Румен Гечев е роден на 4 октомври 1956 година в Червен бряг.
През 1980 година завършва политическа икономия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, днес Университет за национално и световно стопанство в София, където след това започва да преподава в катедра „Политикономия и военна икономика“.
През 1990 година Румен Гечев става член на БСП и в периода 1995 – 1997 година е заместник-председател на Министерския съвет и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов.
След това се оттегля от политическия живот и продължава да преподава в УНСС. През 2013 година отново е избран за народен представител от БСП.
Господин Гечев, според Вас дебатът, който беше предизвикан от американския професор Ханке ще повлияе ли на решението за влизане на България в еврозоната?
Би трябвало всяко мнение, което идва от висококвалифицирани специалисти, какъвто е проф. Ханке, да бъде вземано предвид, но няма как един външен експерт да определя политиките на България – само той или българското правителство. Още повече, че аз слушах внимателно неговия анализ. С много от оценките за проблемите в българското правителство и начина, по който то поднесе това решение, съм съгласен, че наистина заслужават сериозна критика.
Има неща, които и аз, и други колеги не сме съгласни. Например, оценката на Ханке, че влизането в еврозоната ще доведе до катастрофа като в Гърция, не почива на никакви факти. Аз бих го запитал откъде и на каква основа прави този извод, след като в еврозоната има 19 страни – не знаем за друга страна, освен Гърция, да са изпадали в такава катастрофа. Разбира се, имаше още три-четири страни, които бяха в затруднено положение, но имаше страни, които запазиха добро финансово състояние.
Така че, самото влизане в еврозоната не предвещава и не означава катастрофа като в Гърция. Но българското правителство не представи никакви разчети защо влизаме в еврозоната сега. Въпросът не е дали да влезем, или не. За влизането в еврозоната има решение и политически консенсус. Но тук споделям и лично мнение, което се споделя от много български и чуждестранни икономисти, че България не е достатъчно конкурентоспособна, за да влезе бързо в еврозоната.
Освен това, през следващите дни, най-вероятно утре, ще станат известни някои факти, които не са в полза на това правителство, по отношение на реалното и фактическо състояние на българската икономика. Най-вероятно утре ще разберете, че ние сме били подвеждани, в това число, били са подвеждани и европейски институции. Нашето положение не е толкова розово, колкото се опитват да го представят управляващите.
Така че, „да” на европейската интеграция, „да” на влизане в еврозоната при подходящ момент и когато България се намира в достатъчно висока конкурентоспособност, както изчакват даже две страни – Швеция и Дания, които са първата десетка на света по конкурентоспособност и даже те не желаят да влязат в еврозоната. Изчакват и Полша, Чехия и Унгария да се приближат до средните показатели на Европа и тогава да влязат в еврозоната.
Въпросът е в какъв момент и при какви условия. Не само според мен, сегашното пришпорване е по политически причини, тъй като след серията скандали, буквално всеки ден, те се опитват да предложат нещо, което да звучи добре политически. Но то, от това правителство, не е икономически обосновано.
Според Вас, ще влезем ли през април в чакалнята на еврозоната?
Вече не мога да ви кажа, защото онази вечер, премиерът Борисов направи две крачки назад. И на честването на 30-годишнина на КНСБ той каза, че след като има противоречие и различни мнения по отношение на еврозоната, и българският народ се притеснява, и след като не е постигнал пълен политически консенсус (аз не знам какво той има предвид под това), България няма да влиза в еврозоната. Така го прочетохме неговото изказване. Тоест, трябва да се пита правителството ние още на пистата ли сме за чакалнята на еврозоната или те за пореден път са си променили позицията.
