Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).
Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.
Г-н Гълъбинов, нарастват ли доходите у нас? По-богати ли ставаме или по-бедни – какво ни показват данните? Доближаваме ли се до европейските доходи и с колко?
Да, номинално и реално доходите нарастват. Номинално нараства минималната работна заплата с 50 лева годишно. По същата възходяща линия се движи средната работна заплата, която твърдо премина 1 000 лева месечно и се е устремила към 1 200. При изчислението на средната работна заплата има голяма дискусия, тъй като тя е и функция от изпреварващото нарастване на доходите на горните 20% от най-добре печелещите, а не толкова, че нараства ускорено средната работна заплата заради минималната и нейното увеличение.
Разбира се, по минимална месечна заплата продължаваме да сме на последното място в ЕС. Има голяма разлика, която трябва да стопяваме. По паритет на покупателна способност, ние вече успяхме да преминем 50% от средната за ЕС. На фона на това обаче трябва да се сравняваме с други държави от Централна и Източна Европа, които са доста преди нас. Например, Чехия премина 90% – тя толкова много се доближи до средната за ЕС покупателна способност, че почти вече няма да има разлика. Словакия също се представя добре, Унгария, Полша. Ние трябва да се сравняваме с тези държави, които влязоха малко преди нас в ЕС, както и с тези, с които влязохме наравно в ЕС, като Румъния, която ни изпреварва с 30% по доходи и с Хърватия, която влезе след нас и има по-висока минимална месечна работна заплата.
Непрекъснато се говори, че богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни. Това вярно ли е за България? Разликата у нас по-голяма или по-малка ли е в сравнение с Европа и Америка, например?
Разликата за 2018г. е 7,7 пъти между 20% топ печелещи и 20% най-малко печелещи. Преди беше 8,1. Тоест, има малко стесняване, което е добре. В ЕС средното се движи около 3,5 пъти разлика.
Това е признак за социално и икономическо неравенство. В същото време, по коефициента „Джийни”, ние сме под 40 – 39,6. Тоест, идеята е в следващите 10 години България да слезе до 33 по „Джийни”, а средното за Европейския съюз се очаква да е около 30. Така че, ние ще се доближим до средното. Но трябва много неща да се направят.
Препоръчително е сега да се увеличат доходите, защото сме на прага на рецесия. Недвусмислено имаме индикации за това в Западна Европа, има забавяне на индустриалното производство и износа, което ще се отрази постепенно в България. И при миналата криза, с малко закъснение, нещата се отразиха и тук.
Тоест, за да неутрализираме тази рецесия, е добре да увеличим потреблението. Потреблението се увеличава по няколко начина и е добре те да бъдат направени комплексно. Единият е увеличението на доходите – заплати, пенсии, социални плащания, включително плащания за деца – за раждане и отглеждане на деца, защото имаме сериозен демографски проблем. България се обезлюдява най-ускорено и най-много от всички държави в ЕС. По една прогноза между 1989г. и 2050-та общото намаление на България ще е 40%. За да забавим този процес, трябва да се хвърлят повече усилия и пари за раждаемостта.
Освен това, трябва да се вкарат допълнително пари в здравеопазване и в образование, така че, да нямаме най-високата смъртност в ЕС. Тоест, да удължим максимално живота на хората с едно добро здравеопазване. Другото е образованието, тъй като то е особено важно. Поради намаляващия ресурс на млади хора и хора в трудоспособна възраст, ние следва да максимизираме производителността на наличния. А максимизацията на тази производителност на наличния трудов ресурс става най-добре с по-добро образование, квалификация, така че, технологично хората, които оставаме тук, да сме по-производителни.
При това положение, при тези доходи и цени, подобрява ли се покупателната способност на българите спрямо европейските граждани, защото непрекъснато говорим, че доходите ни са по-ниски, но и разходите ни са по-ниски. Пример можем да дадем с цените на имотите – в София средната цена на кв. метър е 1 000 евро, а в Брюксел – 5 000?
Когато сравняваме цените на имотите в София и Брюксел и те се различават 4-5 пъти, то пък заплатите между София и Брюксел се различават 7-8-9 пъти. Тоест, ние виждаме, че имаме изпреварващо по-голямо несъответствие в доходите, за сметка на имотите.
Тоест, цените на имотите отразяват в голяма степен покупателната способност. Но имотът се разглежда като инвестиционен инструмент, а не само като потребление. Тоест, хората инвестират в имоти не само, за да живеят в тях, но и за да ги отдават под наем, след това да ги продадат с някаква печалба. Имотите са коренно различни от покупката на автомобил, защото стойността на автомобила с времето спада. Докато при имотите не е така. Те общо взето са един регулатор и на доходите, и на инфлацията, която е в икономиката. За имотите в България мисля, че особено за малките населени места и за градчетата, селата в периферията, цените не могат повече да растат нагоре. Поне за последните няколко години не се отбелязал голям ръст на цените им, защото се обезлюдяват тези територии. Тоест в населени места, където година след година остават все по-малко хора, интересът да се закупи имот не е висок. Продължава да има интерес за закупуване на имоти в големите градове и в столицата най-вече, в София. Тук цените на имотите може би са достигнали своя пик и от сега нататък или ще задържат на това ниво, или леко може да спаднат. Също цените в Пловдив и пловдивския район се развиваха добре, нагоре, но и там може би ще има някакво задържане. И то зависи пак от общата рецесионна ситуация, на която може да сме свидетели много скоро. Така че в момента, да, остава си опция да се инвестира в имоти, но едва ли цената им ще продължи да нараства, както беше през последните години.
Тъй като виждаме, че има страхотен бум на строителство, а и страшно много блокове се построиха, а и сякаш хората се замогнаха и започнаха да си купуват повече имоти и по-големи. Наскоро говорихме с брокер, който каза, че се наблюдава тенденция вече да се купуват четиристайни апартаменти, което е признак явно, че хората в София се замогват малко или много? Според Вас, това ще доведе до спад в цените на имотите и до покачване на лихвите на жилищните кредити и ще има някакво друго развитие?
Пазарът на имотите отразява до известна степен очакванията за развитието на икономиката, но не съвсем и София е специфичен пример. Защо? Защото София се увеличава, за сметка на 2/3 от останалата част на територията на България. Тоест хората идват все още в София, тук е основният притегателен център в държавата. Тук има най-много възможности за работа, сравнително инфраструктурно е уреден добре градът и освен това от София има и най-бързата и лесна мобилност за излизане в чужбина. През летището. Освен това тук заплатите са по-високи и то с пъти по високи от други места в България. Така че, да, интересът за София ще продължава и в малки, и в големи жилища. Офис площите и търговските площи като че ли са малко в повече в момента, тоест там има едно свръх предлагане. Докато в жилищните вероятно ще се продължи в един такъв постоянен темп на нарастване, като не трябва да забравяме, че освен идващите извън София хора в София, които си купуват и наемат жилище, една голяма част от живеещите отдавна в София, които са в стари блокове, панелни блокове, в блокове, в които не им харесва повече да живеят, също търсят вариант за нови жилища и нови покупки. И освен това в София една част от жилищата са с чисто инвестиционна цел, а не с потребителска, тоест за да се преотдават под наем. Сега има възможност през интернет, през специализирани сайтове, да отдавате мебелиран апартамент под наем – краткосрочно, дългосрочно, както може. Така че това е един вид и печалба от ренти, от наеми, от такива неща, които за София все още си заслужават.
От всичко казано дотук, какво означава това за пътя на България към Чакалнята на Еврозоната. Очаквахме да получим покана през юли тази година, но това не се случи. Може ли България скоро да влезе в този механизъм?
Аз си спомням, че очаквахме да получим покана до края на миналата година, 2018г., после се премести за средата на 2019г., сега очакванията са да получим покана в началото на 2020г.. Тоест ние през последните 2 години сме на едни такива през 6 месеца очаквания за покана. Междувременно трябва да си свършим нашата работа. Тук имахме и продължаваме все още да имаме благоприятна ситуация, защото Европейската централна банка изкуствено поддържа лихвите ниски с така наречения Механизъм за количествените улеснения, което си е едно снабдяване на пазара с евтини пари. От това нещо и ние имаме полза, защото тези ниски лихви в известна степен благоприятстват бизнес активността и инвестиционната активност в България. Още повече, че една по-голяма част, преобладаваща, от българските преки инвестиции, са през дългови инструменти.
Това е единственото, което расте, а дълговите инструменти са кредити, гаранции, въобще неща, свързани с лихвените нива и поради благоприятни ниски лихвени нива са възползват инвеститори да ги ползват тези неща. От другата страна имаме продължителен спад вече повече от 2 години на инвестициите в дялов капитал и в реинвестирана печалба, но тези, които са в дългови инструменти, те компенсират в известна степен.
Ако обаче ситуацията се промени с тази рецесия или се задълбочи къмто криза и ако Европейската централна банка преосмисли политиката си за ниските лихвите, а те са понякога за някои европейски държави са близки до нула или за отрицателни лихви се говори. Тоест за корпоративни клиенти могат да се вземат кредити в някои от западноеврепойските държави в момента на 1, максимум до 2%, тоест това е символична лихва, но тя е благодарение на това снабдяване с евтини пари от страна на Централна европейската банка. Ако тази политика обаче се преосмисли, защото пък тя скрива някои недостатъци, които не могат още дълго време да стоят така, тоест трябва да се започне някакво преструктуриране и решаване на други проблеми. В този смисъл ниските лихви към момента, ниското ниво на безработица благоприятстват България да си свърши пък своята работа в структурни реформи и в стабилизация на фискалната дисциплина и финансова система, така че да сме отговарящи на критериите за приемане в Чакалнята на Чакалнята, тоест в Банковия съюз.
И ако не използваме междувременно тази ситуация, може с времето тези благоприятни обстоятелства да не са вече толкова благоприятни и тогава да ни е по-трудно, и тогава да има пак да вършим работа, но в други по-трудни условия. Така че аз мисля, че ние нямаме никакво време за губене и трябва да си свършим тези неща, които ни ги е отбелязала Европейската централна банка, те са описали какво трябва да се направи.
Така че наистина от началото на следващата година или най-късно от средата да получим покана и да влезем в Банковия съюз, включително след това с възможността да влезем в ERM2, който е механизмът за сътрудничество на Mонетарния съюз, в който евентуално да престоим между 3 и 5 години, за да можем 2023г. до 2025г. най-късно да станем пълноправен член на Европейския монетарен съюз на Еврозоната.
