Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. Завършил е Техническия университет в София и Университета за национално и световно стопанство.
През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, бил е и председател на Туристическия комитет към Съвета на Министрите в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма.
Днес Румен Драганов е директор на Института за анализи и оценки в туризма.
От кога ще започне последно туристическият сезон? Ще отворят ли съседите ни по-рано от нас или ще има обща политика по този въпрос?
Туристическият сезон е в ход, ние сега се намираме в пролетния. Работят около 6 200 места за настаняване, които не са спирали да работят и по време на извънредното положение. Тогава бяха по-малко – около 5 300, които можеха да бъдат намерени на международните онлайн търсачки.
Фактически около 24 май очакваме около 280 000 пътувания на българи в България, като тези пътувания бяха реализирани и по време на извънредното положение. Спомняте си, че на 1 май на изходите на София имаше 40 000 автомобила или около 120 000 пътника.
Като цяло, очакваме международният туризъм да стартира от 1 юни. Това беше обявено вчера и след срещата на министър-председателя с колегите му от Гърция и Сърбия, очаква се да се присъедини и Румъния. Така че туризмът стартира.
А по-конкретно за летния сезон може ли да кажете. Министър Ангелкова обяви, че плажовете у нас ще отворят от 1 юни. А кога ще отворят плажовете в съседните ни държави?
Туристическият сезон по Черноморието също е в ход, там има много хотели, които работят (част от тези 6 200). Сега се търсят много къщи за гости, главно около 24 май.
Практически сезонът и плажовете действително ще започнат да работят от 1 юни. Те са подготвени вече, там се извършват довършителни работи, както и в самите хотели. Организацията, по отношение на изискванията и указанията, които са дадени за работа в условия на коронавирус, тече. Същото почти е и във вътрешността на страната. Тоест, онези, които са решили да работят, могат да започнат. Международните пристигания ще стартират още от 1 юни, но когато говорим за бизнес пътувания и до момента не са били ограничавани между България и редица европейски страни.
Така че чуждестранните специалисти, които поддържат техниката, свързана с вентилаторите, асансьорите и телекомуникациите, пътуваха в страната.
Въпросът е кога ще стартират организираните пътувания – те ще започнат от 15 юни нататък по всяка вероятност, тъй като такива са нагласите на туроператорите и превозвачите. Общо взето нямаме откази от записвания, независимо от изказванията, които бяха направени, че сезонът ще стартира от 1 юли, туроператорите поддържат готовност и за месец юни.
Очевидно, че туризмът понесе тежки загуби от коронавируса и то не само у нас. Но подготвени ли са фирмите да започнат бързо работа отново?
Ние живеем в жестока конкурента борба. Виждате, че по време на извънредното положение онези места за хранене, които предлагаха разнос по домовете, бяха изключително търсене. И тези, които бяха добре позиционирани, с хубави интернет сайтове, може да кажем, че направиха добри обороти. Така че в условията на тази конкуренция въпросът не е дали някой иска, или не иска, дали започва, или не започва, а това е по какъв начин той ще покаже, че е спазил стандартите за чистота и сигурност, които вече са изключително популярни в отделните им варианти.
Всеки може да си избере от коя верига или платформа иска да се възползва. Конкуренцията е това, което ще реши кой кой е в туризма.
Възможно ли е кризата с коронавируса да ни доведе до по-качествена туристическа услуга и мобилизация на всички хора в този бранш или по-скоро ще се влоши?
Изключено е да наблюдаваме влошаване. На всякъде в света виждаме положителни тенденции по отношение на туризма. В крайна сметка, спазването на хигиенни изисквания, ако е било занемарено на някакъв етап, вече е на много по-високо ниво.
Виждаме и грижата за персонала. В един момент работниците станаха ценни – увеличават им се минималните заплати, полагат се грижи да бъде здрав, да работи в рамките на определеното време. Ако е на възраст, да бъде бекмен, ако е по-млад, да бъде фронтмен. Така че като цяло, това, плюс новите технологии – дигитално обслужване на рецепция, дигитално обслужване на ред места, свързани с транспорта и цялостната логистика, въвеждането на вендинг машини, роботизацията, автоматизацията на процесите – всичко това е революционно и стана много бързо, в рамките на няколко месеца.
Виждаме как много от фирмите се промениха организационно, вкараха нови апарати, вкараха и апарати за ултравиолетови лъчи, които да обезпаразитяват стаите, тоалетните, общите части. Въобще от гледна точка на сигурността и чистотата ние сме с 10 стъпала напред, като постигнахме това в рамките на няколко седмици.
Дълги години, особено черноморският ни туризъм сякаш отблъскваше българите от нашето море. Дойде ли време нашите фирми да се обърнат към вътрешния пазар и да се опитат да върнат онези милион-два български туристи, които почиват в Турция и Гърция?
Целта на българския туризъм не е да спре някой да пътува. Ние много се радваме, че съществува тази възможност, която липсваше в годините на социализма. Българите могат да пътуват навсякъде по света. И около 7 милиона пътувания на българи за граница са реализирани годишно. Но в България имаме над 20 милиона пътувания миналата година, което означава, че въпросът вече не е да отидеш веднъж на море, някои хора ходят почти всеки уикенд. Други пътуват и по Великден, и по Гергьовден, и по Коледа, и по майските празници. Средно седмично имаме около 160 000 до 180 000 пътувания, които се реализират на територията на страната.
В същото на фона на тези 20 милиона пътувания у нас, 650 000 са пътуванията към Гърция с цел туризъм (и още 400 000, които отиват по работа или други причини), а към Турция – около 450 000. Не може да ги сравним с тези милиони, които се реализират в България.
Още повече, че тези, които отиват в Гърция, поне два-три пъти пътуват в страната – било то при близки роднини и приятели, било на СПА, било то на празници.
Така че не може да се каже, че българите ходят само в чужбина, а не стъпват никъде в страната. Напротив. Много интензивни са пътуванията. Открити са вече много нови туристически обекти – къщи за гости, СПА и балнео туризъм. Правят се много инвестиции в туризма и хората вече пътуват.
Възможно ли е мутрите да бъдат махнати от плановете и курортите по морето или това е кауза пердута?
Хора разни. Германците, като се качите в един самолет, виждате, че половината са татуирани. Другата половина са бръснати. Същото е с англичаните и с кого ли не. Хората станаха различни на вид. Аз много пътувам и смятам, че всеки се капсулира по някакъв начин и никой не му пречи. Просто човек се движи в неговия коридор и ако никой не ви закача и вие не закачате никого, няма проблем.
България е една сигурна дестинация за туризъм. В големите медии в чужбина няма оплаквания за България. Напротив, всички казват, че е чудесно. Даже сега във Великобритания се пише, че тази година България ще е една от най-търсените дестинации, тъй като има по-малко от 100 починали от коронавирус, за разлика от другите европейски държави. Така че те ни разпознават като една корона-фрий дестинация и нашият проблем тук ще бъда да опазим служителите в туризма и населението, като се спазват елементарните правила за социална дистанция и хигиена. Спазването на хигиена ще бъде основно за здравето ни това лято.
Как ще коментирате предприетите от правителството мерки за подпомагане на туризма – по-евтини чадъри, ваучери за осигуряващите се лица, намаляването на ДДС-то?
По отношение на чадърите и шезлонгите мога да кажа, че това е един провал на министерството на туризма и лично на Николина Ангелкова. Защото конкуренцията в Гърция, за която непрекъснато говорим, предлага шезлонг с консумация. Това е основното конкурентно съперничество, когато става въпрос за плаж-чадър-шезлонг. И българите казват: „там чадърите са безплатни, поръчваш си едно фрапе, една вода и лежиш цял ден”.
Какво пречеше срещу тези никакви 4 лева ние да имаме консумация в зоните, в които има чадъри и шезлонги, и да постигнем паритет в тази конкурентна среда. В момента, в който кажем за каквато и да е цена, ние вече не сме конкурентни. Ние просто говорим за плащане и колко. Едно е да кажеш „безплатно с консумация”, друго е да кажеш „плащам”.
Така че и в този момент изпуснахме шанса да станем по конкурентноспособни с държавната собственост, която се управлява от министъра на туризма, който през целия си мандат твърдеше, че туризмът е 100% частен. Сега изведнъж се оказа, че не е 100% частен и точно тази част, която не е частна, не е конкурентноспособна. Можем да хвърлим един поглед зад граница, да видим какво се прави там и да го правим по този начин, за да бъдем на едно ниво.
Изключително правилни са мерките по отношение на финансиране на чартърните полети, тъй като тук трябва да разширим мегдана, не само за трите български компании, а за всички, които водят туристи в България. Пак, за да бъде, конкурентноспособни, защото това го правят съседните дестинации, това се очаква от туроператорите.
Смятам, че мярката за намаляване на ДДС-то за ресторантите е много добра. Това е по конкурентна мярка. Аз обаче недоумявам как може да има министър-председатели като Иван Костов, които да не знаят, че по време на тяхното управление в туризма имаше 7% ДДС върху туроператорската дейност.
Или министри на финансите, които да не знаят и до ден днешен, че хотелиерството е на 9% и то от много години. И никой не си е прехвърлил фирмата за сирена като хотел, за да плаща 9% ДДС. Просто виждам как крупни финансите въобще не разбират какво означава да не бъркаш в чинията на туриста с някакви 20% и да му режеш от кебапчето, и да му дадеш една по-богата порция. И най-важното, което да запазиш персонала и да не позволяваш такъв гигантски грабеж от храната на хората, каквото се явява ДДС-то в този случай. Това е конкуренцията.
И тук въпросът не е дали ще запазим генерална финансова стабилност и народът ще измре, а дали ще можем да създадем и запазим работни места, и да подпомогнем работещите в ресторантьорството. От тази гледна точка съм доволен от това, което направи министър-председателят, защото това не можеше да го направи нито министърът на финансите, нито председателят на бюджетната комисия, нито министърът на туризма. Никой не можа да разбере тази тънкост, че не става въпрос някой да спечели пари. ДДС-то в туризма няма да отиде в нито един ресторантьор. То ще отиде в полза на клиента и в полза на персонала. Това е мисленето, което имат в Гърция, Франция и Румъния. Това ДДС е по-изгодно за хората, а не за хартията, която стои на бюрото на министъра на финансите.
