Радан Кънев
на снимката: евродепутатът Радан Кънев
Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната френска гимназия и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат.
През 2004-а е един от учредителите на партия „Демократи за силна България“, а през 2013-а е избран за неин председател. След предсрочните избори през март 2017-а сдава поста на Атанас Атанасов, а той става негов заместник.
Депутат в 43-ото Народно събрание и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок.
 Радан Кънев е избран за евродепутат от листата на „Демократична България“ на европейските избори през 2019г.

 

Излезе тази седмица докладът на Европейската комисия. Правителствените медии го приеха като положителен, но в него има доста сериозни забележки към България. Моля за Вашия коментар. Продължава ли мониторингът над България?

Нека да уточним няколко факта, които за съжаление не са достатъчно ясни за българското общество, най-вече заради твърде пропагандния характер на правителствените съобщения. През октомври 2019г. предишният състав на ЕК, в последните си дни в офиса, препоръча мониторингът за България да бъде прекратен. Като уточни, че следва да се съгласува с ЕП и със Съвета на ЕС. Искам да отбележа, че такова съгласуване не е нужно. Комисията е в пълното си право, във всеки един момент, със свой акт да прекрати този мониторинг. ЕК обаче не го прекрати и това беше съвсем съзнателно. Тя спря докладите, от октомври миналата година не сме били свидетели на доклад. Мониторингът остана в едно спящо състояние, в едно латентно състояние.

Сега с доклад по съвсем друг механизъм, т.нар. Механизъм за контрол на макроикономическите дисбаланси, който прави икономическа оценка на отделните държави в Съюза. Този факт, че Механизмът за сътрудничество и проверка не е прекратен, беше много твърдо, да не кажа доста грубо напомнен на българското правителство. По един необичаен начин. Не е обичайно в доклада за икономическите проблеми да бъде изнесен цял един абзац, в който да се обясни, че мониторинг на правосъдието все още има и да се обясни защо с няколко аргумента. Затова казвам, че това е едно доста твърдо напомняне от страна на Комисията.

Между другото, според моите наблюдения, това е елемент от едни доста бързо охлаждащи се отношения между Европейската комисия и българското правителство, откакто имаме новия състав на Комисията, начело с г-жа фон дер Лайен.

Правосъдният министър беше казал, че ако не падне мониторингът ще си подаде оставката. Трябва ли да подаде оставка, според Вас, или този резултат не зависи от него?

Мониторингът още тогава не беше паднал. Така че, ако ще се хващаме за тези думи на министър Кирилов, той трябваше още през октомври 2019г. да си подаде оставката. Честно казано, дейността на Министерството на правосъдието и на парламентарното мнозинство в сферата на правосъдието би следвало да се оценява от гледна точка на интереса на българските граждани, а не толкова на реакциите на ЕК.

И със сигурност оценката на мнозинството български граждани, на огромна част от юридическата общност, е крайно негативна, по отношение на професионализма, така и по отношение на почтеността ни в политиката ни в тази сфера. Добре би било г-н Кирилов да не беше ставал министър изобщо, добре би било във всеки един момент да се подаде оставката. Но това надали ще доведе до промяна на политиката в сферата на правосъдието.

И тук искам да подчертая нещо, което се пренебрегва. Много е показателно, че в рамките на икономическия доклад на европейския семестър беше включено това остро напомняне за състоянието на българското правосъдие. Една много вярна, логична и силна връзка се прави между правосъдие и корупция от една страна и икономика, енергетика, благосъстояние от друга страна, защото това са напълно свързани теми.

Голяма част от икономическите проблеми, които имаме включително сега в хода на възстановяване от Ковид-19 и борба с икономическата криза, която тепърва започва, са в лоша администрация и корупция – най-големите заплахи пред нашето общество и ресурсът за възстановяване от кризата ще бъде „изяден” от олигархични кръгове, свързани с властта.

Европейският съд за правата на човек преди дни излезе с решение, че КПКОНПИ може да отнема имуществено без да има издадена присъда. Това е очевидно една сложна материя, но моля Ви коментирайте като юрист, нормално ли е в ЕС да бъде отнемано имущество без присъда на легитимен съд?

При определени обстоятелства това винаги е било възможно, защото причината, поради която не е проведено или е прекратено едно наказателно производство може да бъде различна. И типичните казуси са ситуация на смърт на подсъдимия. Лице, което е обвинено в тежко престъпление, с мерки за конфискация на имуществото, но той почине по време на процеса, то няма как да бъде осъдено. Но производството по конфискация в почти всички европейски държави, включително и в България, има възможност да продължи. Темата е много деликатна. В целия демократичен свят тя не е еднозначна.

По принцип аз съм привърженик, в български условия на тезата, че когато едно лице бъде оправдано, то всички конфискационни производства срещу него трябва да бъдат прекратени. Ако поради друга причина бъде прекратено производството срещу него, въпросът остава отворен за законодателно уреждане.

Видехме от Фейсбук, че и Вие сте дарител на „Левски”. Коментирайте юридическата главоблъсканица относно възможното прехвърляне и непрехвърляне на акциите на „Левски”.

Прехвърлянето на акциите на акционерното дружество „Левски” не представлява никакъв юридически проблем. То може да бъде осъществено във всеки един момент. Тук големият въпрос са огромните задължения, които клубът е натрупал и които правят това акционерно дружество, в икономически смисъл, сякаш нежизненоспособно.

Тук според мен, трябва да се гледа по-широко на въпроса, защото съвсем не става дума само за „Левски”. Десетилетия вече българският спорт и особено българският футбол е заложник на мутренски схеми. Моделът с мутрата-спасител на футболния отбор фалира жестоко и многократно, фалира в „Левски”, фалира в ЦСКА, а повярвайте ми, че ще фалира и в „Лудогорец”.

Да не изброявам всички други известни български клубове, които са минали пред няколко подобни фалита и са останали задължени към уж благодетелите си, които са меко казано в сенчестата страна на българската икономика. Тъй като „Левски” е най-големият футболен клуб в България, поне откъм привърженици, един от най-старите и с най-големи традиции, е изключително видима и остра проблематиката около неговият предстоящ фалит. Включително, ако не си дадем сметка, че това е само пример, че фалира моделът, а не един отбор, нищо няма да се промени. Защото, ако Божков условно казано бъде заменен от Пеевски, за който имаше предостатъчно подозрения, че е участвал в ръководството на този клуб в миналото, нещата ще станат само по-зле. И една много тежка криза ще се задълбочи.

Най-лошото е, че този модел доведе до изключително ниското ниво на българския футбол. До това, че в България няма къде децата да тренират футбол. Нашите таланти не стават футболисти, ние ги губим. Поколения български деца, които са искали да бъдат професионални футболисти в момента се занимават с нещо друго, просто защото цялата система не е изградена така, че да насърчи децата да спортуват, а е изградена за това мутри да си купуват благоволението на властта или симпатиите на част от обществото.

Тази седмица имахме пореден остър сблъсък между президент и премиер, който е необичаен за общуване между европейски институции. Има ли у нас повод за тревога или този сблъсък между институциите е по-скоро здравословен?

В този си вид, според мен, не е здравословен. В този си вид то е елемент от една постоянна криза на институциите в България, в която твърде малко хора си вършат своята работа и твърде много се занимават с това да играят евтина политика пред обществото.

Президентът не може да замести опозицията в една демократична държава. Не е това функцията му. Да, да бъде коректив на властта е важна негова функция, виждам, че г-н Радев се опитва да я изпълнява. Но това да бъде политическа опозиция не може да бъде функция на президента и така доверието се руши и в двете институции. Проблемът съвсем не е едностранен. Това, че Борисов се държи с някого по хашлашки, меко казано, начин е добре познато. Това е неговият стил. Но, когато това отношение е насочено срещу институцията на държавния глава, това става много голям проблем за обществото. Да не забравяме, че този сблъсък се провежда успоредно с един тежък институционален конфликт между прокуратурата и съда, който по всичко личи тепърва много ще се задълбочава, в момента на една много нездрава медийна среда, в която за съжаление обществените медии не играят ролята, която трябва да изпълняват в едно модерно общество.

Една нерадостна картина, която може да се разреши единствено с много силна и реална политическа опозиция.

Надявам се, като представител на „Демократична България”, от нашите съдии и от нашата общност да произлезе такава, която едновременно да дава много ясна алтернатива, да предлага много различно управление от това, което имаме в момента, без елементите на заядливо, хашлашко, радикализирано, провокативно поведение, което само дразни хората и убива доверието в политиката.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!