Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. Завършил е Техническия университет в София и Университета за национално и световно стопанство.
През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, бил е и председател на Туристическия комитет към Съвета на Министрите в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма.
Днес Румен Драганов е директор на Института за анализи и оценки в туризма.
Има ли ръст на туристите тази година?
Като цяло туризмът е стабилен. Ние предупредихме, че ще има стагнация, което означава, че тези, които работят в туризма ще харчат повече и ще получават по-малко. Към днешна дата се очертава така, че инвеститорите в туризма имат 17,5% повече разходи и около 4,3-4,8% по-малко приходи. Това е следствие на това, че се увеличи разходната част, включително за заплащане на българския и чуждестранния персонал, на който се плаща малко повече; издръжката на този персонал; енергоносителите – поскъпването на тока.
Като цяло, конюнктурата на пазара, която доведе до едно хаотично сваляне на цените в една жестока конкурентна борба и това доведе до по-малко приходи. Но не можем да се притесняваме от състоянието на туризма, тъй като той показва стабилност. Това са нормални ситуации – флуктации, синусоиди нагоре и надолу – свикнали сме да ги гледаме и в предходни години. Стоим добре на пазара. Българският туристически продукт се възприема добре в България и в чужбина. Ние нямаме оттегляне, на който и да е голям туроператор – европейски или не, в следствие на некачествен туристически продукт, нито пък всичко това, което слушаме по отношение на българския туристически продукт, влияе на вътрешния пазар.
Видяхме, че юли и август са изключително натоварени месеци по отношение на пътуванията, както във вътрешността на страната, така и към морето. Например, Велинград отчита 18,5% ръст в приходите от туристическа такса. Може да се спекулира много дали затова е довела системата ЕСТИ, тъй като те са експериментален град, или нещо друго. Но като цяло не само Банско, но и Пампорово, монтирайки съоръжения, удобни за лятото, показаха, че и „зимните курорти” са изключително атрактивни и през лятото с прохладна природа, красиви гледки.
По същия начин, по Черноморието виждаме, че българите, които ползват главно плажната ивица, свикнаха с различните цени, които са по морето като чадъри и шезлонги. Видяхме и голяма заетост на тези чадъри и шезлонги, както и доволни туристи, както и в свободната зона.
Чужденците, които ползват безплатни чадъри и шезлонги, защото те са включени в техния пакет, било от хотела и при договорки с концесионерите на плажа, също нямат оплаквания в това направление.
Оттам при 2 милиона средно на месец (юли и август) влизания в страната на чужденците, ние не срещаме никаква съществена, значима, негативна тенденция, която веднага да отбележим.
Какъв е профилът на хотелиерите? Занимават ли се сериозно с този бизнес или гледат на него като на начин за прикриване на доходи от незаконни дейности?
Ако разгледаме всички категории хотели и къщите за гости, можем да изведем много ясни тенденции. Обикновено във високо категорийните хотели ние имаме много чуждестранни инвеститори, или български инвеститори, които използват франчайзинг на международни вериги, имат различни референтни системи за опериране. Като цяло, не можем да наблюдаваме тенденция, че това е някакъв начин за изпиране на средства, напротив. Според мен, там има сериозни инвестиции, които търсят норма на печалбата над 7-7,5%. В някои случаи те постигат 15-16% печалба, което е една много добра норма на печалба.
По отношение на ниско категорийните, виждаме, че те са собственост на семейства. Ето и сега, когато стана въпрос за къщите за гости, да, има такива, които са злоупотребили с европейски фондове. Но в огромната си част, къщите за гости са на цели семейства, които се грижат за тези имоти, печелят от тях, създават много добър продукт, познати са на вътрешния и международния пазар.
В средния сегмент, разбира се, че можем да срещнем всякакви инвеститори, по-малки или по-големи, част от които да търсят инструментариум за прикриване на средства. Може би тук с навлизането на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) ще бъдат осветлени тези бизнеси, където е най-голям процентът на сивата икономика и ще се тушира този проблем, който действително съществува. Но като ясен профил, никъде не е описан.
Бъркаме ли, че залагаме толкова много на морския туризъм, след като сезонът при нас е къс, в сравнение със съседите ни – те имат и по-големи плажни ивици. Не е ли по-добре да насочваме инвестициите в планински туризъм, където имаме всички предимства?
Ние говорим за маркетингово позициониране, а не за реклама. Българският туристически продукт се позиционира чрез туроператорите, които го продават. Във всеки договор на хотелиер е записан процент (между 2 и 3,8) от общия оборот на договора, който отива за реклама. Ние работим с 350 големи туроператори в чужбина. Те публикуват в интернет, брошури, имат агентури, правят различни шоута, участват в изложби и представят България.
България не се представя, чрез реклама от Министерството на туризма или от някои друг. Тя се представя от тези, които продават хотелите, а те имат интерес да ги продадат, за да вземат своята комисионна.
От тази гледна точка, нито един не е пренебрегнат, когато има договор, да бъде рекламиран. Този въпрос не би трябвало изобщо да съществува. Напротив, доста изкуствено стои въпросът тогава, когато ние казваме, че са необходими повече средства за реклама към Министерството на туризма, при положение, че министърът заявява, че туризмът е 100% частен.
Ако туризмът е 100% частен, всеки лев за реклама е нерегламентирана държавна помощ. Така че, държавата ако не е осъзнала, че е собственик на нещо, няма какво да рекламира. И всички пари, които се харчат отиват по много странен начин някъде си, но те въобще не влияят върху българския туристически продукт.
Или казано директно: ако държавата не похарчи нито едно евро за реклама, ние ще имаме 2 милиона влезли чужденци през месец август следващата година, тъй като механизмът е съвсем различен.
Ако държавата осъзнае, че е собственик на туристически ценности – археологични паметници, които са публична-държавна собственост, но държавата не знае; ние имаме цялата плажна ивица, която е публична-държавна собственост, но държавата не знае; ние имаме чудеса на природата, които са публична-държавна собственост, но държавата не знае. Тя ако разбере, че това е нейна собственост и реши да рекламира своята си собственост и я позиционира на чуждите пазари, което означава при посещение на президент, на министър-председател, на министър, не само изложения, които са свързани с туризма, но и такива, които са свързани със селското стопанство, машиностроенето, ИТ технологиите, или посещението на културни институти – всичко това се превръща в огромна акция за маркетингово позициониране на страната. Само че нашата държава не знае как се прави това и за нея е по-лесно да й се дадат някакви пари за реклама, те да ги дадат на някакви техни приятели и те да се изхарчат извън целите на това, което ние наричаме туризъм.
