Велин Костов работи като международен шофьор от години. Работил е както за български, така и за чуждестранни фирми, но от година работи в Австрия, като транспортира стоки между Австрия и Северна Италия, където в момента коронавирусът е в своя разгар. Въпреки пандемията, въпреки несигурността и страха обаче работата не спира, тъй като шофьорите са тези, които трябва да снабдяват магазините с нужната стока.

 

Вие сте международен шофьор от години, а сега Ви намираме в Италия. В условията на настоящите извънредни мерки, предприети държави, как осъществявате дейността си? Намаля ли обемът на работата Ви или напротив – има увеличение?

Работата определено е намаляла. Има много фирми, които са затворили, но моята фирма има договор с други три компании, две от които продължават дейността си и в този момент.  Те обаче се занимават с производството на санитарни принадлежности и няма как да спрат. По трафика по пътищата също се усеща, че работата не е както преди. Товарните камиони са поне наполовина, а пътнически коли почти няма.

Защо не се върнахте, след като стана ясно каква е ситуацията, както направиха повечето българи, работници в чужбина?

Няма как да се върна. Имам отговорност към фирмата, а трябват и пари. Когато има работа, трябва да се работи, не може да се скриеш. После какво да очакваш? Че когато отмине пандемията, ще можеш да се върнеш пак в тази фирма и да си поискаш обратно работата? Ами тази фирма вече ще е фалирала, защото няма работници, когато работа за нея има. Разбирам, ако фирмата каже, че затваря, но в този случай няма как. Страх може и да има, но трябва да се работи.

Каква е заплатата, която приблизително се взима, извършвайки вашата дейност? По-добра ли е от тази, която изкарват колегите Ви в България, например?

Заплатата е много по-добра от в България, средната е от 2400 до 2600 евро.

Предполагам, че това е основната мотивация да се работи в чужбина, а не у нас?                        

Да, не ми е приятно да седя в камиона, но това е фирма, която е с изградени правила, знаеш кога си получаваш заплата всеки месец, няма криене и всичко се плаща. Другата причина са осигуровките – тук те осигуряват на висока сума, но и данъците са много по-големи. Освен това, ако работиш за минимум 10 години в Австрия или в Германия, например, имаш право на минимална пенсия, която е доста по-голяма от тази у нас. Повечето идват заради това.

Имате ли някакви наблюдения върху това какво е положението в Италия и Австрия – има ли хора в магазините, аптеките, по улиците? Спазват ли се ограниченията?

В Италия мерките са много по-строги, отколкото в Австрия. В Австрия в магазина се влиза свободно, като сега, от може би една седмица, въведоха поне да се влиза само с маска. Докато в Италия си има охрана, която пропуска на входа определен брой хора, за да няма струпване. Заради това в Италия се получават доста големи опашки, понякога може да чакаш и 2 часа, за да влезеш в магазина, а и не може с една количка да влязат двама души. Така че в Италия след големия бум на заразата и откакто въведоха извънредното положение, ограниченията се спазват на 95%. А по улиците хора почти няма, в началото имаше такива, които тичаха в парка, разхождаха се, но като видяха, че случаите се увеличават, властите забраниха и това. Сега всеки се разхожда пред дома си, а ако отива до магазина, трябва да отиде до най-близкия такъв иначе има глоба, ако те спре полиция.

Имаше информация, че шофьорите на ТИР-ове, заедно с медиците, продавачите и фармацевтите, ще бъдат тествани за коронавирус и ще бъдат проверявани. Има ли такова нещо?

Не, при нас няма. Единственото нещо е, че фирмите са се организирали и когато отиваме да разтоварваме на адрес, ни мерят температурата. Това е. И задължително сме с маски.

Какво ще се случи, ако Вашата фирма също спре да работи? Ще имате ли възможност да се приберете и бихте ли се прибрали в България?

Не съм наясно. Тук всеки един е притеснен, ако спре да работи, какво прави, защото автобусите са спрени, от тук самолети също няма. Единственият вариант е да се купи автомобил, защото доколкото разбрах с личен автомобил можеш да се прибереш. Но от колеги чувам, че не можеш да излезеш след това от България независимо от причината.

Във Вашата фирма, например, има ли значение националността при избора на работници? Ако кандидатстват италианец и българин за позицията на шофьор, имате ли наблюдения дали ще има някакви предпочитания?

Между италианец и българин не знам, но ако трябва да сме честни, искат да е от Европейския съюз, защото в нашия бранш има недостиг на работна ръка и има много хора, които изваждат работни визи и идват от държави, които са извън ЕС. Вътре в Съюза няма значение, но ако моят шеф трябва да избира, бих казал, че ще избере българина, защото италианецът ще иска всяка събота и неделя да се прибира. Малко са хората, които искат постоянно да са в шофьорската кабина.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!