Интервюто пред БТВ на на известния напоследък у нас (сред интересуващите се от политика българи) генерал от КГБ Леонид Решетников не остави място за съмнение вчера, че той и началниците му определно ни смятат и днес за идиоти.
Смея да твърдя, че се разпознавам в пледоарията на Решетников с днешна дата. Защото съм го направил герой в книгите си далеч преди да се прочуе с намесата си в българските президенски избори, довели на власт Румен Радев, когото Решетников издаде сега, че много се е натискал да бъде приет от Путин.
Решетников казва, че не е имало подготвени документи за обсъждане ( ! ). Откъде знае, след като преди година и половина беше отстранен от поста си начело на шпионската централа РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания)?
Радев е получил аудиенцията си, научаваме сега еднозначно от Решетников, който буквално го натопи колко много е искал това да се случи. Т.е. награден е с личното внимание на Путин без конкретен повод от страна на онзи, който го направи президент на България с помощта на своите колеги от КГБ и техните подчинени български другарки.
Радев си получава наградата близо две години след проявеното старание. Явно се намира доста ниско в списъка на наградените с благоволението на самодържеца, щом са го карали да чака толкова дълго.
Решетников използва също популярната българска медийна трибуна да призове зрителите да не вярват на журналистите, които го разсмивали с твърденията си, че той идвал да инструктира проруските сили в България. А да вярваме ли тогава на внушенията от онова интервю в „Дума“ от 11 октомври 2009 г. г., в което журналистката пресъздава сълзите му, когато говори с умиление за любовта си към България, което препубликувах преди 7 години в първата книга от своята поредица „Течна дружба“?
В него Решетников лъже през сълзи (за които свидетелства авторката на интервюто) следното:
„Русия не е държава, тя е цивилизация, с талантлив народ, с огромна територия, и войни за територии ние никога не сме водили, вървели сме и сме стигали до Тихия океан – с Христос и с Божието слово напред“.
Решетников изрича лъжата за миролюбието на Русия преди Русия да окупира част от територията на Украйна през 2014 г. Така е правела винаги, когато е била в състояние да си присвои цели държави и да пороби населяващите ги народи – от Централна Азия, до Централна Европа.
Явно едни анализатори в България предизвикват Решетников да се смее, а правилните журналисти го карат да се смее. Или по-точно, да им се надсмива заради факта, че са изтикани в ъгъла на медийната среда, доминирана от русофилщината.
Да се посмеем тогава заедно.
Особено смешно е, че Решетников отрича руските служби имат влияние върху българските. Това било нереалистично. Нима? Фактът, че самият той се разхожда из България като в свой заден двор и се изказва бащински по адрес на службите, които допускат това, само подчертава доколко е уверен, че има съответната протекция да пришпорва своя български троянски кон.
В интервю за „Течна дружба“ служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов зяви пред мен през 2014 г., че всичко свръхсекретно, което се говори в министереството на отбраната, става достояние на руското посолство в рамките на един час. С други думи, този факт е безпомощно известен на българските институци, но те не правят нищо срещу него.
Избирам да вярвам, че не могат, защото не искат. Който не е в крак с тази „липса на воля“ за съпротива срещу руския контрол, си отива от властта. Както самият Шаламанов или Росен Плевнелиев, който го назначи за министър на отбраната.
Друга смешка.
Според Решетников „определени сили“ в България ( освен онези , които пишат за него и го разсмиват – твърдение, което ме кара да се чувствам като хуморист за негово лично ползване), решили да създадат от него заплаха и да използват това, за да плашат гражданите на България.
Да се разберем за две неща.
1. Гражданите на България вкупом обичат Решетников и Русия, според собствените му многобройни твърдения ( да не цитирам пак, за да не досаждам). Как така ще ги плашат с него и с Русия тези преизпълнени с любов към него и към Русия граждани? По логиката на Решетников българските граждани направо трябва да са във възторг от неговите усилия да ни вкара в правия евразийски път.
2. Кои са тези „определени сили“?
За журналистите, на които Решетников умолява през българския телевизор българите да не вярват, се досещаме. Понеже никак не са много. Обаче какви „определени сили“ визира той в безсилната да му противостои политически и институционално България?
В службите, както вече отбелязах, цари пълно подчинение на руския шпионаж. Да не би Решетников да говори за Народното събрание, в което процъфтява дружбата с Русия под формата на голяма навалица в групата за приятелство с Русия, най-едрата подобна група за приятелство с чужда държава в днешнотото ни Народно събрание?
Остава да се вгледаме в извънпарламентарната опозиция в търсене на споменатите от Решетников „определени сили“. Те ли са тези, които които създават страховете от него? Де да беше вярно…
Но поне е откровено от негова страна да ни потвърди факта, че Русия заиграва с всички възможни партии и изброява конкретно ( в този ред) ГЕРБ, БСП, „Атака“, ВМРО „и дори СДС“ .
Смешно е. До сълзи.
 генерал от КГБ Леонид Решетников не остави място за съмнение вчера, че той и началниците му определно ни смятат и днес за идиоти.){kind=link}