върху проблема.

На финала се изкушавам да Ви попитам смятате ли, че приключването на карантината и отпадането на ограничителните мерки, българското общество ще запази иначе крехките си демократични рефлекси?

Аз мисля, че най-тежките проблеми, свързани с функционирането на демократичното общество, са проблемите в съдебната система. Това са проблеми, които възникнаха преди десетилетия и които кризата не може нито да задълбочи, нито да реши. Ние трябва да имаме предвид, че много от грижите, които имаме са несвързани с тази криза. Трябва да продължаваме да ги решаваме с упорити усилия, независимо как се развиват здравните и икономически последици от кризата.

Като цяло аз смятат, че е нормално по време на някаква криза да настъпят някакви ограничения на гражданските ни права, така и правителства (съвсем не само в България) да изпитат един авторитарен рефлекс и да се опитат да узурпират повече власт, а с оглед на икономически мерки, които предстоят – да им се наложи да получат повече мерки, защото държавата изведнъж се превръща в най-важния икономически фактор в целия ЕС. Връщането към нормалността след кризата и изграждането на една по-модерна и по-здрава социално-икономическа среда, трябва да бъде голяма част от задачата. Като говорим за възстановителен бюджет на Европа и за възстановителни бюджетни мерки на България, трябва да имаме предвид, че наред с връщането към нивата на БВП на нивата от преди кризата, тези мерки трябва да бъдат насочени и към категорично възстановяване на политическите и икономическите свободи, и към изграждане на едно общество и като икономически модел, и като институции, което е по-модерно от това, което кризата завари. Една задача, която така или иначе е на дневен ред.

Кризата ще забави тези процеси от гледна точка на икономически ресурс, най-вероятно ще ускори от гледна точка на процесите. Защото, например, дигиталните елементи на образованието, по които се работи от 20 години, изхарчиха се милиарди и не се случи нищо (а ние мислехме, че се намираме десетилетия назад), се реализираха за три дни, благодарение на усилията и постиженията на хората от ниските нива – директори и учители. Така че показахме един гигантски потенциал, например, в сферата на образованието. Показахме, че можем да се справим в изключително тежка ситуация. Сега трябва да стъпим на това постижение, за да можем да го развием в близките години.

Това съвсем не се отнася само за образованието. Другата сфера, в която ще настъпят промени за добро е сферата на здравеопазването. Защото най-после осъзнахме, че общественото здравеопазване не е бизнес, чрез който някой да прави милиарди, не е бюрокрация, в която да се назначават някакви партийни чиновници, а е един от основните стълбове на цивилизацията. Ние не можем да функционираме без обществено здравеопазване и служителите в него – от медицинските сестри през лекарите, до хората, които се занимават с медицинска наука, са най-важните хора в това общество.